Името на д-р Капашиков се свързва с неговия професионализъм, а в последните месеци със случая Трошко - пловдивското коте, хвърлено безмилостно от високо от своите стопани, което бе със счупени 4 крачета, оперирано, близо месец интензивно обгрижвано, но за съжаление здравето на котарачето тръгна надолу и то почина.

- Д-р Капашиков, защо станахте ветеринарен лекар?
- Харесвам Достоевски, а също и фразите му за животните: "Обичайте животните. Бог им е дал познания и безпрекословна радост”, а също и "Животното никога не може да бъде толкова жестоко като човека". Тези думи останаха в съзнанието ми още преди да реша какво да следвам.

Вероятно днес това е една от причините за нарастващия брой домашни любимци в домовете  е именно тази :  хората ставаме все по - лоши и жестоки един към друг. И още един цитат от Бърнард Шоу: „Колкото повече опознавам хората, толкова повече обичам животните!”

- Разкажете за някои от най-фрапантните случаи във вашата клиника?
-Почти няма ден в който някой да не влети в клиниката с бездомен домашен любимец. И то има нужда не само от диагностика, но от престой и често от скъпоструващо лечение. В България животните не се застраховат, нямат здравни осигуровки, няма здравна каса, която да покрива разходите. И оттук положението става драматично, не във всички случаи, разбира се.

От едната страна са състрадателни хора, които се сблъскват често със скъпоструващо лечение и операции, финансова невъзможност да се помогне на животинчето, непредвидени разходи. От другата страна са ветеринарните лекари, които изпитват  огромно желание да помогнат, и изпадат в положение да се срамуват от това, че ще вземат пари за лечението на бездомно животно. Надявам се всичко не звучи като клише.

И започва един от следните сценарий дълбоко познати на всички ветеринари: Негативни коментари по социалните мрежи: „„Ти си "скъпар" или „Взимаш пари за бездомно животно”, или животинчето/ за нас, пациент/ остава в клиниката, лекарите се втурват да се грижат за него и започват да се събират пари...

Второто звучи добре..., но има възможност за различни изходи. При тези пациенти, а и не само понякога, изходът е летален. И не е задължително да е медицинска грешка, каквато винаги се търси. Но вече е минало време, натрупали са се разходи, далеч надминаващи събраните средства... и животинчето умира. Понасяш критики за смъртта му и разходите.

Или всичко с пациента е наред, но сумата не се събира. И когато с времето несъбраните суми от лекуваните животинчета станат много... тук не желая да продължавам.

Но не всичко е черногледство... Ще продължаваме да помагаме въпреки всичко. Ще намираме начин.

- От какво имате нужда като ветеринарна клиника?
- В клиниката се опитваме да осмисляме здравословните проблеми на пациентите в дълбочина, прецизно мислейки за всички възможни диагнози, проследяваме стриктно резултатите от изписаното лечение чрез контролни преглед и постоянен контакт със стопанина на домашния любимец. Обсъждането, особено при сложните случаи между лекарите е задължително, защото повишава шансовете за лечение.

Едно от най - важните умения на лекаря е да може да работи в екип. Ветеринарните лекари се обучаваме постоянно, да, това отнема понякога всичкото свободно време , но така се чувстваме по - сигурни да намираме изход и от най - сложните медицински казуси. Нуждаем се от разбрани клиенти, които ни имат доверие и са готови да ни помогнат заедно да излекуваме техните любимци.

Едно интервю на Светлана Желева