Прочетено: 1566 пъти |
Коментари: 0
Две нови терапии са достъпни за пациентите в България с болест на Фабри, информира проф. Емил Паскалев - ръководител на Експертния център по редки болести в нефрологията към УМБАЛ „Александровска”, началник на Клиниката по нефрология, трансплантация и диализно лечение
Болестта на Фабри e рядко заболяване, което се дължи на мутация, разположена в генетичния код на Х-хромозомата, която води до невъзможност на производството на ензима алфа-галактозидаза А. Диагнозата се поставя трудно, води до увреждания на множество органи и системи, като най-тежко се засягат бъбреците. Единствено екипът на проф. Емил Паскалев повече от 10 години изучава болестта на Фабри в България и има опит с особеностите на тази рядка болест. Доказани са 50 болни, като на 25 от тях се провежда специфично ензимозаместително лечение с много особености при приложението му. Под наблюдение са други 15 човека, при които евентуално предстои лечение. Проследяването на тези болни изисква участието на интердисциплинарен екип от нефролози, невролози, кардиолози, офталмолози, дерматолози, пулмолози, гастроентеролози.
Лечението на болестта на Фабри включва ензим заместителна терапия, която у нас е много скъпа, но затова пък е най-надеждната, с добре изразен ефект на изчистване на някои от органните увреждания. От тази година се прилагат две нови форми на лечение. Едната е инфузионна, с една венозна апликация на две седмици. Другата форма е таблетна, което я прави удобна за прилагане, но заради някои специфични характеристики, не може да се приема от всички пациенти. Тя удължава живота на ензима, въпреки че той е в по-малко количество в организма, обаче все още не е терапевтично ефективна спрямо всички мутации, които предизвиква болестта на Фабри - около 1/3 от мутациите. Тази терапия се приближава до ензимозаместителната терапия, но ензимозаместителната терапия определено има предимства.
Освен грижата за пациенти с болестта на Фабри, екипът на проф. Паскалев поема скрининга и лечението на болни с две други редки болести – комплекс туберозна склероза и кариомегален интерстициален нефрит.
Туберозната склероза е рядко срещано мултисистемно заболяване, което най-често засяга мозъка, зрението, бъбреците, сърцето, белите дробове и кожата. Дължи се на нарушение в ранната ембриогенеза и по-точно на дефекти в гените, разположени в 9 и 16 хромозома. Честотата на болестта варира от 1:6000 до 1:15000. В България предполагаемите пациенти с туберозна склероза са около 350 като екипът на проф. Паскалев лекува 15 с доказана диагноза. Болестта засяга все по-млади хора и инвалидизира твърде много от тях. Основните клинични симптоми включват формирането на доброкачествени (бенигнени) тумори или други лезии в различни части на тялото, когнитивни нарушения, епилепсия, кожни промени и др., и задължително ангажиране на бъбреците. Има и първоначални данни за около 10 възрастни пациенти с ангиомиолипоми на бъбреците, свързани с туберозна склероза. Ранното установяване на болестта има съществено прогностично значение. Лечението е консервативно.
Болестта е открита доста отдавна, но преди шест години се стартира тарапията, осигурявана по НЗОК на тези пациенти. С годините броят на болните се увеличава, защото се откриват нови случаи. В детска възраст болните от туберозна склероза се обслужват в болница „Св. Наум“- София, където в момента там се лекуват над 25 деца. След 18 години тяхното проследяване и лечение се поема от екипа на Клиниката по нефрология, трансплантация и диализно лечение на УМБАЛ „Александровска“.
Сироп от черен бъз - без захар
