Вместо визитка:
Юлияна Янкова е журналист и валдорфски педагог. Признава, че животът й се дели на преди  и след срещата й с валдорфската педагогика.  В продължение на 14 г. е работила като банков и финансов репортер в  различни медии. Завършила е българска филология с педагогически профил. Вярва, че  ако искаме нещо да се промени у нас,  то това минава през образованието. През октомври 2015 г. й предстои да се дипломира в Холандския колеж "Хеликон" след 3- годишно обучение по валдорфска педагогика, с проведена практика в Холандия.

- Г-жа Янкова, защо решихте да смените журналистиката с валдорфската педагогика?
- Както се случва в живота с важните, преобръщи съдбата ни събития - не ние ги търсим и намираме, а те намират нас или взаимно сме вървяли едни срещу други, докато се срещнем. Така стана и при мене, като смяната не дойде веднага - от журналистиката към педагогиката, а между тях имаше междинно звено, за което няма да говоря сега. Ще кажа само, че благодарение на времето, с което разполагах през последните години  имах възможността да преосмисля живота си, да търся, да чета и да реша с какво искам да се занимавам. Нещата се случват тогава, когато човек е готов за тях и на 3-та година след излизането ми от журналистическата професия попаднах на една глава от книга, в която бяха обяснени принципите на валдорфската педагогика. Дълго не можех да запомня името й, но принципите, начинът на отглеждането на децата и идеите просто ме разтърсиха. Подействаха ми  като събуждане от дълбок сън, като нещо познато и забравено, като нещо, което знам, но кой знае защо съм загърбила и вятърът ме е отвял в друга посока. Започнах да търся в интернет, да чета, да искам да науча повече и само 2 месеца по-късно неочаквано на стената ми във фейсбук се появи обявата, че започва 3-годишен курс по валдорфска педагогика във Варна. Отне ми един ден да взема решението и така след месец се озовах сред 40 познати и непознати хора, които също бяха решили да се отдадат на предизвикателството и магията, наречена  „валдорфска педагогика“.  Не може да откриеш валдорфската педагогика и да останеш същия човек, не можеш да видиш, че животът има друго измерение и да продължаваш да живееш по предишния начин – валдорфската педагогика и рутината са две несъвместими неща. И след третата година от срещата ни стигнах до решението да се разделя с предишното си работно място, за да мога да се отдам изцяло на нея.

- Кое прави валдорфската педагогика необикновена, предвид, че е позната в Европа и света повече от 90 г.?
- Дали ще запишат детето си във валдорфска градина или училище е решение на самите родители.  Валдорфската педагогика не работи по заповед, нито по препоръка, нито чрез убеждение – напр. ти трябва да избереш тази педагогика заради това, това и това. Тя има много предимства, но нито едно от тях не се взима само с разума или само със сърцето – двете неща трябва да са в синхрон и само така родителите могат да бъдат удовлетворени от резултата. Всъщност,  това е и едно от предимствата, че децата, които се възпитават по този начин, развиват всичките си сетива и цялата своя същност – ум, чувства, воля. В процеса на обучение  се работи с всяка една от трите части на човека –  тяло, сърце и дух или на физическо, емоционално и духовно равнище. Главният урок и учебният процес  са подчинени на това правило – да се отчита троичността на човека, а не само интелекта, както е днес в повечето държавни и частни училища, чиито стремеж е детето колкото се може по-бързо да се научи да чете и да пише, по-бързо да се изучи, за може да бъде вкарано в матрицата на ежедневието.

Валдорфската педагогика е обратното на всичко шаблонно и рутинно. Основното правило за валдорфския учител е да помогне на детето да даде на света това, с което се е родило – да открие и да развие неговата истинска същност и талант. Валдорфският педагог знае много добре, че децата не са еднакви, че трябва да ги наблюдава съзнателно и обстойно, че трябва да работи с четирите темперамента и  да предвиди урока си така, че той да достигне до всяко дете, а не докато на 5 или 10 деца им е интересно, други 4 да стоят безучастно или да се занимават с нещо друго, защото им е скучно. Това поставя много високо летвата за учителя, който трябва да развива и надгражда себе си постоянно. Защото тази работа става начин на живот, част от живота ти , тя е много повече от професия, тя е начин за изява и раздаване на самата твоя същност. Затова се казва, че учителят може да предаде на децата единствено това, което представлява самият той – ако е добър – доброта, ако е злобен – злоба, ако прави нещо през пръсти – нехайното отношение към живота, ако е незаинтересован – незаинтересованост и т.н.  Ето защо отговорността на учителя е огромна. Той не е е там заради програмите, заплатата, директора  или някакви други егоистични подбуди, а заради децата и това е основното, което трябва да го мотивира да бъде учител. 

