Разговорът с детето фактически започва още когато фетусът е в майчината утроба - за това се използва терминът ''фетално общуване''.

Изследователите отдавна посочват голямото значение на ранното стимулиране на общуването с детето, но съвременните изследвания показват, че може да се окаже твърде важно и общуването с детето още преди неговото раждане.
Почти всички сетивни системи на детето са вече развити, в основни линии, още когато зародишът е между седемнадесет и двадесет и четири седмици, така че с него може да се общува. Изследванията показват, че зародишът може да реагира на ярка цветна светлина, може да се успокои, когато слуша класическа музика, събужда се и получава ускорени тонове, когато редовно слуша рок-музика. Сонограмните изследвания, по които може да се проследи поведението на зародиша в матката, показват, че при силен шум зародишите показват по-усилено раздвижване.

Има специалисти по вътреутробния период, като д-р Рене ван де Кар от Хайуърд, Калифорния, например, които твърдят, че ако говорим на детето, намиращо се в утробата, можем да улесним неговото словесно развитие. Това той констатира в едно свое изследване, обхващащо 150 бременни. Той съветва майките да използват направен от хартия мегафон и да повтарят на детето определени думи и изрази.

Специалисти-акушери като Бини Денсби или Тери Белфрой от Лос Анжелис обучават родителите как да говорят на децата, намиращи се още в утробата на майката, като използват успокояващ тон на гласа и повтарят определени думи и изрази. Тези специалисти са установили, че това води до раждането на по-жизнеспособни бебета, които след това проговарят по-рано и показват по-добро езиково развитие. След като детето се роди, ранното общуване с него създава по-силна връзка между родителя и детето, която връзка след това може да действа стимулиращо на говора и езиковото развитие и да улесни общуването с детето.

Когато разговаряте с детето, вие ще трябва, разбира се, да поставите необходимите граници, като използвате подходящ тон на гласа си. Доказано е обаче, че спокойните и ясни обяснения постигат по-трайни и положителни резултати, отколкото безсистемните и враждебно изговорени заповеди. Основната линия в общуването с вашето дете трябва да бъде изграждането у него на самоуважение и самочувствие. Децата трябва да бъдат окуражавани да споделят мислите и чувствата си така, че да не реагират отрицателно по-късно в живота. Родителите, които застъпват философията, че децата трябва да бъдат гледани, но не и слушани, или родители, които непрекъснато повтарят „Млъкни!'' или пренебрегват детето и не отговарят на неговите въпроси, нанасят вреда на самочувствието на своите деца - вреда, много по-голяма, отколкото въобще предполагат.

Необходимо е винаги да отговаряте на детето - накарайте го да вярва, че онова, което има да ви каже, е важно. Дори ако то ви залива с порой от въпроси, дори да сте твърде заети в момента, кажете на детето, че ще говорите с него по-късно. И не забравяйте действително да го сторите! Вашето сериозно отношение към общуването с детето ще култивира у него самочувствие, което ще му бъде полезно в живота.

Първото правило при общуването с деца е ''На детето се говори отчетливо''. Говорните структури на детето не са напълно развити, така че често то произнася думите неправилно. Въпреки че това е нормално, то не бива да бъде стимулирано, като и вие повтаряте „бебешките'' думички. Възрастният трябва да повтори на детето как правилно да произнесе думите и изразите, така че да изгражда правилни модели на говор и езиково развитие.

Същото важи и за стимулирането на правилното езиково развитие. Дори ако детето каже „Мене отива'', което е напълно нормално за равнището на развитие на едно прохождащо дете, вие трябва да изговорите израза правилно и да накарате детето да го повтори, за да подпомогнете езиковото му развитие. Няма дори значение, дали детето ще може да повтори или не онова, което казвате. Важното е то да го чува системно от вас. То ще научи правилния начин на изказ, когато научи езика рецептивно.