Защо в семейството се борим за надмощие? Кога и как разбираме дали сме били добри родители? Отговорите на тези и други въпроси коментираме с психоложката на "Здравница" доц. Маргарита Бакрачева.

- Доц. Бакрачева, кой трябва да командва вкъщи - мама, татко или детето?
Това е  много сладък въпрос, на който няма еднозначен отговор. Общоизвестно е, че всеки се стреми да наложи своята воля и желания. В много случаи това остава скрито под повърхността – напр. често срещаните и използвани от дамите и децата манипулативни стратегии на „слабия“, който има нужда да се съобразяват с него.  Този процес е напълно закономерен – всеки иска  да се чувства обичан и в центъра на внимание и в много случаи, ако сме честни, се грижим за близките си именно, за да получим като награда признанието им.

- Защо се борим с другия родител за надмощие при отглеждане на детето?
В хармоничните семейства не съществува противоборство. Винаги съществуват разминавания и няма пълно съвпадение във възпитателните подходи на двамата,  но  заради доброто на детето се правят компромиси с личните предпочитания с цел посланията да бъдат единни. Когато съществува противопоставяне, родителите да не забравят, че това е пагубно за детето. По този начин те формират в него нагласата да  се ориентира към всеки един от тях с цел да извлече максимална полза. Това, което е по-лошо обаче, е липсата на рамка, която е наистина необходима за правилното самоопределяне на растящото дете.

- Кои са най-честите грешки, които правим като родители?
Грешките не са винаги лоши или опасни. Изследване, което скоро проведохме в департамента по психология на БАН разкрива, че в ретроспективен план  хората в зрелостта си оценяват родителите си предимно по положителен начин  като най-ценни за тях са били подкрепата и любовта, които са получавали в семейството. Прекомерният контрол или други  негативни явления, в повечето случаи се забравят с времето. Това, което е може да бъде компенсирано, е неглижиращо, пренебрегващо родителство. То оставя у детето усещане, че светът е враждебен и няма да срещне подкрепа , топлина и разбиране, а това се отразява на цялостното му развитие.

- Кои моменти от възпитанието нанасят повече вреди, отколкото помагат?
Аз ще посоча обратното, тези, които помагат. Основно е  принципът  на дистанция, посочен с поговорката „Детето се гали само, когато спи“. Не е необходимо да бъдем железни или винаги прави – детето не очаква от родителя да бъде свръхгерой. Напротив, то получава много важна информация за живота, виждайки как родителите му се справят с трудностите, и въпреки това продължават напред.

- Какво да разбираме под демократично родителство?
О, демократичното родителство е нещо единствено положително, стига да не се разбира и да не допуска като свободия. Това означава приемане и зачитане на мнението на детето, но не съобразяване и изпълняване на  желанията му на всяка цена. Позицията „Разбирам, че не ти се учи ( искаш да излезеш довечера и че ми се сърдиш, че не съм съгласен, но това е необходимост“).   Ясните и обоснованите правила и изисквания се приемат въпреки, че децата роптаят и недоволстват , но те не нарушават чувството им за лично достойнство, което е най-важно.

- Късно ли е, когато кажем - "скъпа/и/,провалих децата"..
Това е  доста крайно и тъжно заключение, което се надявам да не се случва. За провала на децата няма как да бъде виновен само единият родител, без пасивното участие на другия. И все пак и една позитивна нотка – никога не е късно една грешка да бъде поправена.

- Какво значи да не сме били добри родители?
Надали съществува човек, който да не е обвинявал родителите си за нещо. Това не значи, че ги отхвърля. Родителите носят огромна отговорност за възпитанието на децата си, но не са единствения фактор за пълноценното развитие на личността – влияние има средата, както и личностните особености на детето.

 -А да позволим ли на малчугана да ни нарича по малко име, каквато практика има все още  в редица семейства в София?
Това е въпрос на личен избор и предпочитание на самия родител.  Това, което  възприема детето при липсата на думата „мамо“, може да се компенсира по друг начин. Важна е цялостната атмосфера в семейството. Ако обръщането по малко име не размива съвсем границите и авторитета на родителя, превръщайки го в приятел или напротив – не създава прекомерна дистанция, нещата са наред.  Ако една майка обаче се притеснява от обръщението по име, то няма проблем да поиска нейното дете да я нарича мамо.