Кое прави детето ви уникално?
Повечето родители и учители живеят с илюзията за ''съвършеното'' бебе. Традиционното описание на това идеално същество е бебе, което не плаче и не хленчи много често, спи спокойно през нощта и през деня, храни се без да плюе, щастливо се занимава самичко и ангелски гука на гумените играчки. Когато се срещнем с такова едно същество, много често възкликваме: '' О, какво добро бебе!''. Това означава ли, че всички бебета, които не отговарят на по-горното описание са ''лоши''?

Митът за съвършеното бебе
Разбира се няма такова нещо, като ''добро'' и ''лошо'' бебе. Честно казано, трябва да се притеснявате за децата, които съвпадат с описанието на съвършеното бебе. Това обикновено означава, че те не се чувстват в безопасност и достатъчно добре, за да изпробват силите си и да разберат какво става, когато мама и татко ги няма и за да научат страх ли ги е да поемат рискове и да правят грешки. Казваме ''обикновено'' защото има и бебета, които съвпадат с описанието и въпреки всичко не се страхуват да грешат. Тях наричаме ''лесни'' деца. Д-р Стела Чес и д-р Александър Томас изследваха чудото на детската личност и го описаха в подробния си труд относно деветте главни типа темперамент у децата. Според темперамента си (качествата и чертите от характера, които дооформят уникалността на детето) децата биват три типа: ''лесни'', ''трудни'' и ''бавни''. Всички са добри, просто някой са по-голямо предизвикателство от други. Тук ще разгледаме характеристиките на деветте типа темперамент, но, ако се нуждаете от повече информация, силно ви препоръчваме книгата на Стела Чес и Александър Томас ''Опознайте детето си''. Скорошни проучвания на развитието на човешкия мозък допълниха информацията, която имаме за темперамента и индивидуалността. Начинът, по който децата взаимодействат с възрастните оказва голямо влияние върху развитието на вродените черти на темперамента им. Това е един много сложен процес, който все още е до голяма степен загадка. Въпреки всичко връзката с родителите или бавачката оформят темперамента на детето, а това е факт, който ни дава едновременно много възможности и поемането на огромна отговорност.

Проучването ''Бъркли''
Научното изследване на теорията за темперамента започва в края на шейсетте и седемдесетте години с проучването ''Бъркли'', едно подробно изследване на двата основни типа темперамент - активен и пасивен. Според него това са две характеристики, които остават непроменени през целия човешки живот. Казано с други думи, пасивните бебета израстват в пасивни възрастни, а активните - съответно в активни. В действителност нивото на активност може да се измери още когато детето е в майчината утроба. Чес и Томас значително разширяват теорията за темперамента, въпреки, че и деветте типа, които описват, могат да бъдат класифицирани с термините активен и пасивен. Познаването на отделните характеристики ще ви помогне по-добре да разберете детето си, да реагирате по-адекватно на нуждите му по начин, който да насърчи детското развитие и да го оцените и приемете такова, каквото е. Така вие ще дадете възможност на детето да разгърне потенциала си и няма да се поддадете на изкушението да го превърнете в ''съвършеното'' бебе.

ДЕВЕТТЕ ТИПА ТЕМПЕРАМЕНТ

Те са:
1. ниво на активност
2. ритмичност
3. първична реакция (доближаване или отдръпване)
4. приспособимост
5. граница на сетивност
6. качество на настроенията
7. интензивност на реакциите
8. склонност към разсейване
9. постоянство и задържане на вниманието

Всички деца притежават в различна степен тези характеристики. На следващите няколко страници ще опишем как изглежда всеки тип в реалния живот. Може би трябва да си представяте и класифицирате децата, които познавате, докато се запознавате с аспектите на различните типове темперамент.

Ниво на активност
Този тип се отнася до нивото на двигателната активност и пропорцията между активните и пасивните периоди. Например едно дете, което има високо ниво на активност, ще пляска и рита толкова силно в коритото, че след къпане ще се налага основно подсушаване на цялата баня. Ако обаче детето е с ниско ниво на активност, то може само да се обърне в коритото, но едва ли ще направи дори и това. Нивото на активност силно ще повлияе върху поведението на родителя спрямо детето. Родителите на децата с високо ниво на активност приличат на постоянно движещи се роботи в стремежа си да не изостанат от вечно движещото се дете. Докато били на плажа, майката на Бари (шестмесечно бебе) легнала за малко до кошчето на детето и го помолила за малко разбиране: ''Не можеш ли да постоиш спокоен само за няколко минути?'' попитала го тя, докато бясно ринещото краче на детето засипало лицето и с още пясък. Две години по-късно отново и се наложило да ходи редовно в детската консултация, защото този път тя трябвало да поставя пръст върху нослето на новото бебе Джеръми, за да се увери, че детето все още диша. След Бари, тя не можела да повярва, че едно дете може да спи непробудно часове наред.

