Революционна програма за балансиране на мозъка при деца с аутизъм, Синдромът на дефицит на вниманието с или без хиперактивност (СДВХ) дислексия и други неврологични разстройства. Тя е описана в книгата „Откъснати деца“, която излиза в Америка през 2009 г. и бързо се превръща в сензация, а авторът й д-р Робърт Мелило добива национална популярност. Само четири години по-късно, през март 2015, излиза второто й издание. Тезата на автора – изтъкнат специалист по неврологични заболявания при децата, се посреща с истинско въодушевление, а впоследствие става водеща в работата на основаните от него Центрове за баланс на мозъка. В книгата е представено виждането му за причината, довеждаща до редица нарушения в развитието на детето: заболявания от аутистичния спектър, СДВ/СДВХ, дислексия, обсесивно-компулсивно разстройство и други.

Според д-р Мелило в основата им стоят нарушения в синхронното развитие между лявото и дясното мозъчно полукълбо. За да се отстранят, първо следва да се установи в коя мозъчна половина се наблюдава изоставането, като понякога дисбалансът може да засяга и двете хемисфери. Д-р Мелило дава насоки, чрез които тези дисфункционалности могат да се коригират и проблемите да се преодолеят, така че детето да започне да се развива пълноценно. Сред тях, в частност, са поредица от различни дейности, спазване на препоръки за храненето и упражнения, чрез които изоставащото мозъчно полукълбо да навакса в развитието си. С термина „синдром на функционалното откъсване“ д-р Мелило обединява редица нарушения на развитието, чиито наименования стряскат днес все повече родители. Всяка година над един милион деца биват диагностицирани с подобни проблеми. За съжаление, въпреки напредъка на медицината, що се отнася до терапията на тези нарушения, има още много какво да се желае.  Докато е така, лекарите ще продължават да обясняват на родителите, че децата им ще страдат от дисфункционалност до края на живота си.

Според автора на „Откъснати деца“ обаче това не е съвсем вярно. В основата на умствените увреждания и поведенческите разстройства е функционалното откъсване, а то може да бъде повлияно. Тази теза връща надеждата на безброй семейства по света. Новаторското схващане, че тези нарушения се дължат на прекъснатата връзка между лявото и дясното полукълбо на развиващия се мозък, е в основата на революционната „Програма за баланс на мозъка“ на д-р Мелило. Към днешна дата Програмата, представена в книгата му „Откъснати деца“, е натрупала значителен брой документирани резултати, доказващи значителното подобряване в качеството на живот при значителен брой деца и техните родители. От 1998 година насам близо хиляда деца са завършили Програмата със забележителни успехи – поведенчески, емоционални, учебни и социални.

Написана в достъпен стил, „Откъснати деца“ показва на родителите как да използват този немедикаментозен подход в домашни условия. Авторът предлага тестове, чрез които те сами да се опитат да установят в коя мозъчна половина е нарушението при тяхното дете, и предлага серия упражнения, чрез които децата да постигнат сериозни физически, сетивни и образователни резултати. Дадени са съвети за промяна на поведението, информация за храни, които следва да се избягват, и последваща програма за постигане на трайни резултати.

„Откъснати деца“ днес е преведена на множество езици. Издадена е на китайски, корейски, иврит, френски, италиански..., а вече – и на български език, благодарение на издателство "Кибеа".

Из Въведение
Днес в света има 21 милиона деца, при които са установени сериозни проблеми на вниманието, поведението и обучението. Всеки ден хиляди нови биват диагностицирани със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ ), разстройство от аутистичния спектър, дислексия, синдром на Турет, обсесивно-компулсивно разстройство, биполярно разстройство или друго стряскащо състояние, потвърждаващо, че нещо не е наред в мозъка им.

Това е непознат на историята феномен и най-сериозният здравословен проблем на нашето време. Само преди едно поколение аутизмът се смяташе за рядко срещано нарушение, което се установяваше при около 1 на 10 000 деца в СА Щ. Преди шест години, когато за първи път публикувах „Откъснати деца“, диагнозата аутизъм се поставяше на 1 от 150 деца.

