Хранителните дефицити са чумата на нашето съвремие. „Цената, която една клетка плаща за недостига си на хранителни микровещества, е ДНК увреждания, рак и преждевременно стареене“, предупреждава д-р Брус Еймс от Университета Бъркли, Калифорния. Д-р Еймс е представител и говорител на кампанията за здравословен живот и профилактика на заболяванията чрез хранителни терапии. Научната му работа, както и работата на много негови колеги показва, че ни заплашва световна епидемия от
модерната форма на недохранване, която ние наричаме Синдром на хранителния дефицит (СХД) -поглъщаме достатъчно храна, за да запълним стомасите си, но тя е нехранителна и ни разболява.

Според д-р Еймс бедната на хранителни вещества диета играе роля в развитието на почти всяко заболяване и най-вече на затлъстяване, сърдечна недостатъчност, диабет, рак, както и на значителен брой нервно-психични разстройства. Да се храним толкова, колкото да оцелеем до следващия ден, е стъпка към пълното изтощение на организма или Синдромът на хранителния дефицит. Недостигът на основните хранителни вещества, необходими за доброто ви здраве, определено ще ви лиши от здраве. Възможно е дълго време да не проявявате критични симптоми, но бавно ще се движите в тази посока. Дори да нямате клинични оплаквания, ще се отдалечавате постепенно от върховата си физическа форма.

Високо кръвно налягане, хронична умора и неустойчивост на вирусни заболявания, наднормено тегло, поднормено тегло, тревожност, дефицит на внимание, упорити инфекции, преждевременни бръчки и посивели коси, болка и дискомфорт, липса на сексуално желание. Ако проявявате някой от изброените симптоми, дори да не сте клинично болни, несъмнено напредвате към Синдрома на хранителния дефицит.

Голяма част от лекарите днес са неспособни да откриват и диагностицират хранителните дефицити. Образованието, което съвременните студенти по медицина получават, е предимно с фармацевтична насока –

те се обучават да решават проблемите на пациентите си
само с лекарства.

Средностатистическият медицински ум не е трениран да разглежда недохранването като вероятна причина за заболяване при индивид, който се храни 2-3 или повече пъти дневно. Когато изследват кръвта ви, лекарите определят резултатите като положителни дори тогава, когато показателите са на долната граница или иначе казано, на крачка от синдрома на хранителния дефицит.
Истината е, че съвременната здравна система не позволява СХД да бъде навременно и правилно диагностициран. Голяма част от експертите в тази система явно нямат никаква представа за хранителните нужди на здравия организъм, ако съдим от автоматите за газирани напитки, сладкиши и зърнени десертни блокчета, разположени из болниците, клиниките и лекарските кабинети. Очевидно тези „експерти“ не са наясно с правилния избор на здравословна храна, след като и днес можем да попаднем на болничен поднос, върху който има сода, вафла или кроасан, одобрени от лекуващия лекар.

В общество като нашето, наглед напреднало и благословено с изобилие от храна, причините за разрастващата се епидемия от хранителните дефицити са три:
1. Артефакти, представяни като храна
2. Неaдекватни стойности на препоръчителния дневен прием на хранителни вещества
3. Цензура с цел материална изгода

Храните ли се с ... артефакти?
През 1940 г. съвсем малък процент от храните, предлагани на пазара, са били предварително обработени. Днес този процент е 90. Обработените храни (полуфабрикатите) не са храни – те са артефакти. Полуфабрикатите са продукт на общество, принудено да се подчинява на интересите на хранителната индустрия дори в собствената си кухня. В продължение на стотици хилядолетия
хората са оцелявали благодарение на храните с естествен произход, на живите храни, расли сред природата и поглъщали дъжд, натурални вещества и слънце – това са месото, яйцата, рибата и растенията. В древността сме консумирали храната си минути или часове, след като сме се сдобивали с нея, тъй като е било невъзможно да я съхраняваме по-дълго. По-късно сме започнали да засаждаме част от храната си в земята, а друга част – да намираме в реките, пасбищата или горите.

Получавали сме храната си направо от източника. Поколение след поколение единствената храна за човешкия вид е била живата храна, храната от природата. Само допреди век не сме имали възможност да произвеждаме в изкуствени условия, да пакетираме, надписваме и складираме, да транспортираме и рекламираме храната си и върху всичко това да мотивираме избора си.
Хранителни артефакти или изкуствено създадени от човека храни са всички зърнени закуски, всички газирани напитки, сода и сокове в кутия, снаксове, чипс и бонбони, пакетирани хлябове и хлебни изделия, опаковани храни, десерти или напитки в консерви, върху които са изписани безкраен срок на годност и неразбираемо съдържание с букви и цифри. Всяка храна, произведена от рафинирано зърно или захар, е артефакт. Всички видове заместители на маслото, маргарини и трансмазнини, всички пържени и дълбокозамразени храни, всички напитки, подсладени със захар или изкуствени подсладители, всички соеви и глутенови алтернативи (включително текстурираните растителни протеини), всички млечни продукти с ниска масленост и неживотински произход и особено обезмасленият протеин – всичко това са също артефакти.