Ритмичност
Ритмичността се отнася до предсказуемостта (или съответно непредсказуемостта) на биологичните функции на детето като глада, съня и ходенето до тоалетна. Едно бебе може да ходи до тоалетна веднъж дневно, точно след закуска, а при друго това да става всеки път по различно време. Същото е и с храненето - едно дете предпочита основното му хранене да е на обяд, друго - вечер, а трето - по различно време всеки ден.

Карла Джаксън била толкова горда - до навършването на две години малкият Джаки се научил да ходи до тоалетната. Майката го слагала на гърнето по няколко пъти на ден и детето винаги го напълвало. В действителност обаче Джаки нямал истински навици, това по-скоро било заслуга на майката. При детето ходенето до тоалетната било толкова редовен процес, че когато и да го сложи на гърнето, винаги имало нужда. Когато обаче Карла забравяла, Джаки вършел всичко в гащите. Той усвоил безпроблемно ходенето до тоалетна едва на три години. Другите деца на Карла не били толкова редовни и тя помислила, че вината за това е нейна. Когато се запознала с различните типове темперамент, тя разбрала, че няма такива неща като провал или успех. Децата просто били с различен темперамент.

Първична реакция (доближаване или отдръпване)
Този тип характеризира начина, по който детето реагира на непозната за него ситуация или дейност като нова храна, играчка, човек или място. ''Доближаването'' често се изразява в различни настроения (усмивки, говорене, изражение на лицето и пр.) или двигателна дейност (поглъщане на новата храна, вземане на играчката и пр.) ''Отдръпването'' изглежда повече като негативна реакция и също се изразява в настроения (рев, безпокойство, говорене, изражение на лицето и пр.) и двигателна дейност (физическо отдалечаване, изплюване на храната, отблъскване на новата играчка и пр.). Възпитаването на едно дете означава, че вие като родители трябва да се научите да различавате тези негови знаци и да реагирате по насърчителен и поощряващ начин.

Едно семейство имало следния проблем:
Тед Васкез пътувал по няколко седмици всеки месец по работа. Всеки път, когато се приберял в къщи и се опитвал да вдигне малката Изабел, тя се свивала, дърпала и плачела. Тед се чувствал провален като родител. Той обожавал дъщеря си. Когато се запознал с различните типове темперамент, той разбрал, че всъщност детето реагирало по един и същ начин при всяка промяна. Той започнал да подхожда по-внимателно и търпеливо към Изабел, особено след по-дълги периоди на отсъстване. Жена му държала Изабел, а той гъделичкал крачетата й, галел ръчичките й и й говорел нежно. Въпреки, че детето трудно се приспособявало към новата обстановка, този подход й давал повече време. В същото време Тед престанал да се чувства пренебрегнат и започнал да проявява повече отзивчивост към нуждите на дъщеря си.

Приспособимост
Този тип темперамент отразява начина, по който детето реагира на някаква промяна във времето - неговата способност да се нагоди към новата ситуация. Някой деца първоначално плюят новата храна, но я приемат след известно време. Други обаче много по-трудно свикват с новото ястие, дрешка или детска градина.

Мери Уонг била убедена, че деветмесечното и бебе по някакъв начин се е научило да различава банановата каша от пюрето от банани и внимателно се съпротивлявало срещу всякакви опити да бъде нахранено с каша. Приемането на нова храна било истинско предизвикателство. Мери постепенно свикнала да вмъква новите храни на малки количества и да ги увеличава с времето, докато бъдат безпрекословно приети.

Когато се родило третото бебе на Джена Франк, другите две деца вече ходели на училище и посещавали най-различни извънкласни курсове. Тъй като майката имала много ангажименти, детето рядко спяло следобед в къщи, но това не представлявало проблем. То било едно изключително приспособимо дете, и когато идвало време за сън, то винаги заспало кротко и спокойно, независимо дали били на баскетболен мач или на покупки.

