Разговор по Фройд с доц. Маргарита Бакрачева за психосексуалното поведение днес.

- Защо  някои дъщери се разбират страхотно с майките си, а други - не?

Отношенията дъщеря - майка често са свързани с конфликтни ситуации не само поради отношението родител-дете, а и поради факта, че майката е първият полово ролеви модел за дъщеря си. Момичето извървява дълъг път в процеса на подражание, отричане, постепенно отделяне от модела на майката, за да може да изгради собствените си представи за живота. В зависимост от индивидуалните особености и на дъщерята, и на майката, този процес може да бъде по-плавен и хармоничен, при други по-бурен и краен.

- Но защо майката понякога трудно приема втора жена в семейството, макар че това е собствената й дъщеря?

Майката има амбивалентни чувства. От една страна, тя се стреми да предпази дъщеря си от собствените си грешки и да й предаде собствения си опит. Ако става въпрос за подсъзнателна ревност, това не е познатата ни от ежедневието емоция, а по-скоро всички допълнителни мисли в главата на жената, свързани с различните етапи на възрастта и носталгията по минаващото  време.

- Какво е твоето обяснение за комплекса на Едип(майка-син), и за комплекса на Електра (баща –дъщеря)?

Митовете, използвани като обяснителни модели за тези два „комплекса” са ясна форма на очертаване на това, което се случва в процеса на израстване на момчето и момичето. Разбира се, те не се проявяват по такъв директен начин, но илюстрацията показва, че универсалният модел, регистриран през хилядолетията, се свързва основно с отделянето от фигурата, с която детето се идентифицира за пръв път – проучването на собствените възможности и сравнението с позната фигура, която е била поставена и на своеобразен пиедестал.

- Как отношенията между майка и дъщеря се превръщат в  ключови за женската идентификация на по-младата дама?

Майката  е първата фигура, с която се идентифицира момиченцето. Директно и непряко на тази основа се оформя представата за женската същност. Това включва поведение, визия, планове за бъдещето, активност. Едни качества постепенно се приемат като свои, други се отхвърлят и заменят, или модифицират. Тази връзка е основата на изграждане на собственото самоопределение.

- Може ли връзката ни с майката да ни помогне да имаме щастлив семеен и партньорски живот? А може ли да ни пречи?

Разбира се, може и двете. Основният принцип е, че ако майката е допускала определен тип отношения с партньора си, това се приема като стандарт от детето, което е свидетел на този тип връзка.  Ако момичето израства с майка, която е щастлива, има добро самочувствие, свое собствено място в живота, лесно пренася този модел и това е добре, защото  по презумпция момичето знае цената си. Обратното, ако е  виждало как майка му се лишава, потиска и отстъпва всеки път, влиза в света с подобна нагласа и към собствения си живот и е необходимо време, за да се откъсне от този негативен модел.