Последният рекламен трик на хранителната индустрия – обезмаслените храни и продуктите с ниска масленост, представяни като много полезни за здравето ни – беше лансиран в началото на 90-те години на XX век. Малко по-късно, не без активното съдействие на медицинската общност, правителствените агенции и производителите на храни, случаите на затлъстяване се повишиха драстично и от близо 15 процента нараснаха до 33,8 процента. От 1960 г. до днес процентът на хората, страдащи от затлъстяване, почти се е удвоил.

Обезмаслените протеини са артефакт, защото са направени от човешка ръка и не се срещат никъде в природата. Протеините и мазнините са взаимосвързани хранителни вещества, характерни за пълноценните храни. Протеинът, лишен от мазнина, е индустриален продукт. Върховото постижение на същата тази индустрия са генно- модифицираните храни ( ГМО) , при които неестествената структура започва на клетъчно ниво, а нейният най-масов и лесно разпознаваем продукт са бързите или готовите храни в пластмасови или стиропорени опаковки, в комплект с пластмасови лъжички, вилички и ножчета.

Повечето ресторанти сервират претоплена храна, произведена от най-евтините преработени съставки, които могат да се открият на пазара. Водещата цел днес е храната да бъде възможно най-евтина и да носи възможно най-голяма печалба.

Ерата на хората, изхранващи се с артефакти, ще изуми бъдещите археолози. Те ще намират скелети с липсващи зъби, изкривен гръбнак, деформирани стъпала, разядени кости и стави. Ще търсят обяснение на токсичното съдържание на водите, отложено от стотиците хиляди тонове фармацевтични и химически отпадъци.

Вероятно ще ни категоризират като Homo persecutis – лишени от свободна воля консуматори на артефакти, станали жертва на алчната си за печалба хранителна индустрия и допуснали една от най-безумните грешки на човечеството – да позволят храната им да бъде индустриализирана в името на смъртоносното фалшиво удобство.

Някои медицински експерти като д-р Еймс вярват, че
спешно се налага преразглеждане на препоръчителните стойности за хранителен прием,

както и повишаване на стойностите на дневния прием на витамини. В статия за Джърнъл ъф клиникал нютришън от април 2002 г. д-р Еймс и неговите колегите съобщават, че „около 50 генетични заболявания при хората, дължащи се на дефектни ензими, могат да бъдат успешно третирани или практически излекувани“ с помощта на терапия с прием на високи дози хранителни вещества, която е в състояние да възстанови дейността на дефектните ензими частично или изцяло.

Екип от лекари и изследователи, познат като Независима група за изследване на витамините отправя следната препоръка към американското правителство: „Текущите хранителни препоръки под формата на Препоръчителен дневен прием (ПДП), лансирани от правителството, не отговарят на най-новите постижения на диетологията... Количествата хранителни вещества, препоръчвани като минимално необходими за здравето, са крайно недостатъчни... Неадекватните дневни дози и неадекватният стандарт, според който те се определят, водят до масови хранителни дефицити, хронични заболявания и население, което въпреки наднорменото си тегло, е недохранено... Покачването на стойностите на ПДП ще спаси живота и ще подобри здравето на много хора... Клиничните и субклиничните хранителни дефицити са между основните причини за най-сериозните здравословни проблеми на съвременното общество. Рак, сърдечно-съдови заболявания, умствени (нервнопсихични) разстройства и много други се появяват или влошават като пряко следствие от недостатъчен дневен прием на хранителни вещества. Съществуват научни доказателства в подкрепа на хранителните терапии, способни да предотвратят и лекуват тези болести...“

В заключение Независимата група заявява: „Хранителният стандарт, лансиран и поддържан от правителството в продължение на дълги години, е плод на невежество по отношение на правилното хранене. На хората им е било внушено да вярват, че е възможно да си набавят всички необходими хранителни вещества чрез „балансирана диета“ от преработена храна. Това не е вярно. Задължително условие за адекватния прием на витамини и минерали е диетата от непреработена пълноценна храна, в комбинация с информиран избор и прием на хранителни добавки“.

Откъс от книгата  „Кодът на младостта“ от Мерилин Даймънд и д-р Шнел

За авторите
Мерилин Даймънд е съавтор на добилата световна популярност книга Сила за живот, публикувана за първи път през 1985 г., посветена на ползите от разделното хранене и консумацията на големи количества сурови плодове и зеленчуци. До навършването на 50-а си година Мерилин поддържа стриктна веган диета, слаба фигура и фанатични убеждения по отношение на спорта и храненето, но по пътя към 60-те осъзнава, че причина за физическия дискомфорт и мускулната атрофия, с които трябва да се бори, са именно лишеният й от протеини хранителен режим и прекомерните физически натоварвания. Сега въпреки менюто й, включващо стекове, яйца и сметана в кафето, 70-годишната Мерилин изглежда завидно.

Заедно с експерта в областта на хранителните и спортни терапии Доналд Шнел (д-р Рок), неин партньор в разработването на революционната програма за пълноценен живот без диети и усилия, Мерилин се завръща, за да сподели личната си тайна за активна и атрактивна младост без граници.