Визитка:
Сузане Георгиев ( 68 г.), 30 г. е работила като държавен логопед в Германия. Учителка е по немски език ( за чужденци), била е и преподавател по руски език.  Специалист по говорно формиране. Работила е под указания на лекар с деца с увреждания.

 Сузане Георгиев е сред най-обичаните лектори в България. Живяла  е 2 г. в Банкя. „Българският език ми беше тежък камък в стомаха. Чак сега, когато се готвех за този семинар, получих просветление за българския език. Искам да ви помоля да започнете да обичате повече родния си език, отколкото сте го правили досега”, сподели тя при откриването на семинара по говорно формиране във Варна,който завърши преди дни.

- Г-жо Георгиев, защо трябва да се отнасяме с голямо внимание към речта? На български казваме дори „Казана дума, хвърлен камък!”?

- Езикът е най-високата културна ценност за един народ и за един човек. Малкото дете не може да живее, в буквален смисъл умира, ако няма езиков контакт към него. Експеримент за ролята на говора  бил възложен от един германски император, Фридрих ІІ ( 1198- 1250 г.). През 12-и век взели няколко деца да се грижат за тях, но не им говорели изобщо: хранели ги достатъчно, обгрижвали ги, но в условията на абсолютна тишина. След време те починали, но не от физическо изтощение, слабост или недохранване, а заради безмълвието, което царувало около тях. Този експеримент показва именно връзката, която се създава на духовно ниво, когато си говорим с някого и общуваме пълноценно.В наши дни на речта не се обръща достатъчно внимание.

В Германия пък имаме пословица: „Говори, за да те видя”, която има предвид следното: като човешко същество аз мога да те възприема с твоята човечност, която носиш. Чрез речта аз получавам усещане за теб,какъв си ти, кой си и т.н. Човекът изразява  себе си чрез своята реч. А нима всеки не иска да бъде „видян”, разпознат и почитан?

- Защо е толкова важно да чуем какво ни казва човекът срещу нас, да се изслушваме?

- Човек изживява Аз-ът на другия. Един друг аспект е уважението, което демонстрираме към своя събеседник, когато го изслушваме, дори и това да е трудна задача.

- Думите имат ли магически смисъл?

- Всяка дума може да действа магически, ако под магически разбираме скрит. В изговорената дума чрез интонацията, ритъма, подчертаването на отделни гласни или срички започва да действа у слушателя намерението и чувствата на говорителя. Това е един свръхсетивен процес, който не може да се види, а можем само да го усетим.Това може да се нарече магическо. Имало и има определени магически формули, които имат магическо значение. Те издействат изпълняването на вълшебно пожелание чрез един особен начин на говорене  и формулировка. Ако се използват езикови средства, които не съответстват на съдържанието, тогава могат да действат демони.

- Във вашите лекции казвате, че езикът всъщност е поведение, а говорът – действие. Защо?

- Всяко движение, което сме научили, без значение дали това е начина по който държим вилицата при хранене, или нагласянето на устните, когато произнасяме буквата „у” напр., можем за това да го повторим, защото то се съхранява в паметта на движението и се  превръща в навик. Това може да се нарече още поведение на движението. Обаче поведение в интелектуален смисъл можем да наречем и употребата на научен модел на изказване. Ако човек разполага с голям спектър на оформянето на изречения напр., може да се държи много разнообразно от езикова гледна точка. Със сигурност обаче един говорител или поет предпочита определени форми на езика.

Обаче може да се говори и за определени форми на речта.Защо говори някой и как говори? Защо човек взема телефона в ръка? Защото човек има намерение. Искам ли да постигна нещо, трябва да направя нещо. Защо напр. се вдишва и се говори? Защото човек иска да постигне нещо у другите хора. Говоренето е действие, което има цел, както всяко друго действие.Затова говоренето има и последици. Ако човек иска да постигне намерението на своята реч, трябва да се знае къде човек ще говори, т.е той трябва да познава езиковите компетенции на слушателите, пред които ще говори и състоянието на техните чувства.

- В училище учениците не разбират значението на стихотворни стъпки като ямб, хорей и пр, а ритъмът им е лечебен. Пояснете.

- Самите деца не са длъжни да знаят, че тези стихотворни стъпки имат и лечебен ефект. Това е задача на учителя, който трябва да им дава такива стихчета, че те да го прозрат, да усетят ритъма, и че в него нещо по-особено.За всяка определена възраст учителят трябва да предпочита определени ритми, защото те влияят благотворно на учениците му. Затова не е необходимо те да разбират подхода на своя учител, а само да извличат полза от неговото приложение.

- Когато детето не може да каже л, р и др. букви,или има други езикови смущения как да му помогнем?

- Родителите винаги могат да помогнат особено като те самите се постараят да произнасят думите естествено, умерено и ясно. Известно е, че принципът на подражанието е първият принцип по който хората учат. Общовалиден отговор на този въпрос няма как да се даде, защото физическите, етерните у душевно-духовните предпоставки са решаващи. На мен лично от речевите смущения ми е познато заекването, а останалите антропософските лечебни терапевти могат ги да опишат.