Аз съм алкохолик и не пия от 4 г. Колко интересно звучи такова изказване! Надали някога през живота си съм предполагал, че мога да напиша такова нещо.
Никога не съм допускал, с първите си скромни бири и една две чашки за наздраве изпити на около 14 г. възраст, че ще дойде този ден в който да кажа „АЗ съм Алкохолик“.

Започнах да пия съвсем невинно, за да направя впечатление, защото другите пият , защото харесвах едно момиче, изобщо защото така се прави. Поради същите модерни причини запалих и първата си цигара. Исках да съм най-готиния и най-забавния, да скрия страховете си, да съм навсякъде приет и хората да са впечатлени от мен.

Причините за да пия ставаха с времето все повече и повече – боли ме кръста, не мога да спа, за да се веселя, защото ми е тъжно, проблеми в работата, проблеми в семейството, не ме разбират, пия просто ей така, защото ми се пие. После дойде времето, в което имах много причини за да не спра да пия – ама те всички пият, аз нося много и мога да изпия много, аз не повръщам, какво ще правя ако не пия, как ще се веселя ако не пия, как ще живея ако не пия. Живота ми ставаше все по-„интересен” и по-„интересен”. Всъщсност животът ми е започнал някъде много назад във времето да става АД. Всички около мен го виждаха, само аз- не. Нямаше откъде да знам, че точно причините поради които смятах, че не съм алкохолик ме правят такъв. Постоянната промяна на настроенията ми както и на интересите ми; хаоса, който създавах около себе си в стремежа си да има пълен ред; интилигентността ми, която ми помагаше да се самозаблуждавам, че не съм алкохолик и да си казвам че такъв умен, знаещ и успяващ човек в работата си не можа да е алкохолик; затварянето ми сам със себе си и криенето ми на количествата изпит алкохол или последващото ми обикаляне от заведение в заведение, за да не види никой колко пия; белите петна и липсата на какъвто и да е спомен за това какво съм правил; страховете и ужаса от това да извърша каквото и да е без да съм пил поне малко; треперенето и студената пот, сърцебиенето , редуващите се състояния на силна тъга и силна радост, които си мислех, че са плод на някаква странна болест, която докторите не могат да открият; силното отричане на проблема ми с алкохола и още много други неща са били симптомите, които са доказвали, че аз съм болен от болеста алкохолизъм. Аз започнах да пия за да се веселя, после живеех, за да пия и накрая пиех, за да мога да живея. Не знаех и дори и да знаех не го приемах, че алкохолизма е болест като всяка друга болест, всеки може да се разболее от нея- независимо от социалния си статус. Не знаех, че това е хронична и смъртоносна болест, от която измъкването е много трудно и веднъж активирана в мен, остава за цял живот.

Трябваше да унищожа всичко около себе си- дом, семейство, работа, приятели-  за да осъзная проблема си и да започна да го решавам. Трябваше да бъда изоставен от най- близките си, за да започна да се замислям над нещата и да тръгна да търся проблема в себе си, а не в другите хора.

Има изход и аз го намерих в групите за взаимопомощ на Анонимни Алкохолици.
Вече мога да живея с вдигната глава, да гледам хората в очите, да се радвам на живота без алкохол, да кажа – „Благодаря, че съм алкохолик за да се науча да живея ”
Забравих да кажа – имам си работа, дом, приятели и най-важното- имам е една голяма усмивка.