![Инсулинова резистентност - причини, признаци и последици](/images/custom/insulinova-rezistentnost.jpg)
Защо напълняването в областта на корема може да бъде опасно? Един от тези проблеми е инсулиновата резистентност. Това е заболяване, което предшества диабета и може да доведе след себе си сериозни проблеми със сърдечно-съдовата система. Какви мерки да се предприемат?
Кои са причините за появата на инсулинова резистентност?
Все още не се знае точната причина защо в даден момент клетките престават да реагират на инсулина и защо се появява тази инсулинова резистентност.
Но се знае, че има 2 основни фактора, които допринасят за нейното развитие. Първият- наднорменото тегло, особено, когато напълняването е фокусирано в областта на горната част на корема. Вторият фактор- обездвижването.
Какво се случва при това заболяване?
Инсулинът е хормон, който трябва да се отдели от панкреаса, за да може да помогне на клетките да използват глюкозата. А глюкозата е основното гориво на клетката, т.е основният източник на енергия. При инсулиновата резистентност клетките не реагират нормално на глюкозата, въпреки, че инсулинът е достатъчно, даже това количество става все повече и повече, и започва да се натрупва. В един момент в организма се натрупва и инсулин, и по-голямо количество глюкоза, и тази глюкоза остава неизползвана. С времето се развива диабет, отлагат се и по-голямо количество мазнини, особено в областта на черния дроб, както и в областта на панкреаса, който се задъхва да отделя все повече и повече инсулин, с цел да помогне на клетките.
Проблемът ескалира
Забележете колко често се наблюдава затлъстяване от мъжки тип: липса на талия, напълняване и в областта на вътрешните органи. Точно това е опасният тип напълняване.
Признаци на инсулинова резистентност
1. Постоянно сме гладни. Дори ставайки от масата, пак сме гладни. Гладни сме и съвсем скоро след нахранване.
2. Изпитване на постоянна умора
3. Виене на свят, т.е световъртеж. Всичко това се дължи на факта, че те имат повишена кръвна захар.
4. Освен че напълняват, хората имат повишено кръвно налягане, а също и влошен мастен профил: холестеролът „хвърчи“, а също и триглицеридите. Техните стойности се покачват от недобрата обмяна на глюкоза, т.е на въглехидрати.
5. Много често хората не знаят, че имат инсулинова резистентност, защото нямат оплаквания. Те започват да разбират, че имат това заболяване, защото никаква диета не може да им помогне, да си върнат килограмите. Те стават все по-изморени и все по-летаргични, т.е бавни и мудни.
6. При 30-40 на сто от жените освен инсулинова резистентност се открива и поликистозни яйчници: менструалният цикъл става все по-нередовен, появява се и окосмяване от мъжки тип. И хората не могат да си обяснят какво става.
Когато видите такова едно необяснимо напълняване, не го считайте, че е от възрастта и че е нормално, а отидете на лекар.
И най-странното е, че ако човек спре да се храни, още повече напълнява.
При храненето трябва да се внимава какво е съотношението между 3-те групи храни: белтъци, мазнини и въглехидрати, за да може да се поддържа нормална кръвна захар.
Последиците
Всички последици, които можете да си представите от появата на диабет, вкл. увреждане на съдовете, сърдечно-съдови проблеми, атеросклероза, високо кръвно налягане, омазнен черен дроб. Появява се стеатоза на дроба и той не може да си върши работата, а именно да е лаборатория за пречистване на кръвта от всички вредни вещества и токсини, които попадат в тялото.
Обратимо състояние ли е инсулиновата резистентност?
Абсолютно обратимо е. Рецептата е подходяща диета и движение. Храненето, което се препоръчва в тези случаи, е хранене по зоната. С него се поддържа постоянна кръвна захар. Имаме ли висока кръвна захар се поддържат постоянни инфекции и още ред други заболявания.
Контролирането на кръвната захар се постига както с прием на магнезий, така и с хром.
Препоръчва се още и прием на омега 3 мастни киселини, под формата на рибено, ленено масло.
Още в първия месец, при промяна на режима на хранене, плюс приема на тези минерали, ситуацията започва да се подобрява. Добавете още и движение - поне 30 минути дневно напр. по-бързо ходене.