Разглобеният свят на всекидневието ни нахлува през слушалката на телефона на доверието. Хаосът на бушуващи емоции от катастрофирали надежди, угаснали мечти и поругани чувства бива подреден, а тайфуните от гняв и отчаяние намират пристан укротени. Тук всеки е добре дошъл с проблемите, страховете и съмненията си, независимо от възрастта, местоположението, пола, вероизповеданието, образованието. Анонимността е гарантирана и неприкосновена.

Екип от 15 специалисти ентусиасти между които психолози, психиатри, педагози, журналисти дежурят денонощно и са готови да изслушат и да окажат емоционална подкрепа. Няма да узнаете имената им, нито ще видите лицата им. Единственото, което ги индивидуализира, е гласът им и номерът, с който се идентифицират при всеки разговор.

Статистиката, водена от екипа на Телефона на доверието, сочи постоянен ръст на проведените консултации през последните четири години. Все повече българи търсят помощ по този все още нетрадиционен у нас начин. Повечето засягат проблеми в партньорските и семейните взаимоотношения, домашното насилие, трудности в общуването с другите, тежки житейски кризи (най-често свързани със загуба на близък човек), самотата и безпомощността на болни хора, психични заболявания и гранични психични състояния (по-често с близки на болните), проблеми в отглеждането и възпитанието на деца, разводи и раздели с партньор, зависимости в широк спектър - от алкохол през наркотици до компютърни игри, безработица и трудности в реализацията, бедност. Продължителността на един разговор се колебае в рамките на 15-18 минути, но при кризисни ситуации линията остава отворена и над час, особено в случаи когато се декларират намерения или действия за самоубийство.

Повече от половината търсещи съпричастност на телефона на доверието са самотни и изолирани хора с ограничени социални контакти. Много от тях - психично болни, на поддържащо лечение. Някои се обаждат години наред и екипът ги нарича галено "абонати". Те си имат любимци сред специалистите, разпознават ги по гласа, знаят номерата им и ги предпочитат, заспиват и се събуждат с тях, когато са дежурни. Има и такива, които се обаждат неколкократно при възникнал проблем в рамките на два до четири месеца и след като бъде разрешен, прекратяват контактите до... следващата криза.

Жените по-често търсят съвет, отколкото мъжете (съотношението е 3:1) и по мнение на членове на екипа по-пълноценно и по-грамотно използват телефона. Когато се обаждат, мъжете почти винаги са в някаква много сериозна криза, чудят се какво да правят и това за тях е много последен акт за проверка на ситуацията, в която са се оказали.

Екипът на Телефона на доверието има пряк поглед върху социалните процеси - отчита ръст на психично болните, на домашното насилие и агресията. Според тях самотата в обществото се задълбочава при това не само при хората, които нямат близки, а и при тези, които имат, но не могат да общуват с тях. Безработицата и бедността са по-съществени фактори, провокиращи нагласи и желание за самоубийство, отколкото здравословните проблеми. През последните година-две са регистрирани обаждания и на българи имигранти от Германия, Гърция, Австралия, Италия. Те са открили са телефона през интернет страницата на БЧК и макар да живеят извън пределите на България, обръщат се за съвет и подкрепа.

Телефонът на доверието всекидневно чува болката, тъгата, отчаянието, страховете, колебанията, слабостта. Той е като трап, в който всеки може, също като в приказката, да изкрещи, че цар Траян има магарешки уши, да намери утеха и получи съпричастност. Без ангажименти. След което да затвори слушалката и да продължи живота си, знаейки че при буря има на света пристанище, в което винаги е добре дошъл.

Телефон на доверието по света
През 1906 г. пасторът Хари Уорън от Ню Йорк изгражда особена телефонна служба в помощ на "хора в беда". Поводът е самоубийството на млада жена, неуспяла навреме да получи поискана от нея психологична помощ. През 1953 г. в Лондон свещеникът Чад Вара обявява телефон, на който денонощно могат да се обаждат хора, стигнали до мисълта за самоубийство. След Втората световна война броят на Телефонните служби за психологична помощ и подкрепа нараства в почти всички страни по света поради увеличаване проявите на кризисни състояния - самоубийства, наркомании, алкохолизъм, тероризъм и др. През 1967 г. службите се обединяват в международна федерация на телефонните спешни служби ( IFOTES) със седалище в Женева. През 1985 г. Телефони на доверието има в 105 държави в света, като 28 от тях са в Европа.

... и в България
През 1981 г. към в. "Студентска трибуна" е разкрит телефон за семейно-брачна консултация. През 1982 г. в Русе се създава първият телефон за психологична помощ и подкрепа, наречен "Телефон на доверието". През следващите години такива телефони започват да работят в Ямбол, Стара Загора, Бургас, Варна, Пловдив. През 1987 г. телефонът става национален, а от 1988 г. преминава под егидата на Българския червен кръст и започва да работи 24 часа в денонощието. От 1994 г. Телефонът на доверието е асоцииран член на международна федерация на телефонните спешни служби ( IFOTES) и работи в съответствие с изискванията на организацията за анонимност, дискретност, толерантност, специална подготовка на сътрудниците и денонощна връзка с нуждаещите се.

