Пектинът спада към групата на разтворимите хранителни влакнини и притежава изразена способност да свързва водата и да образува високо вискозни разтвори, както и способност да свързва жлъчните киселини в червата. Пектинът напълно ферментира под въздействие на микробите в дебелото черво за разлика от неразтворимата целулоза. Тези свойства на пектина определят и ползите от неговия прием. Проведени проучвания в България с високо естерифициран ябълков пектин показаха, че приложението му в диетите на болни с нарушения в липидната обмяна понижава концентрацията на холестерола в кръвта с 5-18%. Това се свързва с ефекта на пектина върху екскрецията (изхвърлянето) на жлъчните киселини, вискозитетните му свойства, както и с редица други механизми. Доказано е , че пектинът намалява увеличените нива на “лошия холестерол” и на триглицеридите, без да намалява нивото на полезния холестерол в липопротеините с висока плътност. Пектинът намалява също повишаването на кръвната захар след прием на въглехидрати, което се свързва с ефекта му да забавя изпразването на стомаха. 

Пектинът подобрява функцията на дебелото черво. Ферментацията на пектина увеличава микробиалната клетъчна маса в несмляните фекални остатъци, което увеличава тяхното разграждане. Способността на пектина да свързва водата, води до разреждане на съдържимото в дебелото черво и в резултат до възможност за намаляване на вредното въздействие на неговите съставки.

Вискозитетните свойства на пектина са причина за забавяне процесите на храносмилане и изпразването на стомаха. Това води до увеличаване чувството за ситост и може да намали хранителния прием.

Високо естерифицираният пектин, който се предлага на пазара, за разлика от нискоестерифицирания пектин, практически не намалява всмукването на минералите, съдържащи се в храната и не води до нарушения на техния баланс в организма. Нискоестерифициран пектин се включва специално в диетите на хора, изложени на въздействието на тежки метали, тъй като той може да ги свързва в стомашно-чревния тракт и да спомага за тяхното извеждане от организма. Едновременно с това обаче нискоестерифицираният пектин в значителна степен свързва и минералите желязо, калций, мед и цинк, като по този начин намалява всмукването им. При продължителен прием на нискоестерифициран пектин може да настъпят дефицити от тези минерали, поради което те трябва да се вземат допълнително под формата на хранителни добавки. Нито една от формите на пектина не намалява всмукването на витамините, съдържащи се в храната.

Посочените физиологични свойства на пектина са база за неговото използуване в диетотерапията на дислипидемиите (увеличен общ холестерол, увеличен “лош холестерол”, увеличени триглицериди в кръвта); за включването му в диетите, прилагани при затлъстяване, стомашно-чревни нарушения, диабет. Може да се използува при профилактиката на атеросклерозата, сърдечно-съдовите и мозъчно-съдовите заболявания, образуването на жлъчни камъни. Използваните количества трябва да се консултират със специалист диетолог.

Пектинът се намира в плодовете, като по-големи количества се откриват в ябълките, дюлите, цитрусовите плодове. С половин килограм плодове обаче може да се приеме само около 0.5 грама пектин и затова за целите на диетотерапията се прилага пектин на прах, получен от различни плодове като добавка към храната.

За да бъдете сигурни ,че приемайки пектин ще имате желаните резултати, препоръчително е да използвате чист ябълков пектин без добавена захар и други подобрители.