Всяка сутрин в новините по телевизията и радиото съобщават колко пътнотранспортни произшествия са станали и колко са загиналите или тежко ранените. Никой не съобщава колко са останали осакатени, макар че може би някъде се води някаква статистика. Много често ми се е случвало да чуя по повод нечия смърт “ако имаше кой…”, “ако бяха …”, “как не са се сетили…”.

Старите лекари казват, че спасява първата, не бързата помощ. За нея сега ми се иска да стане дума.

Предполага се, че първата грижа на спасителите е да извлекат пострадалия или пострадалите на безопасно място от катастрофиралото превозно средство, в случай, че то потъва във вода или се самозапали.     Най-доброто, на което можем да се надяваме в такава ситуация е “Бързата помощ”да пристигне навреме. Ако това не стане, следващото по важност е да се организира извозването на пострадалите по най-бързия начин до най-близкото лечебно заведение.

    От съществено значение е как ще се извадят пострадалите от моторното превозно средство. При извличането на пострадалите се създават опасности за рефлексни реакции при движението на тялото, които могат да се окажат фатални, затруднения с възстановяването на дишането и кръвоспирането, размествания при фрактури - особено на гръбначния стълб, които водят до вторично увреждане на мозъка и др. При изваждането не бива да се усуква и огъва тялото, вратът и главата трябва да се поддържат добре при извличане и повдигане. (Фиг. 1) и (Фиг. 1A). Когато се изважда тяло от задната седалка е добре да се постави направо на носилката, като се придържа врата по възможност в положението, което е “заварено”. (Фиг. 2).

Много е важно да се “сортират” правилно пострадалите, ако са повече от един. Ако веднага се заемете само с тежко пострадалите, може да пропуснете важни неща и леко ранените изведнъж да се окажат средно-тежки, средно-тежко ранените в един момент да преминат към тежките и т.н. Важно е също да се знае, че има категория наранявания, при която пострадалият е в привидно леко състояние, със запазено съзнание, без нарушения на дишането, без обширни наранявания или видими кръвоизливи, дори да не дава признаци на силна болка. Често се случва те да се транспортират едва ли не като здрави хора, а по-късно да се установи че са със счупен гръбнак, вътрешни кръвоизливи и др.
Известно е че при пътно-транспортно  произшествие (ПТП) винаги първо се обръща внимание на най-тежко пострадалите.

          За леко или по-леко ранени се смятат тези, които не са в безсъзнание, с контузии от силен или умерено силен удар с охлузване или с повърхностни наранявания. Добре е те да бъдат превързани с това, което водачът е имал в автоаптечката си и в аптечките на останалите водачи, които обикновено спират около мястото на катастрофата.

Средно-тежко ранени са пострадалите, които са били в различно по време безсъзнание. Най-често това е от удар на главата в арматурното табло, в предното стъкло или друга част на МПС; тези, които показват силна болка от травмите, обикновено от счупване на кост; пострадали с не големи по площ наранявания по главата, тялото или крайниците и не обилни кръвоизливи.

Всички от тази група трябва да се поставят легнали по гръб и да се наблюдават непрекъснато. Според уменията на здравите се оказва и първа помощ – спира се кръвотечението, обездвижват се счупени кости, правят се първи превръзки. Когато се появят нарушения или спиране на дишането, прави се дори дишане уста в уста и непряк сърдечен масаж (при вадене на пострадал от автомобил под вода, например), за да се възстанови спонтанното дишате и сърдечната дейност и т.н.

Тежко ранени са пострадалите, които са в безсъзнание, наранени с обилен кръвоизлив, с видимо счупени кости, но без нарушения в дишането. Тежко ранени са и тези, които са в съзнание или в безсъзнание, но с отслабено или спряло дишане и нарушения в сърдечната дейност – ускорен или бавен сърдечен ритъм, както и пострадали с премазани крайници, със съмнения за счупване на гръбначния стълб, независимо, че не са в безсъзнание. Препоръчва се тялото да се фиксира така, че да не му се даде възможност за допълнително разместване на евентуалните счупвания.

Разместването на счупванията на големите кости засилва болките, усилва шокогенните фактори, увеличава риска от мастна емболия. При хората в безсъзнание с нарушения в дишането, трябва да се осигури нормален дихателен път За това понякога е достатъчно да се осигури свободна проходимост на дихателните пътища. Пострадалият се поставя да лежи по гръб, този който дава помощ обхваща с едната си ръка врата му, а другата поставя на челото му и с лек натиск към тила, долната челюст на пострадалия трябва да се издигне нагоре.(Фиг. 3)  и (Фиг. 3А)

Ако мускулният тонус е загубен, има опасност основата на езика да спадне назад и да запуши дихателния път. В този случай езикът трябва внимателно да се изтегли. Същото се прави и с деца, независимо от възрастта им. С кърмачета и деца до 3 г. се постъпва както е показано на (Фиг. 4).

 Правилното и достатъчно дишане е основната първа помощ, която се прилага и при тежки гръдни наранявания, защото те предизвикват дихателна недостатъчност.

Коремните травми са много тежки и понякога силно впечатляващи. Главната опасност при тях са инфекция на перитониалната кухина, когато има проникване и спукване на кухи коремни органи – стомах, черва и др. Разкъсването на черния дроб и далака или на големи кръвоносни съдове води до големи и бързи кръвозагуби. В тези случай пострадалият трябва внимателно да се изнесе от превозното средство и да се постави в хоризонтално стабилно положение или на гръб. Не се дават никакви течности, храна или лекарства през устата. Ако през коремната рана изпаднат коремни органи, те не се вкарват обратно в коремната кухина, а се поставя превръзка върху тях и раната. Ако в корема са се забили различни  предмети – стъкла, дърво, метали, те не се вадят и се внимава да не се разместват. Около тях се прави лека превръзка. И трябва обезателно да се осигури щадящ транспорт. Сътресенията по пътя могат да причинят допълнително утежняване на състоянието.

Важно да се прецени кога да се извозят пострадалите, в какво положение на тялото да стане това, с какво превозно средство да се направи. При изброените тежки наранявания е трудно да се прецени от неспециалисти кога и по какъв начин да се транспортират до медицинско заведение. Понякога е по-добре след първата помощ, след нормализиране на дишането и спиране на кръвоизливите да се чака на място пристигането на квалифицираната помощ.

Само леко ранените могат да се транспортират веднага и то с каквото и да е по вид моторно превозно средство. Те могат да бъдат превозени в седнало положение и без придружител, но травмираната област трябва да се запази от допълнителни травми по време на пътуването.

Средно тежко ранените трябва да се транспортират по гръб. Ако пострадалият е в безсъзнание или се появят позиви за повръщане, трябва да се транспортират в стабилна поза, но легнали на страна. Така се намалява вероятността да се погълне кръв, секреция от устната кухина, носоглътката или съдържание от стомаха.

Тежко ранените, независимо дали са в съзнание или в безсъзнание винаги се транспортират легнали. В зависимост от мястото на нараняването може да се направят и редица подобрения на положението.

Пренасянето до превозното средство, с което пострадалият ще се откара до медицинското заведение, ако още не е дошла специализираната кола на Бърза помощ, трябва да се направи по най-щадящия начин. Понякога импровизираната с подръчни средства носилка върши чудесна работа. (Фиг.5)

И не на последно място, много е важно този, който спасява да знае какво може да направи и какво не бива да предприема.