Росица Якобс е родена през 1971 г., завършила е Немската гимназия в София. През 1991 г. идва във Виена, където е завършила философия, холандска филология и право. През 2002 г. защитава във Виенския университет дисертация по международно данъчно право.

От 2002 г., за дълго време, Росица живее в Нидерландия, където работи като специалист по данъчно и корпоративно право в Амстердам и Ротердарм.

През 2008 г. тя претърпява много тежка автомобилна катастрофа, в която оцелява като по чудо, но изпада в дълбока кома, след което се оказва, че е парализирана от врата надолу.

В своята първа книга „Умрях, за да живея“ Росица разказва всичките си преживявания както по време на дълбоката кома, така и до пълното си възстановяване от всички травми, които е претърпяла по време на злополуката. Втората й книга е озаглавена "12 рецепти за щастие".

Днес Якобс живее между Виена и Банско и пише книги.

Специално за "Здравница" тя избра този откъс от своята книга "12 рецепти за щастие", глава 9 "Тялото - храм на душата":

…Движете се

Древните гърци са ни завещали максимата: „Здрав дух в здраво тяло“. Т.е., ако духът е здрав и бодър, то той непременно се нуждае и от здраво тяло, което да обитава. Тази максима важи и в двете посоки – не може тялото да е здраво и активно, ако духът боледува.

Нека не забравяме, че начинът, по който хората извършваме физическа активност, коренно ни отличава от този на животните. Животното тича като обезумяло, защото се опитва да се спаси да не бъде изядено или в преследване на плячка. Движението и физическата активност при него нито са въпрос на желание или на добра воля, нито са израз на свобода и волност, като при нас хората. (Даже и да ви се налага да се движите или да сте физически активни, тъй като професията ви го изисква, то това е работа, която самите вие сте избрали и в този смисъл това също е избор на свободната ви воля.)

Но нека се върнем обратно в Античността, в древна Гърция, а именно в 387 г. пр.н.е., когато Платон основава Академията в Атина, с цел да преподава на младежта философия и мъдрост. Академията е парк, където се намират няколко постройки, но най-вече добре озеленени дълги алеи. Преподаването на философия, търсенето на истината, самото решаване на основните метафизически проблеми се е провеждало по време на разходки в малки групички, състоящи се от преподавателя и няколко ученика по алеите на Академията.

Платон, а по-късно и неговият най-известен ученик Аристотел, са залагали много на решаването на сложни философски дилеми по време на движение, на разходки и разговори (диалози) из алеите на Академията.

След смъртта на своя учител Платон през 347 г. пр.н.е. Аристотел напуска Академията и основава Перипатетическата школа (περι-πατέω – древногръцки – „обикалям в кръг, разхождам се“; от περί – „около, в кръг“ и πατεῖν – „ходя, вървя, крача“), другото име на която е „Лицей“ (Λύκειον).

Там Аристотел преподава философия под формата на разходки с учениците си. Търсенето на истината не се е осъществявало в прашни зали, където половината от студентите си доспиват на скамейките в аудиторията след партито предишната нощ, а се е извършвало в движение, ходейки и разговаряйки.

Умът работи по-ефикасно, когато тялото се движи. Едновременното движение на тяло и дух създава усещането за поток, за вид полет, в който попадаме, когато най-хубавите, най-обещаващите и най-необикновените ни идеи идват неочаквано за самите нас, сякаш от само себе си.

Тук не бих желала да пропусна да ви обърна внимание върху учението на Ервин Щраус (1891–1975), немско-американски невролог, психиатър, психолог и философ, който свързва възприемането на феномени и душевния живот на човека с движението. За него разбирането на психопатологичните явления винаги се основава на антропологичния анализ на човешкия опит: а именно във формите на движение, усещане и комуникация, които характеризират човешкия жизнен свят и неговите „основни аксиоми на всекидневния живот". Движението на човека и постигнатите в този процес усещания определят до голяма степен битието на конкретния индивид и неговото светоусещане.

От личен опит мога да споделя, че когато се сблъскам с някакъв сложен проблем, било то професионален или личен, и попадна във водовъртеж от мисли, въпроси, теории, тогава винаги излизам на разходка или да потичам. След 1,5 – 2 часа бързо ходене или тичане се връщам вкъщи изморена и доволна, че съм намерила отговора, който търся.

10 километра бързо ходене, или интервално тичане, е рецепта за разрешаване на трудни задачи, която при мен работи винаги. Докато се движа дълго време ритмично някъде в парка или по полетата извън града, в един момент ясно виждам решението на проблема и точните стъпки, които трябва да предприема, за да го сторя.

Движението навън сред природата е силно препоръчително, вместо спортуването във фитнес център. Има много статии, които изрично ни съветват да не правим дълги разходки или джогинг през града, особено ако живеете в голям и много натоварен град. Отпадъчните газове, както и шумът на градското движение, необходимостта да правим слалом между другите хора натоварват както психиката, така и тялото ни. Така вместо да прочистим мислите в главата си и да подишаме чист въздух, ние често се връщаме още по-натоварени и още по-изнервени, отколкото преди въпросната разходка или джогинг. В тези случаи пътеката във фитнес центъра е повече за препоръчване.

Един много благодарен и естествен начин да се движите пълноценно навън е градинарството. Ако си имате градина пред блока, където живеете, или къща с двор, то вие вече сте открили изцелителната му магия. Но дори няколко саксии на балкона вършат прекрасна работа.

Градинарството е вид физиотерапия или лечение на открито. А когато дойде време да събирате реколтата от вашата дейност, то това е винаги празник за всичките ни сетива и за душата. Казвам го от собствен опит! И докато пиша тези редове, ми се приисква да си налея чаша от ненадминатия от никоя друга напитка, домашно направен от мен сироп от бъзов цвят.

Упражнения

Ако можете безпроблемно да се движите, излизайте и се разхождайте поне по 1–2 часа на ден извън населеното място, където живеете. Ако сте в голям град, то при всички положения има поне един голям парк. Разхождайте се на воля там, минавайте по различни алеи и си измисляйте все нови и нови маршрути. Ако нещо ви гнети, тичайте все едно, че някой ви гони. Няма да минат и 30 минути и ще усетите как тежките мисли в главата ви се разпръскват като ято черни врани и пред вас блясва чист и светъл хоризонт.

Виждате ли се вече как вървите към вкъщи с широка усмивка и как се чудите, че решението на проблема, което се оказва  толкова просто, не ви беше хрумнало по-рано. И тогава неминуемо ще се смеете на самите себе си, че толкова се бяхте разтюхкали.

Ако живеете в голям град и си нямате собствена градина, то със сигурност имате балкон. Ако все още нямате саксии с цветя, с подправки или дори с зеленчуци, то какво чакате още? Залесете го, превърнете го в зелена джунгла, в малък зелен оазис насред бетонната пустиня, където с радост всеки ден ще пиете кафето или чая си. Ежедневната грижа за растенията, които ще си посадите, носи безусловна радост и дълбоко удовлетворение. Градинарството е мехлем за душата.

Ако пък имате приятели с къщи с дворове, то какво по-хубаво от това да им се притичвате на помощ с градинската работа от време на време.

Ако дългите разходки, тичането, градинарството не са по вашия вкус или възможности, то със сигурност има още стотици начини да откриете подходящо за вас хоби, което да ви отведе навън от дома ви и да ви поддържа активни.

Колоездене?

Катерене по планините или планински преходи?

Плуване?

... сега Вие сте наред!"