Телефон на доверието: 02 / 81 64 892


Съдби от Телефона на доверието

Учителката
Тя беше учителка по география от Стара Загора. На една Нова година си чупи крака и от тогава започна да се обажда. Културен човек, възпитан. Разговаря с нас дълго време, без да дотяга. След време почина съпругът й. След него почина и сестра му. Тя остана съвсем сама. Животът й  загуби смисъл. Когато здравословното й състояние много се влоши влезе в Първа градска болница. От там ни се обади медицинската сестра, която се грижеше за нея. Каза, че е в много тежко състояние и не може в момента да разговаря с нас и че тя  се обажда по нейна молба и от нейно име да благодари за всичките години, през които телефонът на доверието е бил близко до нея.

Счетоводителката
Тя беше самотна жена. Имаше брат, който беше директор на реномирано учебно заведение в София. Той я гледаше, ама отдалече. От нея искаше да не забрави да припише жилището си, което беше таванско, близо до пазара, на сина му. Случи се така, че семейството му претърпя катастрофа. Съпругата му загина на място, а синът оцеля. Той се промени. Озлоби се към живота и хората. Сестра му, счетоводителката престана да го търси. С нас разговаряше. Наложи й се да премине на диализа, защото състоянието й беше много тежко. С малко съдействие от екипа ни влезе в старческия дом в Дървеница, защото там ги водят на диализа. Обаждаше ни се рядко, нямаше удобства. От там ни съобщиха, когато тя реши, че няма повече смисъл Е да продължи диализата. Един ден  медицинска сестра ни звънна и каза "Вили си отиде".

Мадам Бътерфлай от Варна
Тя е адвокат. Когато се обади беше с автоагресия към себе си и желание за самоубийство. Беше се влюбила в един американски войник от база край морския град. Той й направил любовно признание и обещал да се ожени за нея. Впоследствие се оказва, че е женен в Щатите. Заминава си, а тя  разбира, че всичко е било лъжа и се свърза с нас.

"Възрастният" тийнейджър
Той нямаше още 16 г. когато се свърза с нас. Търсеше си адвокат, който да издейства попечителство от баба му и дядо му по бащина линия. Детето живее в гарсониерата на майка си, която е в Гърция и не я е виждало от 5 години. Бащата е в Германия и му е обещал, ако завърши с отличие, да го вземе при себе си. Съседите разбрали, че е само и сигнализирали социалните служби, които дошли и го предупредили, че ще му търсят приемно семейство. Тогава то се обажда на телефона на доверието. С малко помощ от екипа бабата и дядото стават попечители, а внукът е отличник и се справя сам, очаквайки баща му да го вземе след време при себе си.

Баба Данче
Тя е сляпа. Живее в кооперация на втория или третия етаж. Има  тежък диабет и много други заболявания. Преди време си счупи крака и положението й се влоши изключително. Сутрин в 6.00 ч. трябваше да получава висока доза инсулин. Звънеше ни  с молба да събудим  дъщеря й, която я гледа, понеже се страхуваше от последващите кавги и скандали. Ние се обаждаме под предлог, че търсим "господин Иванов", тя ни охулва порядъчно, но търпим, защото все пак сме я събудили. По-късно през деня ни се обажда баба Данче, хем да се оплаче за сутрешната кавга, хем да благодари, че чрез нас е получила спасителната доза лекарство. Макар и в 9.00 часа вместо в 6.00.

Компаньонката
Тя е с висше образование и мениджърски способности. Има собствен бизнес. Пълна е с обожатели около себе си. Парите не са проблем, не й липсват. Обаче Е толкова е нещастна. "Отвратена съм от хората" - казва.  Когато се обажда, иска само тя да говори. Мислите й са разхвърляни. И много пие. Дива вътрешна самота и неудовлетвореност от живота изгарят душата й.

Измеренията на щастието
Едно от момчетата, с което разговаряме се лекува от  20 г. и много добре усеща кога започват отклоненията. Притеснява се, че като му свършат лекарствата може да изпадне в криза да стане нетърпим за околните, най-вече за родителите си и това го травмира. Техните пенсии идват на тази дата, моята на тази и аз имам едни 5 дни, през които лекарствата са ми свършили, а нямам парички, казва той. И става въпрос за 15 лева, за 10 лева. Излиза да събира фасове от спирката сутрин рано или късно вечер  да не го видят, понеже е чувствителен и го е срам.  Някакви младежи му купили кутия цигари - за него беше празник цяла седмица. Има много хора като него, които имат  някакво психично заболяване, не могат да отидат на пазара на труда и  да си извоюват редовно място,  но на тях десет плика да им дадеш да залепят в къщи за деня,  два лева да изкарат за цигари, примерно, ако цигарите са им болна тема, или книжка да си купят втора употреба, те ще бъдат щастливи.

Имигрантката
Тя се обажда от Германия. Намерила е телефона през интернет. Работи там от години. Изпраща пари, за да поддържа семейството, което е тук. Звънна една нощ, след като от България й се бяха обадили да й кажат, че закъснява с парите, които им изпраща всеки месец. Беше възмутена от това, че гледат на нея  като на банкомат, а не като на човешко същество. Беше приготвила лекарства да слага край на живота си.