.jpg)
Вярвало се е, че приет с храната, той възстановява силите и укрепва организма. Древните народи вярвали, че тези, които го консумират, стават силни и твърди като камък. Не случайно латинското му име е петрозелинум, на немски - Petersilie, т.е идва от гръцкото петрос, което означава камък.
Магданозът принадлежи на сем. Сенникоцветни/ Целинови. Култивиран се отглежда в 2 разновидности- с гладки и с къдрави листа. Изследванията показват, че в къдравите листа се съдържат по-големи количества витамин С. В магданозовите листа има още етерично масло, провитамин А, фолиева киселина, флавоноиди, захари, минерални вещества- калий, калций, магнезий, фосфор, желязо.
Етеричното масло от магданоз има характерен мирис и приятен вкус.
Магданозът подпомага храносмилането, тонизира организма. Усилва диурезата и действа спазмолитично. Дневната доза е 20 гр., или 5-6 суп.лъжици в изсушен вид. В изсушено състояние има по-слаби вкусови качества, затова се препоръчва да се консумира пресен.
Корените на магданоза се приемат в количество 2 пъти по-малко от надземната част.
Магданозът се слага в ястията, докато са на огъня, но са почти готови. Много е вкусен още като паниран, а също като магданозени кюфтенца.
Във фитотерапията се употребява за повишаване на апетита,за усилване на диурезата, за подтискане на газообразуването на червата. Употребява се както надземната, така и подземната част при камъни и пясък в бъбреците, при бъбречни колики и менструални смущения. Препоръчва се още за тези състояния да се изяжда в салата в прясно състояние - 10 гр. ситно нарязани листа на магданоз се смесват със зехтин, 1 домат и 1/2 краставичка.
Сок от магданоз служи за отстраняване на пигментните петна по лицето и ръцете, както и при кожни паразити.