Кейт Кнап родила второ дете - момиче. Тя била свикнала с режима на сина си и винаги, когато идвало време за сън, си мислела, че детето няма да спи добре, ако е в креватчето си. Дъщерята обаче се оказала много различна. Ако не си били в къщи по времето за спане, детето ставало нервно, хленчело и плачело. Тя просто не искала да спи, освен ако не е в собственото си легло. Ако семейството било на гости, детето стояло будно до среднощ. Тя имала ниско ниво на приспособимост и всички от семейството страдали, защото не били запознати и не взимали под внимание темперамента й.

Граница на сетивност
Някой деца се събуждат всеки път, когато се отвори врата, независимо колко леко и безшумно става, а други не чуват и ураган. Нивото на сетивна чувствителност е различно при всяко дете и влияе върху начина, по който възприема света и върху поведението му.

Когато Марджъри станала на осем месеца, баба й я извела навън да си поиграе. Денят бил топъл и баба й я поставила върху тревата в парка. В момента, в който крачетата й докоснали тревата, тя навирила дупе, подпряла се на ръце и се опитала да балансира в това положение като се стремяла босите и колена да останат далеч от гъстата трева. Същия следобед Нели, братовчедката на Марджъри, също била в парка. Майка й също я пуснала на поляната, но Нели запълзяла смело, без да усети разликата между тротоара и тревната площ. Високият праг на сетивност при нея я правел неустрашим изследовател, докато Марджъри подхождала внимателно към всички нови структури и преживявания.

Качество на настроенията
Забелязали ли сте, че някой деца (и възрастни) реагират на нещата от живота с нескрито удоволствие и наслада, докато други намират недостатъци във всичко? Едно бебе може да засипва семейството си с усмивки и гукания, докато друго си поплаква от време на време просто така - без причина. Родителите на втория тип деца могат спокойно да си отдъхнат, защото съкровището ви не реагира на вашите умения като родители. Бъдете внимателни с тези настроения, погалете детето, пощипнете бузките му и споделете с него вашето собствено щастие. Докато расте, опитайте се да го накарате да повярва, че света е едно наистина хубаво място. Ако детето ви грее от щастие, насладете се напълно на тази негова дарба и не засенчвайте безоблачното му небе. Дълбоко запечатайте спомена за този бебешки розов поглед върху света.

Интензивност на реакциите
Често децата реагират на събитията по различен начин. Някой тихичко се усмихват, други едва-едва поглеждат какво става и продължават заниманията си, а трети реагират емоционално и бурно. Виковете на вашето високо интензивно бебе, с които известява, че се е събудило, се чуват из целия квартал, а бебето на съседите едва въздиша и проплаква.

В детската градина едно изключително любопитно дете дръпнало косата на Мая и тя се разпищяла толкова силно, че възпитателката уплашено се втурнала към нея, мислейки, че детето умира. Когато обаче същият любопитен малчуган дръпнал косата на Хуан, момчето едва го погледнало и само махнало с ръка, все едно искало да отпъди досадна муха. Майката на Мая свикнала тихо да изчаква преминаването на първоначалната реакция на детето и трезвата й преценка за ситуацията. Майката на Хуан изпадала в паника, когато детето започвало да плаче, защото знаела, че нещо наистина сериозно трябва да се е случило, за да предизвика подобна реакция у сина й. И родители и деца се научават да реагират различно в зависимост от интензивността на детските реакции.

Склонност към разсейване
''Ако сложа пред сина си няколко кубчета, той така ще се заиграе, че няма да забележи нищо и никого в стаята'' казва един баща. Друга майка споделя: ''Ако кърмя бебето и някой мине покрай мен, детето не само втренчва поглед в него, но и веднага спира да суче.'' Трета добавя: ''Забелязах, че дъщеря ми не се храни, когато цялото семейство сме на масата. Затова се налага да правим това отделно.'' Може би тези родители не знаят, но всъщност те обсъждат способността за разсейване на децата, т.е. начина, по който всеки външен елемент влияе върху поведението на детето и склонността му за отвличане на вниманието.

Джо се отправя към стерео уредбата всеки път, когато влезе в дневната. Всеки път бавачката му го отклонява внимателно и го завежда при кубчетата. Понякога дори успява да му отвлече вниманието за минута - две. Не след дълго обаче детето става и със завидна увереност се отправя отново към уредбата. Упоритостта му надминава дори тази на един пилот и наистина това може би ще е призванието на Джо. Той остава съсредоточен и целенасочен, въпреки усилията на бавачката, която трябва отново да го отдели от уредбата.

Бен вдига и поднася към устата си пейджъра на баща си. Таткото се намесва и заменя ценната вещ с препечена филийка. Детето изгуква нещо, но не забелязва разликата в предмета, който държи. Способността му да се разсейва го прави изключително лесно за гледане дете, докато бавачката на Джо трябва да се въоръжи с търпение и смелост и да поиска да й увеличат заплатата.

