Безценните съвети са на Лиз Бурбо.

Преиздаваната многократно  книгата на Лиз Бурбо „Петте рани, които пречат да бъдеш какъвто си“ излиза за първи през 1994 г. и е помогнала на хиляди хора да преодолеят проблемите си. Оттогава авторката получава множество запитвания за това как точно се лекуват 5 рани на душата –  отхвърляне, изоставяне, унижение, предателство и несправедливост. Ето защо тя решава да обедини всички свои наблюдения по темата, събрани по време на обученията, които провежда по света в продължение на 38 години.

Защо се наричат рани на душата?
Защото душата е изтощена, когато се отдалечава от своя план за живота и не може да го следва. Според Лиз Бурбо точно това се случва, когато оставяме егото да ръководи живота ни. Душата страда, тъй като целта на нейните прераждания е да живее в истинска любов и приемане, за да успее да изживее своята божественост.

В книгата „Лечението на петте рани“ откриваме практични съвети, прозрения от личния опит на авторката и примери от реалния живот – ситуации, с които всички ние се сблъскваме всекидневно. Благодарение на тези напътствия ще можем по-лесно да определим своите рани и да извървим сами етапите към изцелението. Ще се научим да разпознаваме механизмите на раните и ще разберем защо привличаме определени хора и обстоятелства. Ще забелязваме кога се отключват раните и ще се научим да преодоляваме капаните на егото – основната пречка пред лечението.

Откъс от книгата:
 
Егото не ни позволява да изпитаме страданието, което създава дадена рана, като ни подтиква да слагаме маска всеки път когато раната е активирана. То искрено вярва, че ни защитава и не осъзнава, че по този начин ние само поддържаме и подхранваме своите рани. Колкото повече се поддържа една рана, толкова повече боли. Колкото по-бързо и по-силно реагираме, толкова по дълго продължава реакцията.
Страданието винаги идва от нашето възприятие или интерпретация на фактите, а не от характера или действията на другия.
В предишната книга за раните обяснявам, че зад предателството се крие изоставяне, а зад несправедливостта – отхвърляне, като степента на изживяването е различна. Препоръчвам ти да си спомниш това, когато усетиш несправедливост или предателство. Докато търсиш от какво се страхуваш в дадена ситуация, която те наранява, ти ще откриеш, че страховете да не бъдеш
Сега съм убедена в това, тъй като двете големи и видими рани в моето тяло винаги са били предателството и несправедливостта. Дълго време смятах, че не съм преживявала изоставяне и отхвърляне или може би съм ги преживявала в съвсем малка степен. Едва през последните десет години започнах да приемам, че страхът ми да не бъда отхвърлена и изоставена е много по-силен от
Освен това ти напомням, че страхът да отхвърлиш, изоставиш, предадеш другите или да си несправедлив към тях е също толкова голям, колкото и страхът от това, което те биха могли да ти причинят. Ще си дадеш сметка също, че ти самият нараняваш себе си в същата степен. Ти се отхвърляш, изоставяш, унижаваш, предаваш и си несправедлив към себе си в същата степен, в която преживяваш това с другите и съответно страдаш от това. В програмата "Слушай своето тяло" ние наричаме тази голяма истина Триъгълника на живота.
Триъгълникът на живота илюстрира факта, че другите се отнасят към теб така, както ти се отнасяш към тях и към самия себе си.
Егото ни играе номера, като ни кара да вярваме, че нямаме рана. То смята, че като я отрича, ни помага да изпитваме по-малко болка. Правим всичко възможно, за да игнорираме раната и да не я усещаме. Освен това смятаме, че като сложим маската, другите няма да видят или да се досетят за нашата рана.