Днес с този проблем живеят 1 на всеки 68 деца, в това число 1 на всеки 42 момчета. Честотата на другите нарушения също достига космически размери. СДВХ се смята за най-разпространения здравословен проблем в детска възраст по целия свят, както и за най-разпространения ментален проблем при деца. Тези статистики са почти всеки ден в заглавията на новините, но никой не може да обясни защо. Защо се случва това? Как да го спрем? Какво може да се направи?

Неврологичните разстройства в детска възраст имат много общи характеристики и често биват окачествявани като обучителни трудности или поведенчески нарушения, подтекстът на което е, че основните симптоми засягат само поведението, а останалата част от развитието върви гладко и безпроблемно. Случаят не е такъв. Всяко разстройство е сложно и често засяга всички системи в организма.

Науката обаче не предприема цялостен подход към търсенето на решение, а се фокусира само върху основния наглед проблем. СДВХ е проблем във вниманието и импулсивността. Дислексията е проблем при четенето. Аутизмът е проблем в социализацията и общуването. Никой не поглежда останалите проблеми на тези деца – проблеми, които биха могли да ни насочат към действителната причина. Аз обаче го направих и видях, че те обхващат всички системи в тялото, не само мозъка. Така се роди Програмата за баланс на мозъка (Brain Balance Program).

Тези разстройства се проявяват с различни симптоми, но всъщност са един общ проблем – дисбаланс в мозъка. Това явление си има и име: синдром на функционално откъсване, или нарушение на връзките, което ще рече, че определени области в мозъка и най-вече двете полукълба не са електрически балансирани или синхронизирани. Това смущение на електрическия баланс нарушава способността на двете полукълба да споделят и интегрират информация, поради което мозъкът не може да функционира цялостно. В резултат детето с нарушен мозъчен баланс има нормални и даже необичайно добри умения, свързани с по-високофункциониращата област или полукълбо, но необичайно слаби умения в неактивната. Проблемът като че ли възниква, защото едната страна на мозъка съзрява по-бързо от другата. С развитието на детето тази разлика става все по-значима и двете полукълба вече не могат да функционират заедно. Мозъкът губи функционалните си връзки. Възстановете тези връзки – накарайте незрялата мозъчна половина да настигне другата – и симптомите ще изчезнат. Заедно с разстройството.

Точно това прави Програмата за баланс на мозъка и затова е толкова революционна.

Убедил съм се, че повечето от тези деца показват комбинация от различни симптоми, включително сетивни, двигателни, когнитивни, академични, емоционални и имунни затруднения, както и хранителни и храносмилателни смущения. Както вече казах, проблемът засяга всички системи в тялото.

Програмата за баланс на мозъка е насочена към всички тези симптоми и стимулира по-бавната страна на мозъка, без да влияе на другата, чрез поредица от сетивно-моторни и сетивно-академични упражнения за подобряване на симптомите при конкретното дете успоредно с диетични, хранителни и поведенчески промени. Тя кара двете мозъчни половини да се интегрират и да започнат да работят като едно цяло. Програмата е единствена по рода си в целия свят.

За съжаление, повечето родители на деца с невроповеденчески разстройства на развитието не разбират добре същността на проблема. Те не знаят какво точно не е наред при децата им и защо те се държат по този начин. Освен това специалистите ги заблуждават, че няма решение. Казват им, че най-добрата стратегия е лекарствената терапия – която ще маскира симптомите, но няма да ги премахне.

Работя с деца с подобни диагнози от 1994 г. насам, без да използвам лекарства и други медицински интервенции, и знам, че всички симптоми могат да се излекуват. Синдромът на дефицит на вниманието (СДВ ), СДВХ , дислексията и дори аутизмът могат да останат в миналото. Родителите и децата трябва да знаят, че това не само е възможно, но и самите те могат да го постигнат. Затова и написах книгата Откъснати деца. Тя предлага не просто ясно обяснение на случващото се в мозъците на днешните деца, но и възможност за родителите и учителите да решат сами проблема.