През последните години се забелязва увеличение на детската престъпност, което се обяснява със промените, настъпили у нас през последните осемнайсет години. Корените на това явление са дълбоко в изменението на социално-икономическото положение и най-вече с обедняването на хората и миграцията на големи групи от тях към големите градове. Агресията е форма на поведение, което се изразява в демонстрация на неприязън, а често и на груба сила спрямо другите, с намерение да им причини вреда, болка или и двете едновременно.

Агресията има различни форми и проявления - от агресивно поведение в отношения, език, подигравки, пренебрежение и т.н.(вербално) до грубо физическо малтретиране. Винаги когато има агресия и насилие, факторите и причините за нея се търсят в разрушаването и прекъсването на социалната комуникация, в нарушаването на моралните и правни норми, а в най-крайните си форми - и в обезценяването на човешкия живот.

Поставени в сложна обществена среда, все повече семейства се изправят пред много и тежки проблеми, свързани с отглеждането на децата си. Налагат се нови модели в поведението и взаимоотношенията между родители и деца.

Обичайно децата се запознават с моделите на поведение основно от три източника.
Първо - това е семейството, в което може едновременно да има балансирано, но и агресивно поведение. Свидетели сме на семейства, в които побоят е ежедневно явление и между възрастните и към децата.
Вторият източник са връстниците.
Третият - децата се учат на агресивни реакции не само от реалните примери, но и от тези, които поднасят всички видове медии.

Сцените на насилие от телевизионния екран и видеоигрите внушават, че агресията е нещо естествено, нормално и допустимо в отношенията т.е. повишават равнището на агресивност при децата.
 
Фактори на семейно възпитание, които имат огромно значение за формирането на агресивно поведение на детето в семейството и извън него са:
- реакцията на родителите, когато поведение на детето е неприемливо;
- отношенията между родителите и децата;
- има или няма семейна хармония;
- отношенията между децата в едно семейството. Важен фактор за агресивно поведение на деца е дали семейството им е пълно или непълно.Установено е, че ако децата са в лоши отношения с единият или с двамата си родители или чувстват, че в семейството ги смятат негодни за нищо, безразлични са към тях, - в тази ситуация съществува голяма вероятност децата да се държат агресивно към близките си.
Още от най-ранна възраст децата, чиито майки не полагат достатъчно грижи за тях, се държат много по-агресивно от другите деца. При децата, които са били силно привързани към майката, има устойчиво и ясно отношение от страна на майката. Такова дете е склонно да се довери на другите и да придобие добре развити социални умения.

За "слабо привързаните" деца е характерна несговорчивост, съпротива на контрола и всякакви изисквания към тях. Те се отличават с импулсивност, емоционална нестабилност и проява на физическа агресия.
Оформянето на агресивно поведение на детето се влияе силно от взаимоотношенията вътре в семейството. Често децата проявяват по-голяма физическа или вербална агресия срещу единственият си брат или сестра, отколкото срещу всички останали деца, с които общуват. Съществува силна зависимост между агресивните отношения между децата в едно семейство и употребата на принуда и физически наказания от страна на родителите. Децата рядко се държат агресивно, ако родителите не прилагат физически наказания и обратно - често проявяват агресия, ако родителите ги наказват.

Проучванията показват, че жестоките родителски наказания са пряко свързани с агресивността у децата (непълнолетните извършители на престъпления произлизат обикновено от семейства, в които физическата жестокост върви ръка за ръка с безразличието към чувствата им), а минималните и формални контакти и грижи за тях, ниският контрол са в основата на противообщественото поведение. Често пъти тези два типа възпитание - извънредна строгост на наказанието и липса на контрол ("емоционално отхвърляне" и "липса на грижа"), се среща в едно семейство. Първият тип – жестоките наказания се прилагат основно по линията на бащата, а вторият тип - по линия на майката. Агресивните деца често споделят, че се чувстват ненужни на родителите си, особено на бащите, които не ги обичат и често ги унижават.

Чрез агресията, децата изразяват гнева и протеста си. Гневът е вторично чувство. В основата му лежат болка, унижение, обида и страх. В семействата на агресивните деца най-често е разрушена емоционалната връзка между родители и деца, особено между бащи и синове. Родителите са отчуждени един от друг и изпитват, но и не крият враждебните си чувства. Бащите демонстрират модел на агресивно поведение и поощряват агресията в поведението на децата си. Майките на агресивните деца са взискателни към тях, но са равнодушни към успехите на децата си. Децата нямат ясни задължения към дома. В семействата на агресивните деца изискванията са противоречиви и у тях се формира модел на поведение с претенции и опозиция към околните. Родителите на агресивните деца, винаги са прибягвали до физически наказания, заплахи, лишаване от привилегии, ограничения и липса на поощрения, честа изолация, съзнателно лишаване от любов и грижи, когато се е провинило. За съжаление самите родители почти никога не изпитват чувство за вина, когато жестоко наказват децата си. Те не се опитват да вникнат в причините за разрушителното им поведение и остават равнодушни към техния емоционален живот.

Агресивното поведение на децата е сигнал, вик за помощ, за внимание към техния вътрешен свят, в които са се натрупали твърде много разрушителни емоции, с които не могат да се справят сами.