- Какво бихте казала на родители, които бързат да запишат детето си още на 6  г. на училище?
- Ако е на 6 г., горе- долу може да се приеме, въпреки че е по-добре  това да стане на 7 г. възраст или дори по-късно. Но ако е по-малко от 6-7 г. изобщо не бива да се мисли за училищни занимания, писане, смятане или нещо друго. В периода до 7 години детето учи чрез подражание и игри. Лишаването на децата от възможността да изучават света около тях и насочване вниманието им към ранното интелектуализиране, е предпоставка за създаване на неуверени, травмирани и нещастни възрастни, които не знаят какво да правят с живота си, защото отрано мозъкът им е бил впримчен в стереотип на мислене, от който в по-късна възраст много трудно се излиза. 

Децата са възприемчиви. Ученето на важни за нас възрастните неща - работа с компютър и чужди езици - е нещо което след 7 годишна възраст много бързо може да бъде наваксано от тях. Но времето, което ще отнемем от децата за игри, общуване и изучаване на света около тях и вътре в тях, никога не може да бъде върнато. Времето до 7 години е важно за изграждане на  стабилна основа  върху която се развива личността на човека да бъде социално и активно същество. Личност, която може да общува, да изразява чувствата си и обменя опит, без да наранява другите или себе си. Личност, която трупа индивидуален опит и продължава да се развива. Това е времето, в което преминаваме от подражание към нашата индивидуалност.  С ранната интелектуализация се постига това, че след време, ако хората останат без работа, ще приемат това за най-голямата трагедия в живота им, вместо да помислят с какво биха могли да се захванат.

 От друга страна,  във валдорфската педагогика също има подготовка за училище. Но това не става с писане и  смятане на 5 и 6 г., а по обиколен път с развиване на фината моторика на детето чрез тъкане, плетене с пръсти, развиване и навиване на прежда и много др. начини косвено се подготвя  детето да може след това да се справи удачно с училищните си задължения в 1 –и клас. Много е важно за децата до 7 г. да не бъдат пришпорвани да научат нещо бързо, важно е да им се даде достатъчно време чрез повторения и сигурност  чрез ритъма на деня, ритъма на седмицата и на годишните  празници, да им се даде възможност да се справят с всяка нова дейност , да имат достатъчно време на спокойствие да я повтарят отново и отново и да изживеят усещането „Аз мога“, „Аз успях“.

- Как да съхраним любознателността и интереса на децата към знанието  до края на живота им?
- Това става по естествен начин.  Преди всичко не се дават на децата готови шаблонни изрази и дефиниции, които те трябва да научат наизуст и да повторят механично. Учителят също така никога не преподава един урок два пъти по един и същи начин, не вади готовата разработка „от фризера“, за да я преповтори отново пред друг клас, с други деца, когато е стигнал до същата тема в преподаването.  Изхождайки от това, че за възрастта между 7 и 14 г. светът за детето е красив, учителят знае, че трябва да накара децата да изпитат възхищение, удивление в откриването на света и това става по този начин – децата вървят и учат, правейки своите малки открития ден след ден и стигайки до крайния резултат по своя собствен път, водени и насочвани от учителя.

Няма друг начин да се съхрани и запази у децата любознателността и интересът към ученето, освен чрез откривателството. За целта безценен помощник е самата природа и всичко около нас, което може да се използва за урока. В природата няма лъжа, тя учи и възпитава в търпение, любов, красота, уважение, зачитане и после това се пренася и в отношенията между хората. Ще дам само един пример – учител в 5-и клас, когато стигнал до темата „Биология“, занесъл в училище буркан с попови лъжички, оставил ги на бюрото си и не казал нищо. След няколко дни, когато пред очите на децата от тях започнали да се появяват малки жабки, представене си само възторга и учудването, което са изживели децата. Много е различно от това да им разкажеш просто урока, да видят картинките в учебника, да го повторят и... да го забравят. Ученето чрез преживяване и собствения опит е в основата на това децата да не губят интерес към училище и знаенето. 

Дайте им в ръцете един таблет и никога повече няма да можете да ги откъснете и привлечете към това да правят нещо. Съвременните технологии, които все повече и за съжаление все по-рано навлизат  в живота им, ги превръщат в бездейни и безучастни наблюдатели, които после стават много лесни и удобни за манипулиране хора. Така че, в това отношение, би трябвало за родителите и учителите да свети постоянно едно голяма червена лампа на внимание. Колкото по-късно им дадат на децата електронните устройства, колкото по-дълго правят заедно различни занимания вкъщи и сред природата, толкова по – дейни и керативни ще бъдат децата им.

