Синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивност  е познат на лекарите като хиперкинетично разстройство (от англ.ADHD Attention-Deficit Hyperactivity Disorder,)

Това е детско заболяване,  съпроводено с широка гама отклонения в поведението - трайната невъзможност за концентрация, силно изразена импулсивност и разсеяност, неспособност за самоконтрол,трескава възбуда.

Този проблем имат между 1 и 5% от децата в училищна възраст,  а от 3 до 5 пъти повече са засегнати момчетата, обяснява д-р Хосе Мартинес Рага, клиничен психолог, цитиран от Hola.com.

Хиперактивността при малчуганите често се изразява с неадекватна шумност по време на игра и трудност да останат спокойни. Те се движат прекомерно, като детето не иска да се съобрази, че трябва да е седнало тихо в час. То остава неспокойно и непрекъснато си движи ръцете и крачетата.

То не обръща внимание на детайли, допуска твърде много грешки по невнимание, не чува, това, което му се казва. Често не може да следва инструкциите, не може да се концентрира върху задача или игра. Бяга от задължението да се включи в задачки в домакинството, особено при действия, които изискват умствено усилие. Не може да чака на опашки.

 Децата често губят играчки, моливи, книги, но при тях това става твърде лесно и непрекъснато.

Хиперактивното дете не спира да говори, дори когато обстоятелствата го налагат. Често прекъсва другите, намесва се в други разговори и игри. Преди да чуе целия въпрос, прави възклицания и вметки.

За да се говори за заболяване, симптомите трябва да продължават повече от 6 месеца и да са необясними за възрастта и нивото на интелигентност на детето, посочват психолозите.

Понякога  на родителите им убягва, че тяхното дете има подобен проблем- било то, че имат повече деца, било заради това, че днешните са кресливи и несъсредоточени и вкъщи, и в училище. Симптомите обаче се забелязват веднага в школото, въпреки, че все повече деца днес са много активни и трудно се концентрират, смятат психолозите.

Преди да се постави диагнозата хиперкинетично разстройство, лекарят изключва следните възможности, че:
1.    Детето не страда от епилепсия, защото болестта може да предизвика по-необичайно поведение и възприятия.
2.    Проблеми със слуха или придобита глухота.
3.    Обсесивно-компулсивни нарушения.
4.    Аутизъм и Синдром на Аспергер
5.    Недостатъчен сън и епизоди на детска депресия
   
Децата, които страдат от хиперкинетично разстройство могат да проявяват и други признаци на безпокойство и липса на внимание – напр. гневни изблици, тромавост,  загуба на самообладание, отказ да се подчини на заповедите на възрастните, дори и силно желание да дразни другите. Подобни промени в поведението се наблюдават почти при всяко 4-о дете, но в случая става въпрос и за някои силно изразени деструктивни тенденции като заплитане в лъжи, кражби, бягство от часове.

При някои малчугани хиперактивността може да е съчетана и с дислексия, от която страдат между 25% и 30% от учениците, добавят още специалистите.

Психолозите посочват, че трябва внимателно да се наблюдава темперамента на детето, семейната среда и  стреса(развод, смърт във фамилията). До 80-90% от случаите кибритлия -нрав, чепат храктер се унаследяват от не само от баби и дядовци, но и от чичовци и др. роднини.

Необходимо е лекарят да бъде запознат, ако майката е има пренатални проблеми с бебето или ако е получило травми при раждането.

Техники за управление на детето от родители и учители:
1. Контролирайте ежедневието на детето, режима на лягане, хранене, игра. Имайте предвид, че няма да ви е лесно, нито на вас, нито на детето, нито на учителите.
2. Възлагайте конктретни инструкции на детето си като искате разумни неща – напр. да си играе тихо в рамките на 10 мин.
3. Бъдете последователни в лечението и работата с малчугана.
4. Махнете от стаята му вещите, които могат да му отвлекат вниманието  -напр. играчки, докато прави домашното или изключите телевизора.
5. Работете заедно с професионалист за постепенно увеличаване  степента на концентрация  и изпълнение на задачите.
6.  Използвайте внимателно  награди , за да слуша повече възрастните, да се подготви в къщи, да се довърши яденето , без да става.
7. Не лишавайте детето от любимите му занимания, а също и не прекалявайте със санкците, защото целта ви е  детето да се  да разпознава кое негово поведение е  недопустимо и кое не, и да се развива напред. Имайте предвид, че това се случва бавно, стъпка по стъпка. При никакви обстоятелства не използвайте физическо наказание, камо ли насилие.

Добрата новина е, че почти при половината от децата тези проблеми изчезват с настъпването на пубертета, но не преди навършване на 12 г. Случва се някои от симптомите да се повторят, но много по-слабо и по-кратко. При около 15-20% от пациентите проблемите остават в юношеството и  в зряла възраст.