„Книгата е моята творческа и емоционална изповед за житейския и научен път на един велик българин и за мястото на неговите сътрудници в живота и науката му - останалите безименни в миналото прекрасни мои колежки, с които сме творили идеите му за развитието на човешката личност, под формата на роман", пояснява авторката.
Книгата "Жените на Доктора" е първият ми опит като писател (ако се изключат моите Сугестопедични учебници, както и Сугестосистемната трилогия "Victory"), а може би и... единственият.
С публикуването на тази моя книга аз изпълних обещанието си към Доктора, дадено някога почти на шега - да изпея неговата "лебедова песен" за времето му на велик учен и човек и да покажа приноса на неговите сътрудници за успеха на науката и методиката за хармонично развитие на личността, посочва още Караславова., която от 1990 година живее и работи във Виена.
„Жените на Доктора" –е на българския пазара, благодарение на издателство ВББ.
 
„Издадох книгата "Жените на доктора", защото проф. Лозанов ми е близък по дух. Науката с която се е занимавал, всъшност, е духовен закон. Той много добре го е знаел. Когато човек работи с внушението съзнателно, може да постигне всичко. Например: да се освободи от лошите навици, от скръбта и всичко друго което пожелае. Воля и постоянство са необходими и най-вече желание да вървиш по пътя на съвършенството.
Не случайно книгата започва с мисъл на Учителя Беинса Дуно: "Само умният може да бъде щастлив. Без да обичаш, щастлив не може да бъдеш....",за което се иска и много позитивна енергия, разбира се, много необходима в днешно време. Умът трябва да работи в хармония със  сърцето, за да възпитаме умни и обичащи се човеци, а не роботи”, сподели и Афродита Пеева, управител на издателство ВББ.
 
Откъс от книгата „Жените на Доктора”
Без претенции за изчерпателност или абсолютна достоверност аз се опитах да отразя някои паралели с Учението във взаимовръзките между научни закони и вселенски притчи и да предоставя на читателя едно неангажиращо мнение, осветляващо противоречивите особености на човешката природа.
Позволила съм си да използвам и някои откъси от трудовете на учения д-р Георги Лозанов, които в повечето случаи са преплетени с мои лични спомени от общи разговори и дискусии. Затова на повечето места места не съм поставяла знак за цитати, което в никакъв случай не означава, че проявявам непочитание.
В историята на героя от книгата – д-р Лазар Георгиев, са преплетени някои истински случки от разказите на много хора за доктор Лозанов, както и личните ми тълкувания за факти и преживявания, за които само моите спомени и емоции могат да бъдат съдник.
Има една важна причина да напиша тази книга – тя е следствие от поетото от мен обещание към учения д-р Лозанов да изпея в негова памет „лебедовата му песен“, както той шеговито ми заръча и... ориса. Този завет изпълних с тази книга – тя не е документална, не е и истински роман, а е песен за Доктора, изпята на един дъх.
Книгата е посветена и на многото останали безименни негови сътрудници, повечето от тях прекрасни жени, развивали с него науката за необикновените човешки възможности, кодирани като послания на „заключените ангели“...
„Жените на Доктора“ е и моята емоционална изповед - като човек и специалист.
В никакъв случай обаче това не е биографична книга, и героите в нея са не са изцяло реални хора – образите им са провокирани от някои сборни характерови особености на колеги, с които съм работила, а понякога в разказа ми историите са плод на авторско въображение или са вдъхновени от мои лични емоции.
Като мой пръв литературен опит – и то в залеза на живота ми, а може би и последен, нека разказът ми да бъде приет със снизхождение, защото аз не съм писател и нямам претенции за такива умения.
Книгата отразява моето спонтанно желание да разкажа за хора, с които съм живяла и работила, и за случки, на които съм била свидетел, и то от ъгъла на моите преживявания. Тя е базирана на личните ми спомени от почти половинвековното ми сътрудничество с този учен и е пречупена през призмата на прякото ми участие в драматичното време, в което живяхме – време на мечти, развитие и разруха, довело днес до различни тълкувания на факти и реалности, време на забрава, страх и отричане.
Целта ми беше да разкажа за един жив човек – такъв, какъвто го познавах – отдаден на науката си и вдъхновяван от любовта, и непременно да покажа значението на неговите умни и предани творчески музи за успеха му – жените на Доктора.
Макар личността на д-р Георги Лозанов със своята противоречива, но велика човешка душа и неговите необикновени научни постижения да са ме вдъхновили за образа на д-р Лазар Георгиев, човекът, поел мисията да освободи хората от наложените им окови на предубежденията и постигнал това с невидимата подкрепа на любимите си жени, героят в книгата живее свой собствен живот. Професор д-р Георги Лозанов в никакъв случай не е точен прототип за изграждането на образа на д-р Лазар Георгиев.
Същото се отнася и за другите герои в книгата. А ако някой от вас се припознае в тях, нека приеме това с усмивка и с разбиране да си спомни, че в живота няма абсолютна истина. Тя често е отражение не само на факти, но и на лични убеждения и емоции, а още по-често – на щастлива случайност.
 Щастлива случайност ме отведе някога и мен в света на този български учен и съдбата ми отреди да отдам творческите си сили и професионално вдъхновение на мисията за хармонично развитие на личността, мисия, омайваща човешките сърца, към чиято светла цел д-р Георги Лозанов беше приобщил редица блестящи умове.
Дали е случайност не зная, но един въпрос ме е вълнувал години наред– как така един блестящ психотерапевт с доказани и високо ценени клинични постижения и научни разработки за силата на психиката изведнъж насочва приложението на изводите си към област, доста далечна на медицината, а именно към... педагогиката.
