През последните няколко години Западът се обръща все по-често към Изтока по всевъзможни въпроси – от укрепване на здравето до начина на обзавеждане, – опитвайки се да разбере източния начин на живот и култура, от които да черпи непознати до момента за западняка знание и мъдрост. Две от най-често употребяваните и модни напоследък източни понятия са дао и дзен.

В книгата си „Дао на водата“(„издателство „Изток-Запад”)

британският популяризатор на Изтока Алън Уотс разяснява що е дао и проследява пътя за взаимодействие между човека и света на Природата – т.е. естествения ход на нещата.

На китайски език дао означава път. Това е принципът на реда, който управлява вселената, света, природата, човека. То е въплътено олицетворение на китайския начин на мислене от дълбока древност до днес. В западните разбирания за религия, т.е. за бог и божествено Дао няма аналог. За западния човек то е неразрешим парадокс; та нали е едновременно познаваемо и непознаваемо! Алън Уотс разяснява как основните идеи на Дао съвместяват, дори помиряват в себе си именно по парадоксален начин социалното и индивидуалното, порядъка и спонтанността, единството и многообразието. В предговора на „Дао на водата“ Алън Уотс обобщава: „Нямах намерение да ви предложа някое популярно, но и статистическо достоверно изследване на начините, по които китайците са възприемали през различните епохи даоския светоглед. Подобни начинания безспорно имат място в културната антропология, но аз лично проявявам по-голям интерес към друго – как тези древни текстове докосват струните на собствените ми мисли, настроени, разбира се, в тоналността на западната култура. В никакъв случай не пренебрегвам пунктуално точната информация – Буквата, но нека заявя отсега, че обект на моето изследване ще е Духът и по-точно реалното преживяване на този светоглед, изразяващ се в следването на Дао.“

 „Дао е това, от което не можеш да се отклониш; онова, от което можеш да се отклониш, не е Дао.“ Тази максима от Джунюн, или „Учението за неизменната среда“[1], подсказва, че Дао няма аналог в западните представи за Бог, дори в идеята за някакъв божествен или естествен закон, който може да бъде спазван, но и отхвърлян. Казаното е трудно приемливо, защото и Лаодзъ, и Джуандзъ са единодушни за това, че действията, извършвани по принуда (или задължение), не се съгласуват с Дао. Парадоксът ще бъде разрешен след столетия в един диалог между чан наставниците Нанцюан и Джаоджоу, включен в Умънгуан:

Джаоджоу попитал: „Що е Дао?“

Наставникът [Нанцюан] отговорил така: „Твоето всекидневно съзнание е Дао.“

„А може ли да се съгласуваш с него?“

„Стремиш ли се към съгласуваност, ти неизбежно ще се отклониш.“

„Но ако не се стремиш, как ще опознаеш Дао?“

„Дао – отвърнал наставникът – не е нито познаваемо, нито непознаваемо. Познанието е мнимо разбиране, незнанието – сляпо невежество. Ако наистина разбираш Дао, без никакви съмнения, то е като чисто небе. Кое му е „правилното“ и кое – „погрешното ?!