Съветите са на д-р инж. Светла Николова пред Списание 8.

Д-р Светла Николова започва да се занимава с „био“ през 1999 г. много преди да стане модерно. Доктор по природни полимери, с близо 30 години научна дейност в БАН, преподавател на студенти в СУ "Кл. Охридски", Аграрния университет - Пловдив. Вегетарианка, биоградинар; автор на многобройни статии в научни и популярни издания, автор на 5 патента и популярни книжки; основател на „Агролинк” и „Армина”; вдъхновител на биоидеи и биопродукти. Работи за осъзнатия избор на потребителя.

Както потребителите, така и производителите у нас не знаят за размера на явлението глифозат. Всеки човек трябва да знае как е произведена неговата храна.

Какво е глифозат и колко разпространен е при обработката на земята за производство на растителни култури?

Той е хербицид, който се използва за борба с плевелите. Отглежда се една култура, и всичко извън нея трябва да бъде унищожено.  С развитието на химическата индустрия, хербицидите стават все по-силни. Глифозатът е най-разпространеният, количеството му е огромно в земеделието, и затова темата е толкова важна.

Той е опасен не само за хората, а и за природата като цяло: за храната, за водата, През 2016 г. излезе глобално проучване, което потвърди връзката между използването му и ракови заболявания, причинени от глифозат.

Проблемът с него и другите пестициди е, че индустрията чрез политиците ни ги предлагат за използване, и чак след това учените започват да правят изследвания, а би трябвало да е обратното.

Освен това политиците използват „изследванията“ на самата индустрия, която предлага тези препарати, вкл. глифозат, без да се отчита въздействията от приложението им.

Във Франция има голям брой проучвания, които показват за връзката на глифозата с мутациите на ДНК, микробиома и раковите заболявания, както и влиянието му върху ендокринната система, за хипохондриите, невродегенеративните патологии, тези констатации не се вземат под внимание. Зад термина“ консенсус на учените“ не се знае кои учени стоят, иначе е заблуда.

Как се е увеличило използването му през последните години?

Освен от земеделските производители, глифозатът се използва на доста места: на детските площадки и детските градини, на стадиони и др, за да не растат плевели. Дори за вили и  извънградски площи се препоръчва неговото използване. Може да се каже, че глифозатът е съвременното ДДТ. ДДТ, въпреки, че е забранен още през 1969 г., все още може да се намери. Напр. за розовото масло, което е износ, се изисква анализ дали не съдържа ДДТ, защото все още се намират следи от него. Това вещество има много дълъг разпад.

Какви важни решения предстоят на властите във връзка с употребата на глифозат и има ли опасност от вземане на решения с пагубни последствия?

Протестът в Европа на потребителите преди време бе много голям. В България това не бе усетено, защото не бе огласено достатъчно. Тогава Европейската комисия постави срок, тогавашният канцлер на Германия Ангела Меркел заяви на няколко големи европейски форума, че ще забрани глифозата, френският президент Макрон  заяви същото. Тези думи вече са забравени. Преди време се отлагаше решението с 1 година, под претекст, че няма достатъчно научни доказателства, докато сега се игнорират всякакви научни доказателства, изследвания и пр. и се очаква срокът да бъде удължен с още 15 години. Това е изключително опасно.

Как повлиява здравето ни?

Глифозатът е опасен за здравето, особено за децата. Счита се, че децата са първите жертви на невротоксичните пестициди: по-нисък коефициент на интелигентност, аутизъм, хиперактивност, липса на концентрация. Все болести за които се говори, без да се споменават причините.

Управлява ли се разумно употребата на пестициди и има ли за какво да се тревожим?

В Германия ябълките се пръскат 28 пъти, в България - до 14-15 пъти. Някои растения стават опасни, като напр. ягодите, които натрупват нитрати и от почвата. Това важи и за зеленолистните: марули, спанак, първите пролетни зеленчуци. Пшеницата, респективно и хлябът също могат да съдържат глифозат.

Проучване на водата, направено в 15 европейски страни показва, че той се съдържа и във водни басейни, течащи реки и течаща вода от домакинства, много след активния период на използването му, напр. в края на октомври.  Утешително е, че при нас, в България е по-малко, отколкото в Германия и Австрия. Там нивата са по-високи.

Как влияе глифозатът на почвата?

Включително и по селата се третира много почвата. Първо се купуват индустриални семена, готови разсади, които са третирани с различни химикали, за да растат добре.

Мисленето на огромна част от хората, вкл. и малките градинари от селата, е свързано с въпроса „Какво да пръскам?“. Но има и други решения: да се използват нехибридни, стари, местни сортове семена. Да се направи сеитбообращение, редуване на културите върху почвата, смесени култури между редовете: доматите и босилека се обичат не само в салатите, но и един до друг в градината. Предпазват се взаимно, така е и лука до моркова,  и т.н. Добре е да се направи и мулчиране, по този начин се предпазва от плевели без пръскане.  Формулата е „Здрава почва, здраво растение, здрав човек“.

Биоразнообразието е част от агроразнообразието. Различни държави като Индия, Швеция и др., правят свои генни банки с изчезващи или изчезнали сортове.

Трябва да се отбележи, че тези, които произвеждат семената, са същите, които произвеждат препаратите за третиране, и те същите от фарма индустрията.

Хората трябва да бъдат информирани, което става все по-трудно. Преди имаше дебати, сега те липсват. Консуматорът стига само до срока на годност на продукта. Много изследвания откриват глифозат в урината на потребителите, т.е това с което се храним, водата, която пием и пр, се натрупват в тялото, бавно и постепенно.