Обхват на постоянството и задържане на вниманието
Обхватът на постоянството характеризира охотата, с която едно дете се отнася към някоя дейност при наличието на някакви трудности и/или пречки. Терминът ''задържане на вниманието'' обхваща времето, през което детето може да се занимава с едно и също нещо без прекъсване. Двете характеристики обикновено са свързани. Едно дете, което може в продължение на половин час да къса стари списания е със завидна способност за задържане на вниманието, докато дете, което за десет минути сменя десет играчки е с изключително ниско ниво. Още веднъж ви обръщаме внимание на факта, че няма ''лоши'' и ''добри'' деца. Всяко бебе е уникално и различно и поставя различни предизвикателства пред родителите и възпитателите.

Физическото развитие на малката Дженифър протекло бързо и бурно. Последният сантиметър, който увеличил ръста й обаче, й създал известни проблеми - тя вече не можела да се разхожда изправена под масата. Това й било любимо занимание, но за нещастие детето още не било осъзнало, че практически това вече е невъзможно. Дженифър прекарала цялата сутрин в напразни опити да влезе изправена под масата и съответно удряла главата си и пищяла от болка. Въпреки всичко не се отказала. Интересно, кой ще излезе по-упорит: масата или Дженифър?

Бебето Едит можела да стои половин час на едно място и да подрежда приборите си за хранене. Нейната близначка Ема, обаче не можела да изчака дори да се нахрани и вече хвърляла вилиците и лъжиците си на пода. Докато сестра й си играела с приборите, Ема се смъкнала от столчето си, извадила всичко от кухненския шкаф, проучила отдушника и трябвало да бъде възпряна в атаката си към банята. Едит може би ще има бъдеще като счетоводител, а Ема - като спортен коментатор. Едит задържала вниманието си за дълги периоди от време, докато Ема не издържала повече от няколко минути на едно място - това е талант, който един ден би могъл да й е от полза при следенето на бързото развитие на спортните състезания. Важно е да осъзнаете, че въпреки големите си различия, и двата типа темперамент могат да бъдат предимства за децата в определени ситуации. Родителите би трябвало да помогнат на Едит и Ема да развият потенциала на вродения си темперамент чрез обучение, възпитание и постоянно наблюдение.

Темпераментът: предизвикателство или възможност?
И родителите, и децата имат да учат много едни за други. В крайна сметка грижовните и любящи родители се научават да разпознават ''подсказките'' на децата. Докато в едно семейство дневният режим се съобразява стриктно с темперамента на бебето (тъй като при него се наблюдава високо ниво на ритмичност, ниска способност за адаптиране и съответно детето става нервно при всяка промяна), в друго например родителите никога не са се замисляли дали ще се приберат навреме за следобедния сън (тяхното дете е силно приспособимо, жизнено и щом се умори, заспива веднага, независимо от времето и мястото).

Значение на разбирането
Чес и Томас подчертават огромното значение на разбирането, което родителите и възпитателите трябва да проявят към темперамента на детето и желанието им да насърчат здравото му развитие. Децата изживяват стрес в борбата за знания и съпричастност. Не е необходимо да утежнявате положението им и да очаквате от тях да бъдат това, което очевидно не са. Да проявявате разбиране към темперамента на детето не означава да вдигнете рамене и да кажете: ''Е, добре. Явно детето е такова.'' Вие трябва да му помогнете да усвои приемливи умения и поведение. Например дете, което трудно задържа вниманието си, трябва да се научи да следва някаква структура на поведение. Най-добре ще е да му предложите да избере един от няколко възможни варианта, които да отговарят на ситуацията (поведение, което е подходящо за конкретната обстановка). Изключително важно е да намерите ''златната среда'', която да отговаря на вашите нужди и тези на детето. Ако детето няма редовен режим на спане и вие едва държите очите си отворени, защото сте бдели над малкото си бухалче, вие просто не сте сполучили с баланса. Това е ключът към успеха. Детето може би не може да спи нощем, защото темпераментът му е такъв, но това не означава, че не може да се научи да се забавлява само. Може би ще трябва да свикнете само да се надвесвате над бебето, да го погалите, да прошепнете няколко любящи думи и да го оставите да заспи само. Първо трябва да определите дали решенията са изгодни за всички членове на семейството и дали нечии нужди не са пренебрегнати. Не е в интереса на детето родителите му да са изтощени и изнервени. Няма да постигнете нищо с крясъци и заплахи или като пренебрегнете изцяло постоянно събуждащото се бебе. необходимо е да намерите баланс между вашите нужди и тези на детето ви. Това ще отнеме известно време и усилия, но ще е от полза отсега да свикнете и да приемете уникалния темперамент на бебето.

