Проект на Сдружението  по антропософска лечебна педагогика и социална терапия предвижда да се издадат за първи път у нас 4 книги на Карл Кьониг, тясно свързани с правилното детско развитие

Интервю със Зорница Вълкова от Сдружението по антропософска лечебна педагогика и социална терапия

- Г-жо Вълкова, защо Карл Кьониг е малко познат у нас, знаят го повече някои специалисти?
- В България имаше доминиращо културно и научно течение - руското, по времето, когато е разгръщал дейността си в Европа Карл Кьониг. Това течение се е развило успоредно и независимо, макар европейският социален живот да е силно повлиян от него и създаденото от него. Но тези влияния достигнаха и до нас, макар и с десетилетия закъснение. Възгледът към хората с увреждания, селските общности за живот и работа за тях, лечебно-педагогическата гледна точка и грижа - това са все неща, които настъпват  постепенно и при нас.

- Вашият проект предвижда да се издадат 4 книжки у нас. Кой има най-много нужда от тези прекрасни първи книжки на Кьониг у нас?
Планираме да издадем няколко от книгите на Карл Кьониг, които съдържат невероятно многообразие от теми и области - групирани са в 12 основни области. Но 4-те книги, които подготвяме, са свързани тясно с детското развитие. Тъй като детството е първата голяма част от живота, започнахме с тази тема. Много хора днес не знаят, че  влиянията в детството, ако не са съобразени с особеностите на всеки период от развитието на детето, могат да имат неприятни последици. Голяма част от тях се проявяват като заболявания - може да са психични, може да са на определен орган или система, обикновено за първи път се откриват в една зряла възраст и затова рядко се вижда връзката с  детството. Само като пример за неблагоприятно въздействие ще посоча все по-често срещащият се стремеж да се  ограмотяват 4-5-годишни деца. За детето това са усилия, които го принуждават да пренасочи част от силите за растеж и формиране на органите към такова безплодно за тази възраст занимание като научаването на буквите и четенето. И понеже формирането на органите се извършва най-активно до 7-та година, а ние сме отнели част от тази градивна сила, някои от тях остават недостатъчно добре формирани. По-късно, примерно след 35-36-тата година, изведнъж се сблъскваме със заболяване, за което не можем да намерим никакво обяснение, проследявайки последните години от живота си. И няма да го намерим, защото отдавна ще е минал този период, през който е можело да се избегне неблагоприятното въздействие и органа да се формира пълноценно.

Това са неща, които в днешно време като цяло не се знаят, не се осъзнават. Има нужда да ни бъдат казани или напомнени. Точно затова решихме прощъпулникът на книгите на Карл Кьониг на български да започнем с детското развитие, времето, в което ние, възрастните, дали като родители, близки, учители, възпитатели, можем най-много да помогнем на формиращата се детска личност.

- Къде сме по показателя лечебна педагогика в смисъла на Кьониг?
- Само да уточня, че понятието „лечебна педагогика“ в страни като Германия и Швейцария напр. е идентично на нашето „специална педагогика“. Но едно от нещата, което е по-различно в антропософски ориентираната лечебна педагогика, е отношението на самия лечебен педагог към детето, нуждаещо се от душевни грижи. В основата на цялото взаимодействие стои работата на възрастния върху себе си, върху своите добродетели, уважение и благоговение пред личността на всеки един, който среща по пътя си. Самият Рудолф Щайнер в лечебно-педагогическия курс, с който поставя основата на това практическо направление на основата на Духовната наука, казва: не е толкова важно какво правите с детето, а какъв сте вие самият. На това се основава лечебното въздействие върху душата на детето.

И след като това е нещо базисно за лечебната педагогика, не бих могла да кажа къде сме по този показател. Реалното състояние ще се определи от това дали има и колко са лечебните/специалните педагози в България, успели да формират в себе си тези качества, с които да са в помощ на децата.

- Първата от книжките се казва „Детето, нуждаещо се от душевни грижи”. Представете  я накратко, кога да я очакваме, какви са нейните послания към обществото?
- В нея без редакция за включени лекции и есета на Карл Кьниг. Може да се проследи част от спора му с носителите на идеята за „унищожаване на недостойния за съществуване живот“, има две писма до родители на „специални“ деца, едното със синдрома на Даун. Разглеждат се исторически наченките на този сравнително нов клон в терапевтичната сфера - лечебната педагогика - нейната мисия, цел, особености и уникалност. Отделя се внимание на мисията на самите хора, нуждаещи се от душевна грижа, а тя е изключително важна, спасителна за човечеството. Интересни са и двете последни лекции, посветени на евтаназията.
Надяваме се до март 2017 г. книгата да излезе от печат и много вероятно - заедно с още една: „Развитие на сетивата и телесен опит“.

Посланията са много, но аз ще се огранича до две:
Най-важното от тях е, че човекът, нуждаещ се от душевна грижа, не е по-малоценен и по-несъвършен от останалите. Той е също толкова принадлежи към човечеството, колкото всички ние, даже в голяма степен е по-близо до Духовния свят, връзката му с него е по-непосредствена. Да върнем достойнството му, да го приобщим към социалния и културния живот е наша задача, защото той не може да се справи сам. Но неговата задача, по-скоро мисия е, да ни помогне да формираме в себе си качества, които да помогнат на цялото човечество да се съхрани. Защото Карл Кьониг отчита промените в днешно време, разрухата в социалния, културния и икономическия живот. Вече нищо не се основава на старите правила и нрави, човекът е в безтегловност; губи се близката човешка връзка между хората, между лекар и пациент, между родител и дете... А детето или възрастният, нуждаещ се от душевни грижи, е тук, и ни помага да спрем това разрушително начало в себе си. Ние ставаме други хора в общуването и съвместния живот с него. Той поощрява хората да формират общности, в които духът на братството е определящ. Според Кьониг, това е бъдещето и неговото формиране вече е започнало. Той го нарича „новото човечество“.
И една много важно послание, което може да се се открие в книгата: всеки човек е формиран от различни противоположни тенденции. Една такава тенденция напр. определя доколко ще се формира речта. Два противоположни потока - на слушането и на движението, трябва да се „срещнат“ хармонично, за да можем да използваме речта. Когато единият от тези два потока е слаб, а другият надделява, се появява затруднение. Така е и по отношение на много други процеси - те се получават благодарение на срещата и уравновесяването на две противоположни тенденции. При човека със специални нужди има преобладаване на едната тенденция над другата. Най-важното от всичко това е, че тези тенденции не присъстват само при „абнормност“, а ги има у всеки у нас. Т.е. „специалният“ човек не е някакво чудо на природата, не принадлежи на някакъв съвсем различен клон на човешката еволюция, както са склонни да гледат на него много хора, а е просто човек, който е изтъкан от същите формиращи сили като останалите, но някои от тях доведени до крайност. Една от задачите на лечебния педагог е да помогне за уравновесяване на тази крайност.

- Колко актуален е Карл Кьониг днес?
- Въпреки че, в съгласие с времето, в което живее, някои понятия, които използва,  са остарели (като монголоидизъм напр.), то смисълът им е все по-актуален. Колкото повече светът е залят от технологиите, колкото по-малко значение придобива личността в общуването, близката душевна връзка, толкова по-ценно е написаното от Карл Кьониг. Макар и със закъснение, той идва в България все пак навреме.

Едно интервю на Светлана Желева