Буквите са магически знаци, защото тяхната свързаност създава светове – многопластови и триизмерни. В същото време те са базови градивни единици като прозаичните предмети около нас. Когато диференцираме това, което ни заобикаля (същностна част от развитието и порастването), нека не отнемаме от заряда на атомите и молекулите и от поляритета на пространствата в тях. Буквите са ни нужни, за да реконструираме именно тези фини трептения на материята. Бих искала да предам звуковата вълна, която хартията не провежда, чрез тънкия щрих на молива и категоричната яснота на образа. С уважение към писмеността, децата и родителите.

Племето на майките

Веднъж пътувах с бебето си в трамвая. Качиха се двама души – мъж и жена, които накратко могат да бъдат описани с клишето „очукани от живота“. Не много възрастни, но и не добре запазени, с липсващи зъби, и двамата със следи от привлекателност, но вече трудно забележими. Мъжът носеше найлоново пликче с половинка хляб и 2 – 3 малки хартиени пакетчета – навярно обядът им. Както ги наблюдавах в продължение на няколко спирки, мъжът изведнъж забеляза бебето. Само за няколко секунди той успя да развие едното пакетче, в което имаше салам, да извади нож, да отреже половината и пред ококорените ни очи – моите и на бебето, се появи парче от най-долнопробния салам, набучено на нож, за да си хапне то. Аз бях готова да се разплача – и тогава с периферното си зрение забелязах реакцията на хората в трамвая. Всички го следяха с презрение, у някои граничещо с възмущение, у други – със снизхождение. Какъв идиот! На този човек посвещавам книгата си в уверение на това, че жестът му не е бил напразен.

Откъс от книгата

Бебетата са различни
Мисля, че ако има безспорна истина, която трябва да знаем, това е тaзи. Често забравяме това, защото има толкова много неща, по които си приличат, а и смятаме, че всички са като нашето. Затова сме и твърде категорични в съветите си. Но това, което е вярно за бебето на съседката и за още стотици хиляди, може да не се отнася за Вашето бебе.

Отглеждането на дете не е работа
В миналото жената, която е работела на полето, след като роди, е продължавала да работи, като е вземала бебето със себе си. Тази, която не е правила нищо, след раждането е наемала дойка и е продължавала да не прави нищо. Домакинята от времето, когато за многодетносе е смятало семейство с повече от 10 деца, е продължавала да си гледа къщната работа и не е зарязвала четирите си по-големи деца, за да се посвети на поредното бебе. Само днешната жена променя напълно живота си, а понякога сякаш спира да живее, като стане майка. И то не за да си почине – напротив, тя се оплаква от силна умора. Често това се простира и върху бащата.

Защо ме тормози да го нося напред-назад? Нали вече е гушнато?