Уменията от позитивното възпитание в полза на родителите и възпитателите
Едно дете с нисък праг на сетивност например ще се нуждае от няколко минути, за да поплаче и да освободи напрежението, натрупано през натоварения следобед. Едва след това то ще може да се отпусне и да заспи. Добре би било да осигурите на едно дете с този темперамент тиха и спокойна обстановка и да го закачате нежно и гальовно. Не се притеснявайте ако например другата ви дъщеря е с напълно противоположен темперамент и предпочита по-бурни игри като гъделичкане, гоненица, боричкане и дори шумните семейни събирания. Едно дете с ниска стпен на разсейване ще се нуждае от по-голяма подготовка при преминаването от една дейност към друга. Предварителното обмисляне на новата ситуация е абсолютно необходимо, ако искате смяната да се извърши спокойно и безболезнено. Ако нямате строго определен режим, а детето ви се окаже с противоположен тип темперамент, ще се наложи да свикнете предварително да планирате храненето на детето, да спазвате строго определен режим и ритъм на работа. Детето от своя страна ще трябва да свикне с постоянните ненадейни промени, да се задоволи с една-две солети, когато закъснеете с храненето и да свикне бързо да се нагажда към новата обстановка. Хубавото е, че родители и деца могат да се нагодят един към друг. Човешкият мозък е програмиран да реагира на околния свят, а търпението, чувствителността и любовта ще ни помогнат да свикнем да живеем мирно и спокойно.

Индивидуалност и творчество
Повечето родители и възпитатели дори и не подозират как буквално ''осакатяват'' индивидуалността и творческото мислене на децата като се опитват да ги доближат до представата за ''съвършеното'' бебе. Често възрастните предпочитат ''лесните'' деца и искат те да спазват нормите на обществото. Обикновено тук до голяма степен е намесено и човешкото его: ние се притесняваме какво ще си помислят хората и се страхуваме да не подложат на съмнение компетентността ни да възпитаваме добре децата си. Една от причините за изследването на Чес и Томас бе желанието им да прекратят навика на обществото да обвинява майките за характера на децата им. Те споделят следното: ''Детският темперамент може силно да повлияе на отношението и поведението на родителите, други членове на семейството, приятелите на детето и учителите, и съответно на принципа на бумеранга да дооформи и затвърди изградената линия на поведение.'' Казано с други думи връзката родител-дете е двупосочна улица и те си влияят взаимно. Какво обаче става когато се родят близнаци с различен темперамент? Майката трябва ли да се раздвои? Да вземем за пример майката на Едит и Ема. Може би си мислите, че като родител на Едит, тя е добра майка, а като родител на Ема просто ''не е в състояние да контролира ситуацията''. Добре би било да се попитате какво търсите: у кого е вината или какво е решението на ситуацията. Колкото по-добре познавате темперамента на детето и различните подходи на възпитание, толкова по-лесно ще намерите решение на проблемите и ще му помогнете да израсте способен млад човек.

Стремете се към усъвършенстване. Не към съвършенство.
Дори да проявяваме разбиране и да сме с най-добри намерения, понякога се случва да изгубим търпение, да поведем борба с темперамента на детето и да реагираме спонтанно на поведението му, вместо да обмислим добре ситуацията. Разбирането и познанието не ни правят съвършени и ние винаги ще допускаме грешки. Когато обаче се поуспокоите и осъзнаете грешката си, трябва да поговорите с детето и заедно да намерите решение на проблема. Тогава то ще ви прости много по-лесно и с по-голяма охота и ще знае, че вие ще направите същото за него. Изключително важно е да работите върху постоянното усъвършенстване, е не за постигане на пълно съвършенство.

Внимание и твърдост
Рудолф Дрейкърс постоянно напомня значението на тези две думички и познаването на типовете темперамент само доказва това. Внимателният подход изразява уважение към личността на детето и неговата индивидуалност, докато твърдостта показва на детето какво да прави в дадена ситуация. като се научите да разбирате и уважавате неговия темперамент, вие ще му помогнете да разгърне потенциала си и да се превърне в способен, уверен и щастлив човек. Освен това може би ще ви остане повече време за почивка, ще се смеете повече и ще научите много както за детето, така и за себе си.