- Често родителите  се притесняват от факта, че при вас не се пишат оценки, няма и учебници…
- Вярно е, че във валдорфските училища формално не се правят  тестове  и изпити, и няма оценки. Поне така е било заложено в основата на педагогиката, когато е била дадена от д-р Рудолф Щайнер в началото на 20-и век. Това обаче съвсем не означава, че учителят не следи знанията на децата и не знае какво те могат и не могат. Нещо повече, за разлика от обикновените училища, учителят е много по-концентриран в наблюдението на децата, в това да вижда техните силни и слаби страни, да ги подпомага там, където те трябва да наблегнат  на нещо повече или  нещо да забавят.  От друга страна, важно е ученикът да разбере съдържанието на оценката, а не количественото измерение.

Днес оценката се е превърнала в самоцел без съдържание, затова има толкова много търгуване с нея – опит за заобикаляне на правилата, преписване,  наизустяване на готови отговори, купуване на дипломи – ако това е смисълът на оценката и заветната цел е самата оценка – то нужна ли ни е в този й вид?! Валдорфската педагогика е замислена като социална педагогика и затова работата в кръг и по групи е в основата й, за разлика от съвременната образователна система, където съревнованието, първенството, стремежа да си №1 , дори с цената на нечестна игра и неспазване на правилата, само и само да достигнеш до заветната цел, е водещ.
 
Важно е нашето отношение към децата и как ние като учители се отнасяме към света.  Ако отношението на учителя е – отивам предавам си урока, проверявам домашни, класни и записвам всички неща, които искат от един учител да попълва, ако учителят няма желание за нищо повече, няма как да се получи нещо други освен незаинтересовани учениците. Същевременно във валдорфската педагогика е широко застъпено изкуството и чрез него, особено чрез музикалните изяви и драматизациите децата добиват умения да изявяват себе си, да бъдат самоуверени, да преодоляват себе си и да се изразяват по един несковаващ, лесен и приятен начин.  Те обичат да правят това – обичат да се изявяват и често се надпреварват да покажат какво знаят. Защо трябва да ги смачкваме и травмираме с оценки? Знам, че в днешните условия това звучи почти като революция, когато всички са свикнали да имат количествен оценъчен измерител, но липсата на оценки и тестове далеч не е само във валдорфската система. Ще дам само един пример – финландската система, която през последните 8 г. заема първо и водещо място във всички класации на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за образователната подготовка на учениците и на уменията на децата по света (Програма за международно оценяване на учениците  PISA), също няма тестове и оценки до 15 годишна възраст научениците..  Това не ни ли кара да се замислим, защо e така?

- Има ли достатъчно валдорфски учители у нас?
- Трудно може да се каже какво е достатъчно. В момента приключва 3- годишно  обучение, което обхваща 40 души от цялата страна, от които най-много от София, Варна и Пловдив.Има  и от Стара Загора, Троян, Елена, Смолян. Въпрос на време е знанието да се разпространи и повече хора – учители и родители да преоткрият за себе си предимствата на валдорфската педагогика и да я поискат за себе си или за своите деца. Когато това стане, тогава ще се разбере има ли и достатъчно учители, които да отговорят на това търсене. Засега може би са достатъчно, предвид на това, че има едно училище в София и две детски градини, както и родителски кооператив и родителска инициатива за валдорфско училище във Варна и Стара Загора.

- Какво представлява вашата ДаскалоТворителница? Разкажете повече за проекта.
- Това обучение, което предлагаме сега  е насочено да подпомага работата на учителите в държваните училища  с някои практически елементи, извлечени от принципите на валдорфската педагогика. В момента се подготвя ново, тригодишно обучение с утвърдени валдорфски преподаватели от чужбина и всеки, който има истински интерес  може да ни се обади.

А иначе идеята на ДаскалоТворителницата е  аз и моите колеги, с които заедно завършваме тази година - Кристина Димова и Юлия Пъшкина (валдорфски преподаватели с опит, всеотдайни и прегърнали от душа и сърце принципите на валдофрската педагогика за изграждане с нейна помощ на един по-добър и човеколюбив свят)  да споделим с действащи  учители   практически инструменти, с които да погледнат от различен ъгъл на съдържанието на учебния план и програма в държавните детски градини и начални училища.