Д-р Боряна Петрова е завършила медицинския университет в Хайделберг, Германия, а след това заминава за работи в Бостън, САЩ. Презентацията й бе изнесена в София на събитие, организирано от Айдън Мустафов.
Какво е метаболомика?
Това е измерване на малките органични молекули, което позволява на учените да разберат повече за човека и природата. Някои от темите са свързани с раковите заболявания, хранене, паразити и пр. В центъра на всички тези изследвания стои техниката, наречена метаболомика. Тя се прилага и при болни от ковид-19, като се измерват тези малки органични молекули, които се намират в плазмата на пациенти, постъпили в болниците, както и при тези, които вече са преболедували.
Задачата, които си поставят учените е да разберат защо болестта протича по различен начин при различните пациенти, дали по измерването на тези частици в кръвта има яснота дали болният ще изкара болестта леко или тежко. Целта е след това да се направи така, че ковид-19 да се изкара леко.
Друг проект по който работят учените, сред които е и българската лекарка д-р Боряна Петрова е откриването наскоро на един факт, че когато при една бременна жена се активира имунната система, това може да има неблагоприятно въздействие върху зародиша и му да причини по-късно биполярно разстройство, шизофрения, заболявания от аутистичния спектър. Учените и тук прибягват до изследване на малките органични молекули и да открият как могат да помогнат на деца, които имат такива увреждания. Това измерване им дава информация за промените, които настъпват в мозъка на зародиша, които са индикации за промени в клетъчно ниво. Учените досега са открили, че има промяна в мозъка, която може да бъде измерена, и на която може да бъде противодействано чрез храна или инжекции.
Третият проект в който участва още д-р Боряна Петрова е за страничните ефекти от химиотерапията. Едно от тях, което се забелязва и най-рано е опадането на косата. Има и още много, някои от тях се наблюдават и при деца, особено, ако са засегнати от левкемия. Може да има странични ефекти, които засягат и мозъка, и да има дългосрочно влияние върху детето. Учените и тук измерват малките органични молекули, което да им помогне да намерят нещо ново,което да намали страничните ефекти от химиотерапията. Освен експерименти с мишки, се измерва и церебрална течност на пациенти, които минават през химиотерапия и левкемия. Една от констатациите на учените е свързана с употребата на антиоксиданти, тъй като при тези пациенти се наблюдава т.нар оксидиране на мозъка. Затова ако се вземат антиоксиданти, това действа като антидот на този оксидационен процес и това по някакъв начин да смекчи страничния ефект от химиотерапията. От тази констатация учените се надяват да получат и клинично потвърждение.
Четвърто изследване е насочено към диетични модификации при ракова терапия. Трябва да се имат предвид няколко неща, на които да се погледне от 4 различни гледни точки. Първо, чрез прием на храна може да се повлияе по някакъв начин на химиотерапията. Второ, чрез прием на определени малки молекули учените ще търсят дали не могат да „отровят“ рака по някакъв начин. Трето, или да накарат ракът да „гладува“ с някаква определена диета. Четвъртото е, дали имунната система не може да се активира и да помогне ракът да бъде подтиснат. Това по някакъв начин с диета може да бъде регулирано.
Акцентът в тази презентация е чрез прием на храна може да се повлияе по някакъв начин на химиотерапията. Става въпрос за изненадваща роля на аминокиселината хистидин при лечение на рака. Хистидинът е необходим на човека и се поема чрез храната, иначе нашето тяло не може да е синтезира. Хистидинът има много и различни роли за организма: да помага за сформирането на протеини, а също да подпомага имунната система. Хистидинът се свързва с друга една киселина: фолиевата, която е абсолютно необходима за изграждането на нови клетки, вкл. и за изграждане растежа на зародиша. Фолиевата киселина се използва от клетките за синтезирането на нуклеотиди, които са основна част от ДНК. Ракът се дели много бързо и клетките му имат нужда от тази фолиева киселина. Ако се намалят по някакъв начин нивата на фолиевата киселина или ракът не може да я усвоява, то той ще спре да расте. Има такава терапия, която се нарича антифолиева, и тя се използва при лечението на различни видове онкологични заболявания. При левкемия, тя се дава директно в стволовия мозък, за да не се развие рак в мозъка на детето.
Учените са открили, че този хистидин, когато се поеме, ако една част от него се използва за протеини, а това, което остава трябва да бъде разградено по химичен път. За целта има нужда от фолиева киселина, т.е самият процес на разграждане „изяжда“ една молекула фолиева киселина. И вместо тя да отива към нуклеотидите и за растеж на тумора, някаква част от нея отива за разграждането на хистидина. Ето я и връзката: едното отива надолу, а другото-нагоре и тогава може да ги конкурираме едно с друго: хистидин и фолиева киселина. Давайки този хистидин в повече, можем да помогнем на този тип антифолиева терапия. Ако има достатъчно фолиева киселина в организма, това кара нуклеотидите да се синтезират, и съответно помага на рака да расте. Ако се приложи тази антифолиева терапия, която се нарича метотрексат, тя може да неутрализира ракът, но също така този метотрексат има много странични ефекти, точно защото всяка клетка в човешкото тяло, която се дели има нужда от фолиева киселина. И другите процеси в тялото страдат, когато пациентът прилага тази антифолиева терапия. Затова учените предлагат да се дават и антифолиева терапия, и хистидин, за да може да се регулират химичните процеси в организма. Тези констатации на учените засега са на база опити с мишки и на клинично ниво има още години работа, но звучи оптимистично. Има друга група учени, която вече теста действието на хистидина,добавен към антифолиевата терапия при пациенти. Това, ако се потвърди клинично, ще бъде и една много евтина терапия, защото хистидинът е вид аминокиселина и може да бъде закупен от аптеката.
Въпрос: Кои храни са богати на хистидин?
Отговор: Хистидинът, понеже е основна аминокиселина, която изгражда протеини, се намира във всички храни. Ако искаме да увеличим приема на хистидин, то той трябва да се взема допълнително като добавка, чрез шейк и пр.
Въпрос: Може ли хистидинът да има някакви странични ефекти, особено в големи концентрации, за които учените смятат, че ще имат ефект върху раковите клетки?
Отговор: През 50-те години на 20-и век е правен тест на раково болни пациенти, за да се установи дали има анемия. Давани са 15 гр. хистидин (което е голямо количество) на деца, страдащи от левкемия, защото при тях се е наблюдавала анемия. И са установили, че не дава странични ефекти. Но в момента учените не разполагат с клинично изследване за хистидина и химиотерапията.
Въпрос: Може ли дрождите на маята да помогнат при тумори?
Отговор: Ако ракът живее в изкуствена среда, може да са очаква, че дрождите на маята ще изяждат глюкозата на рака и ще го „задушават“ по някакъв начин. Но какво точно се случва, когато маята попадне в тялото, не знам за подобно проучване.
Въпрос: Има ли хистидинът благоприятни ефекти?
Отговор: Бодибилдърите го използват, тъй като е аминокиселина, която не се синтезира в човешкото тяло. Хистидинът се използва като добавка при кожни заболявания, напр. екземи, защото когато той се разгражда действа като направен слънцезащитен крем.