Хлебният квас е напитка с незавършена ферментация. Думата ферментация има латински корен /fermentum/ и означава "подкваса, квас".
Технологията му е построена върху 2 биохимични процеса. Първият- алкохолната ферментация, т.е преминаване на захарите в алкохол , а вторият процес е млечнокисела ферментация с образуване на млечна киселина.
В кваса се образуват още въглеродна киселина и ароматни вещества.
Диетичните и хранителните свойства на кваса се обуславят от наличието на белтъчини, органични киселини, витамини, а съдържащите се в него млечнокисели бактерии влияят благотворно върху процеса на храносмилане.
В миналото квасът е бил на особена почит. С неговия леко кисел и засищащ вкус е нужен и сега, особено след като изкуството на домашното му приготвяне е доста забравено.
Познатите са много видове квас: старинен квас с мента и стафиди, руски квас- от ръжен и ечемичен раздробен слад /хляб/, северен квас- от еднократно смляно ръжено брашно, брашно от исландски мъф и листа от касис.Има и украински квас - от раздробен сух ръжен слад /хляб/, сухари от бял хляб, ягоди, стафиди, канела и мента. В пролетния квас освен всичко друго се добавя и елдено брашно. Денонощният квас пък се приготвя от ръжен сух раздробен хляб, захарен сироп и стафиди. Старинният руски квас съдържа ръжен раздробен слад /хляб/, ечемичен и пщеничен слад /хляб/, пшеничено брашно, елдерен булгур, пщенични трици, мента и стафиди. В някои части на Русия приготвят и т.нар окрощечни квас, с който се приготвя и едно освежаващо ястие - окрошка: квас, зеленчуци и дребно накъсано шарено месо или риба.
Познати са още много: подмосковски, ароматен, селски, волжски, воронежки, червен, литовски, бял, полски и т.н.
Дотук изброените видове квас са само от хлябна суровина. Голямо е разнообразието и оп плодове: квас от ябълки, клюква, боровинки, вишни, къпини, офика, касис, джинджифил, малини и др.