Има много приказки за появата на това чудно красиво цвете, но според стара келтска притча историята за коледната звезда звучи така:
Абат Йоханес, един приятел на цветята, горе далеч  на север се грижел за своята градина с цялото си умение и любов. И вярвал, че в нея са събрани всички растения от цялата Земя. Той имал градинар, който вярно служел на неговите стремежи.

Един ден той чул разправия в градината си и видял как една стара жена се карала с градинаря му. Старата се била промъкнала през една тайна портичка в градината и разказвала, че уважава стремежите на абата, но че самата тя имала градина, която била много, много по-хубава от тази.

Абатът любопитно попитал дали поне веднъж може да види нейната градина, на което старицата, след известно колебание се съгласила и му обещала, че в Нощта срещу Рождество Христово ще го вземе, за да му покаже градината.

Изпълнен с вълнение абатът очаквал Коледа и на Бъдни вечер наистина дошло едно момче, което го повело далеч в Бьоинската гора, където живеело едно разбойническо семейство. Те дълго вървели през гъстите гори, а вече ставало все по-тъмно и по-тъмно, докато настъпила нощта. От далечните села се чувало да звънят камбаните на среднощната служба и тогава те стигнали до обиталището на старицата и нейното семейство, където тя ги посрещнала.

Отначало нищо не се случило. По заповед на старицата царяло дълбоко мълчание, никой не произнасял даже и една дума. Изведнъж гората се просветлила и абатът могъл да види как дърветата станали зелени и как навсякъде поникнали най-прекрасните цветя. Птичките в клоните започнали да пеят и полъх на чудни аромати повял над изненаданите зрители.

Скоро прозвучала музика. Това било пеене на ангелски гласове и абатът паднал на колене, понеже можал да съзре образите на ангелите. Но на рамото на градинаря, когото абатът взел със себе си, кацнал един бял гълъб. В своето объркване, той отблъснал гълъба и изкрещял от дълбините на своето уплашено сърце, че всичко това е дяволска работа. В същия момент, цялата етерна пролет изчезнала и абатът паднал мъртъв на земята. В смъртта си той успял да сграбчи едно цвете и го стиснал здраво в юмрука си.

Никой не могъл да отвори ръката му, накрая след дълги усилия това се удало на градинаря. В шепата на абата той намерил едно цвете, което посадил в градината на манастира и изпълнен със съжаление за случилото се, градинарят се грижел за цветето, това било коледната звезда.