Прочетено: 967 пъти |
Коментари: 0
Научното родово име на тинтявата е генциана. То е наречено на името на илирийския владетел Генциус /2 век/, който първи започнал да лекува с корени на растението.
Познати са няколко вида тинтява, които принадлежат към сем. Тинтявови. Медицинско значение има главно жълтата тинтява. Тя достига до височина 1.5 метра и се среща в планинските части.
В кулинарията се употребяват корените на жълтата, обикновената, синята, точковидната и българската тинтява. По химичен състав корените на тези тинтяви са близки една с друга с изключение на обикновената тинтява.
В корените на жълтата тинтява се намират горчиви глюкозиди, а именно генциопикрозид и амарогенцианин.Вторият е 5000 пъти по-горчив от първия, а генциопикрозидът продължава да горчи дори при разреждане 1: 70 000. В тези горчиви глюкозиди са открити още захари, ксантини, алкалоиди и др.
Корените на жълтата тинтява се използват като горчиво стомашно средство и особено за тонизиране на целия организъм.
От корените у нас се произвеждат вина, а преди десетилетия, когато е нямало още синтетични противомаларични препарати, именно корените от тинтява са използвани като единствено средство за понижаване на температурата при терциерна малария.
Освен жълтата тинтява, у нас се употребява още синята точковидна тинтява. Тя горчи много по-малко от жълтата разновидност.
При вътрешен прием на по-големи количества корени от всички видове тинтява може да се получи задушаване в резултат на някои от съдържащите се в тях глюкозиди.
Сода Бикарбонат - без алуминий
