Това е мярка за закрила, регламентирана със закона за Закрила на детето у нас. Тя позволява на децата, лишени от родителска грижа, да бъдат поставени в семейна среда.

Целта е те да бъдат отглеждани в семейство и така да получат максимално добра грижа и възможност за развитие.

Приемната грижа означава да отглеждат деца в твоя собствен дом, защото техните родители не са в състояние да се грижат за тях, защото:
 - са крайно бедни, нямат жилище;
 - страдат от продължително заболяване или са инвалиди;
 - семейството се е разпаднало заради смърт на родител, развод или раздяла;
 - родителите системно злоупотребяват с алкохол или наркотици.

Деца, изоставени от родителите си се настаняват за отглеждане в домове за деца, но събраният в тази насока опит сочи, че това не е най-добрият начин за тяхното отглеждане. Грижите получавани там, не могат да осигурят семейната среда, така необходима на тези деца, за да се подготвят за живота си като възрастни.

Приемната грижа осигурява възможност на децата да живеят в семейство краткосрочно /до 6 месеца/ или дългосрочно /над 1 година/.

Краткосрочно се настаняват деца, които имат биологични родители, но поради някакви причини те не могат да изпълняват родителските си задължения за определен период. Също така краткосрочно се настаняват и деца, които ще бъдат осиновени, за периода преди осиновяването.

Дългосрочно настаняване в приемно семейство се предлага, когато детето не може да бъде осиновено, когато не може или не желае да живее със своите родители. В този случай приемните родители могат да отгледат детето до навършване на пълнолетие.

Практикува се и също така наречената споделена приемна грижа, когато приемните родители поемат грижите за детето за определен период от време - за почивните дни или част от ваканцията. Този тип настаняване се налага, когато детето е със специални потребности и се нуждае от повече и постоянни грижи, за да се осигури временна почивка на биологичните родители.

Като вид приемничество се определя и настаняването на дете в семейство на близки и роднини, което може да е за кратко или за по-дълго време.
Някои деца са били изоставени от родителите си или са живели за дълъг период по домовете за деца без родителски грижи. Те се нуждаят от сигурността на постоянното настаняване в семейство, което приема да се грижи за тях, докато станат готови за самостоятелен живот.

Кой може да стане приемен родител?
Нужни са много и различни семейства за много и различни деца. Кандидатите да станат приемни родители трябва да отговарят на следните условия:
 - да имат достатъчно пространство в дома си за настаняване на детето;
 - месечният доход на член от семейството трябва да е поне в рамките на минималната работна заплата;
 - да са навършили 18 години;
 - да не са осъждани;
 - да не са с ограничени родителски права и да не са поставяни под запрещение;
 - да са физически и психически здрави, както и да не страдат от СПИН и сифилис.

Приемната грижа е два вида: доброволна и професионална.

При доброволната приемна грижа държавата отпуска финансова помощ само за нуждите на детето.

При професионалната приемна грижа родителите минават курс на по - задълбочена подготовка и сключват договор, когато вземат дете. Тази грижа им се счита и за трудов стаж.

Стъпки през които преминават кандидатите за приемни родители.
1. Най напред те подават заявление с приложени към него набор от документи  в Дирекция социално подпомагане по настоящ адрес. Там те получават подробна информация за условията и реда на проучване /в отдел "Закрила на детето"/.
2. Проучването и обучението на кандидатите за приемно семейство трае 4 месеца. Обучението е особено важно, от него зависи ефективността на приемната грижа, работи се върху мотивацията, очакванията и изграждането на реална представа за специфичните особености на децата, които са отглеждани в домове, у кандидатите за приемни родители.
3. Следва процес на взаимно адаптиране на детето и вече одобреното приемно семейство. Всяко настаняване на дете извън семейството носи голяма промяна както в неговия живот, така и в живота на приемните родители. Несполучливата среща между дете и приемно семейство, може да предизвика психопатологични отклонения у детето, каквито провокират и условията на отглеждане в домовете за изоставени деца.
4. След като детето бъде настанено в приемно семейство, социални работници от ОЗД или НПО осигуряват подкрепа, помощ и контрол на приемните родители.Целта е да се подпомогне процеса на адаптация на детето в новата семейна среда.

Приемните родители работят съвместно със социалния работник, за да се постигне връщането на детето при биологичното му семейство. Те помагат за поддържането на здрави връзки между детето и родителите му, докато то живее при приемното семейство.

Основна цел на приемната грижа е детето да се върне в собственото си семейство възможно най-бързо. Понякога, обаче, усилията за това се оказват неуспешни и се налага за детето да се направят други планове.