Визитка
Проф. д-р Петя Арнаудова е завършила Медицински университет - София и има 33 годишна практика на лекуващ лекар с 3 специалности (вътрешни болести, ревматология и фармакология). 15 години е била преподавател в Клиниката по ревматология на бившата Медицинска академия. Била е зам.-министър по лечебната дейност в първото служебно правителство (1994-1995 ); вице-президент (организатор и основател) на първия диагностичен българо-гръцки център в София - Биочек (1996-1997), директор на Отдел за клинични проучвания в американската фармацевтична фирма Viral Genetics, в Pasadena, Калифорния, САЩ (1999-2001), старши редактор към Cardioscript International (www.cardioscript.com) в Salt Lake City, Юта, САЩ - за услуги по превод, редакция и ревизиране на медицински публикации съгласно стандартите за американски научни публикации (1998-2006).

Участва като лекуващ лекар в 2 доброволчески американски медицински мисии – в Хондурас (2009 г.)  и в Камбоджа 2015 г. (без никакво заплащане за труд, път и квартира).

Д-р Арнаудова е автор на 9 медицински книги сред които  "Малка медицинска енциклопедия за всеки", "Медицинска терминология - полиглотна, епонимна и акронимна","Вродени аномалии в клиничната практика", "Популярен медицински речник", "Лекарствена терапия"  и др.


- Проф. Арнаудова, какви грешки допускат най-често здравните журналисти, когато пишат по медицински теми?
- Здравните журналисти, някои от които познавам и лично, са лекари, завършили медицинското си образование. Те допускат и по-малко грешки. По- недопустимо да се правят елементарни грешки, когато се пише на здравни теми или се ползват медицински термини. Затова написах книгата “Малка медицинска енциклопедия за всеки”(ИК"Изток-Запад").

А грешките са няколко вида, най-честите и по-безобидни са тези с неправилен правопис, например беМка (правилно беНка), вакЦина (правилно вакСина), вирОлогия (правилно вирУСОлогия), диЗлексия (правилно диСлексия), крамПА (правилно крамП), иШемия (правилно иСХемия), аневризЪМ (правилно аневризМА), спазМА (правилно спазЪМ) и др.

Най-недопустима и вредна е неправилната употреба на термини, за които точното медицинско значение е съвсем друго, например хоспис, често употребяван със значение старчески дом (което е само заведение за болни в терминален, предсмъртен и нелечим стадий), онанизъм със значение мастурбация (това е само прекъснат коитус), анорексия със значение на самостоятелна болест (това означава точно и само безапетитие, а болестта се нарича нервно-психична анорексия), както и равнозначвата употреба на ембрион и фетус (които са 2 различни по време термина на бременността).

Срещат се и доста неправилни обяснения на медицински термини, особено в речници на чуждите думи или преведени от чужд език, без авторите да са си направили труда да проверят различните и точни значения на тези термини-  напр. екзантема с обяснение “зачервяване на кожата” (докато винаги е кожен обрив), артроза с обяснение “възпаление” (каквото въобще не е), панарициум с обяснение “болезнено гризене на ноктите” (а това винаги е гноен процес), педикулоза като “овъгляване” (докато това е въшлясване), френопатия с обяснение “заболяване на мозъка” (а то се отнася за диафрагмата) и др.

- Откъде идва това разминаване- напр. и  аз също съм писала и двете форми на заболяването целиакия- или цьолиакия?
- За редица медицински термини има възприет нов, съвременен и опростен правопис, но все още се употребяват и остарелите или разговорни думи, а това не е за препоръчване. Така за споменатият термин като съвременно възприет е именно цеЕлиакия, но в миналото предимно се е употребявал термина цьолиакия като по-точно предаване на латинския правопис на термина – coeliacia. Има и редица други термини, при които е възприет вече съвременния правилен правопис  като епителен, систолен, психичен, венеричен, оптичен, химичен и подобни (вместо епителиален, систоличен, психически, венерически, оптически, химически и пр.), както и глюкоза (не гликоза), възбуждане (не възбуждение), въглероден диоксид (не двуокис), заболяемост (не заболеваемост), заразен (не заразителен) и др.

- Не е ли по-важно , че  лекари и медицински работници знаят правилните термини, а  на пациентите им  е”простено” да бъркат (най-малкото поради това, че не са учили за това)?
- Разбира се, напълно съм съгласна. Затова дотук ставаше въпрос главно за грешките на журналистите в медиите или литературата, които понякога са заблуждаващи. На пациентите наистина е “простено” да бъркат, но и тук всичко зависи от индивидуалната образованост и интерес. 