Приносът на съпругата му – логопедагог, за това остава неясен и недооценен.
Недооценени, дори забравени, остават и разработките на неговите близки сътрудници. В тайна остава и причината за странната му връзка с Людмила Живкова.
Забулен в мистерия e и фактът как ученият, който в живота и работата си се е ползвал от много държавни привилегии, неочаквано в началото на 80-те години на миналия век е отстранен от директорския пост в Института, основан от самия него, а в същото време получава правото лично да създаде и ръководи нов Център.
Има и една недоказана прокоба, за която винаги сме знаели, но никога не се е говорело. Тя е свързана с научните изследвания на д-р Лозанов върху способностите на видни български пророчици и особено на зримата в отвъдното леля Ванга. Тази прокоба засяга едно нейно предсказание за самия него и жените в живота му. Въпреки научния си интерес към Ванга и успешните изследвания на способностите ѝ след научаването на тази прокоба той неочаквано прекъсва контактите си с пророчицата.
Светлините и сенките в ума и душата са важни символи в книгата. В живота си д-р Лозанов нееднократно е воден – според думите му – именно от светлината, която му помагала в трудни моменти и която той отдава на копнеж по майка си. Светлината е символът на святата му мисия, вдъхната от Учителя – да създаде наука за човешкия ум.
Времето ми поднесе и едно прозрение, предизвикано от съществуващото противоречие между факти и разкази, базирани на последните изказвания от вече напредналия в годините д-р Лозанов, в които той осезаемо смесва понятията „закони“ и „необходими условия“ за успеха на научните си идеи, базирани на християнски истини отразени в Учението – любов, свобода, вяра и взаимосвързаност, за красота и хармония.
Това прозрение ме насочи именно към Учението на Беинса Дуно и направените паралели ме доведоха до скромния извод за възможността ученият Лозанов да е бил посветен от Учителя в мисията за научно доказване на божествените закономерности, още повече, че има някои данни за симпатиите му към Бялото братство, които симпатии той впоследствие обгръща в тайнственост. Така може да се обясни появата на думата „закони“ в късните изказвания на Доктора, които изместват неговите научни основи, принципите, средствата и условията за успех на методиката, разкриваща човешките резерви, развивани и публикувани в годините на творческия му апогей.
Като повечето велики учени и Доктора има свои странности, но те му придават човещина и земност, превръщат го в един от нас – бог, заключен в човешки образ.
Човешка беше мечтата му да поднесе на нас хората един свой прекрасен дар – вяра в нашите безкрайни резерви, за да ни убеди, че ние имаме безгранични възможности за развитие и само временно сме „паднали ангели, заключени богове, хипнотизирани души, които са повярвали в своето ограничено нищожество...“, с което послание да ни вдъхнови за постигането на умствен и духовен полет към бъдещето.
Сигурно не съм успяла да кажа всичко, което ме е вълнувало през годините на моя дълъг творчески контакт с този гениален учен и с прекрасните мои колежки, с които развивахме неговите необикновени идеи и в името на които създавахме успешни и уникални учебни материали с доказана познавателна и художествена стойност. Сигурно не съм обхванала и всички възможни тълкувания на събития и факти. Може някой от вас да не е съгласен с представеното мнение, а не е изключено и неволно да съм засегнала някого. Мили хора, никой не е безгрешен, имайте снизхождение към мен.
Благодарна съм на знанията и уменията, които д-р Георги Лозанов ми даде, за да доразвия днес идеята му за „оркестрирано обучение“ в проекта АВИКС, както и за придобития безценен опит, почерпан от всички мои прекрасни колеги от Научноизследователския институт по сугестология (наука за внушенията). Някои от тях вече ги няма сред нас, но със сигурност и днес те духом са съпричастни с това, което се случва. А тези като мен – в почтената възраст на зрелостта, които все още се вълнуваме от бъдещето на нашите осъществени или недовършени професионални мечти, се опитваме да разказваме за една славна българска наука, появила се в едно странно българско време.
Благодарна съм и на една жена с име на древна богиня за нейната вяра в мен, която направи възможно тази книга да се появи, както и на всички други – повечето отново прекрасни жени, помагали всеотдайно за стройното ѝ оформяне.
Аз наистина съм късметлийка – живях в няколко епохи с различни идеали и ценности, както и в няколко страни, и разбрах, че щастието е там, където са любимите хора. Така че, мили читатели, усмихнете се, махнете с ръка и открийте същественото, а то, както знаем, се вижда най-добре със сърцето...
В този ред на мисли държа да спомена и моето верую, базирано на ярка мисъл,
случайно казана някога от една „северна жена на Доктора“, като водеща за науката му.
Тя е: „Използвай ума, но следвай сърцето“, която допълних с моето виждане за живота:
“Използвай ума, но слушай разума си; следвай сърцето, но се доверявай на опита си; живей във времето си хармонично и не забравяй, че всичко е относително.”
Тази мисъл е и мото на проекта АВИКС за интегриране на сугестопедията в новите методики, интегриран в учебниците от трилогията “Победа”, за които ще стане дума. Това е и смисълът на уводните думи в тази книга, както можеш да се досетиш и ти, скъпи и уважаван читателю, синтезирани в един красив цитат от Учителя Беинса Дуно:
„Само умният може да бъде щастлив. Без да обичаш, щастлив не можеш да бъдеш“.
Ето защо, приятелю, не приемай всичко прочетено тук за статична даденост или за абсолютна истина, а се радвай на живота – той е единственият, който ние, хората, имаме честта да познаваме, защото всичко неизказано е в миналото, а всичко мечтано е в бъдещето... Усмихни се и продължи напред – бъдещето непременно е светло...