- Напоследък нахлуха и изключително много чуждици, най-вече англицизми в българския език, особено в медицината. Какво  може да се направи  с цел запазване чистота на езика?
- Да, така е, но това не се отнася само за медицинската област. Твърде много термини навлезоха и в техниката, и в комуникациите, и в почти всички други области. Колкото и да се стараем, вече не можем да пренебрегнем придобитата “гражданственност” на много думи, особено в разговорния език - като “чао”, която въобще не е наша дума, да не изреждам могобройните компютърни термини като лаптоп, чат, сайт и т.н. А и едва ли вече може да се борим за пълна чистота на езика със създаване на нови българизми, както е правил напр. проф. Балан с думата “драсни-пални клечица” за кибрита. Известно е дори, че вече издадоха наколко речника на чуждите или новите (почти всички чуждици) думи, няколко са налични и онлайн. И въпреки това, аз също се опитвам да се боря с чуждиците в медицината, като в моите авторски речници и енциклопедии съм писала няколко пъти за неуместната употреба напр.на англицизма превенция, когато имаме хубавите български думи предпазване или предотвратяване, дори и медицинския термин профилактика. Не по-малко дразнеща е продължаващата употреба и на русизми, например като растяжение, когато на български това има точен превод като навяхване или разтягане, а като медицински термин е дисторзия или дистензия. И тук основна е ролята на журналистите, които трябва да се стремят да употребяват най-подходящите български думи, защото именно те най-много влияят на обществеността.

- В последните години прави впечатление и друга тенденция: заменихме едни думи с други, за да не „стресираме” определени групи, а всъщност думите вече нищо не казват. Въпросът ми е за „подмяната” на думите и съдържанието им, какво може да се направи в тази насока?
- И тук съм съгласна с вас. Аз се опитвам, за съжаление неуспешно, да се преборя и със съвсем неправилната употреба на термина “целулит”, който се ползва за натрупването на тлъстини по бедрата и ханша, когато като медицински термин той има съвсем друго значение – това е възпаление, при това гнойно на подкожната тъкан. Всъщност в медицината всички думи, завършващи с окончанието “ит” от латинския “itis” означават възпаление. И тук, обаче трябва да се взема предвид световната тенденция, напр. за остаряването като процес е естествена, а не лоша дума, но в САЩ е недопустимо някому да кажеш, че е “стар” (old), хората са само възрастни или по-възрастни (seniors), иначе се възприема като възрастова дискриминацияи и е почти обидно, дори и да си над 90 години.

Има разлика между употребяваните в разговорния език думи, някои от които са дори диалектни, и възприетите литературни термини, каквито са и официалните медицински термини в българския език. Изготвяла съм дори и такъв “Справочник за остарели, разговорни и народни думи и техните точни медицински термини”, който съдържа към 150 такива думи, дори без да има претенцията, че е напълно изчерпателен. Той съдържа както често, така и рядко употребявани думи за болести или болестни състояния и какво точно те означават като думи като белокръвие, брусница, вълчанка, дъговица, кокоша слепота, косопад, лудо биле, мъртва кост, сиво и зелено перде, свинка, стресница, хашиш, цирей, шип, ялов и много други. Това, което трябва да се прави, е по-голямото популяризиране на тематиката за правилен български език.

- Така също  много хора не знаят какво означават и някои термини. Дори млади мъже масово  не знаят какво е еректилна дисфунция, защото се употребяват други изрази и думи за състоянието. Как да се повиши здравната грамотност и информираност на хората?
- Неминуемо е да се появяват и възприемат и нови, сложни думи, дори и да не говорят много на обикновените хора. Точно затова са необходими такива образователни и популярни лекции, интервюта, листовки, книги и тяхното широко разпространение. Във връзка със споменатата “еректилна дисфункция” – да, това е съвременния възприет термин, вместо по-известната “импотенция” или “полова слабост”, тъй като последната е само разговорна, а импотенция означава обща слабост. Когато човек е информиран  би трябвало да знае, че дисфункция означава нарушена функция, а еректилна очевидно произлиза от ерекция, което всеки знае какво е. Подобни възприети съвременни термини в българския език (подобни и на международно възприетите) са също и “разстройство на половото възбуждане” вместо фригидност или полова студенина, а също и “полово предавана болест”, вместо венерична болест, като тук и за двата термина мисля, че значението е дори по-ясно. Друг пример за дума с по-честа употреба в съвременния си вид е “умствена изостаналост”, вместо остарялото слабоумие или олигофрения (която е само една форма на това състояние). Има и доста тясно медицински термини, които се употребяват в по-съвременен вариант, но те се отнасят вече за тесните специалисти и професионалисти.