Интервю с диетоложката  д-р Мариела Красимирова пред БТА. Тя е един от малкото дипломирани диетолози в страната и има две специалности - кардиология и диететика, хранене и диетология. Практикува от 2011 година.

Признава, че за повечето българи диетологията е екзотика, лукс и глезотия, а на такъв специалист ходят тези, които искат да отслабнат. Според д-р Красимирова обаче, е жизнено необходимо хората да имат култура на хранене и чрез превенция да не се стига до болести, защото данните са стряскащи.

- Д-р Красимирова, възможно ли е да се храним без ограничения и без диети?
- Разбира се, че може, това е моята цел в ежедневната ми работа - да науча хората да се хранят интуитивно, без диети. Интуитивното хранене е подход, при който хората изграждат здрава връзка с храната, учат се да й се наслаждават и тя да не е стрес за тях.

Диетите са най-прекият път към хранително нарушение. Отскоро в Световното диетологично дружество хората се делят на "диетици", т.е. спазващи диета и нормални. Диетите единствено забавят метаболизма.

- Задължително ли е да бъде изготвян индивидуален хранителен режим, за да отслабне човек?
- Не, разбира се. Важно е всеки да вземе осъзнато решение, че иска да е здрав и да се погрижи за здравето си превантивно. Нужно е да започне с няколко важни и последователни стъпки. Яжте редовно, т.е. три пъти дневно. Нито сме коне да се храним веднъж на ден, с цел детокс, нито бебета - на 6-7-кратни хранения. Пийте вода, поне два литра дневно. Яжте хляб, но сбит и черен, тежък хляб. Яжте с удоволствие вкусна храна. Всичко друго са митове - пържено, грамажи, калории.

- Кои са най-нашумелите и модни хранителни режими напоследък?
- Има два основни лагера в привържениците на диетите. В първия лагер са привържениците на калорийния дефицит. Старата теория е, че когато приетите калории са по-малко от изразходените калории, тялото ни преминава в калориен дефицит и започва да губи тегло. Според привържениците на тази теория, това е единственият начин за сваляне на излишните килограми и видът на приетата храна няма значение. Звучи лесно, нали? Нали не мислите, че човешкият организъм е толкова елементарна машина. Зареждаш 2000 килокалории, изгаряш 2100 - отслабнал си. Храната е вредна, когато е стрес и извънредни усилия. Често казвам, че най- важният ни орган е душата. Гледайте си я и й угаждайте.

Във втория лагер се намират привържениците на ограничителните диети за отслабване - нисковъглехидратната диета, високомазнинно - нисковъглехидратната диета, наричана още кетогенна диета и високопротеиновата диета, позната още като диетата на Дюкан. Те твърдят, че не всички калории са еднакви и видът на приетата храна играе основна роля при свалянето на килограмите.

Истината е, че човешкото тяло е една изключително сложна система, с множество защитни и адаптационни механизми с една основна цел - самосъхранение. Колкото повече нападаме организма, толкова повече се защитава.

Моят отговор е простичък - има ли я една храна в природата, годна ли е за храна на човека, то трябва да се яде. Няма салам, кашкавал, бонбон в природата - значи не се яде. Ако въглехидратите в една диета са недостатъчни, тялото ще прояви творчество. Протеините от мускулите ще се разпаднат и ще генерират енергия под формата на глюкоза. Но това е като да вземеш дърво от скелето на къщата си, за да имаш за кратко гориво в камината. Дървото ще изгори, ще има тялото гориво, но това ще коства висока цена. Вие губите скелето на тялото. Високопротеиновата диета е скъп вид дизел гориво, пред къщата има купчина с дърва, с която да изградите къщата си. Ако Вие използвате постоянно купчината с дърва за огън на открито, вместо ремонт на дома си, вие си оставате със слабо скеле. Човек се нуждае от енергия, енергията идва от храната. Просто е.

- Може ли гладът да бъде полезен?
- Гладът води до складиране на мазнини и то не защото тялото ни отмъщава, а за да ни брани и съхрани живота, това е неговата висша цел. Естествено, че трябва да ядем редовно. Три пъти дневно, иначе пестим. Простичко е. Метаболизмът е ключът за успеха. Бърз ли е - ядем и сме слаби. Нали знаете женската мечта - да ядеш и да не качваш. Метаболизмът е огън.

- Има ли храни, които традиционно смятаме за полезни, но това всъщност да е мит?
- Да, млечните продукти - сирена, кашкавали - източник на калций, плодовете като източник на витамини.

- Проявяват ли интерес към диетите и мъжете?
- В последните 5 години статистиката сочи, че хранителните разстройства имат четирикратно увеличение при мъжете и при жените над 40 г. и седемкратно увеличение при децата на 9-13 г.

Има хранителни разстройства, типични за мъжете. Това са бигорексия - страдат юноши и мъже с добре развита от тренировки мускулатура, които са обсебени от външността си и се виждат слаби, дребни и цялото им ежедневие е доминирано от стремеж да коригират "дефекта" чрез тренировки. Има и манорексията, което е анорексия при мъжете.

Естествено, болестите нямат пол. Моите пациенти са полиморбидни. Те не идват да отслабват. Искам да променя това като нагласа към моята специалност. Диетологията не е каприз или лукс, не е само стремеж към красота и външен вид. Това е здраве, хранителна култура. Превантивната кардиология е една от най-бързо развиващите се специалности в света.

- Увеличават ли се, по ваши наблюдения, хората с наднормено тегло? Какви са причините за преяждането?
- Над 4.3 млн. българи са с наднормено тегло. Затлъстяването убива повече хора от катастрофите, Алцхаймер и терористичните актове, взети заедно. Близо 62 на сто от населението на България е с наднормено тегло, показват последните данни на Световната здравна организация (СЗО). Две трети от българите са със затлъстяване и това е тревожен показател, страната ни е на десето място в Европа. С наднормено тегло са 54.4 на сто от жените и 68,9 процента от мъжете в България, а 33,3 процента от хората, които живеят на село, са със затлъстяване. Делът на децата с наднормено тегло е 13.6 процента, като момчетата със затлъстяване между 5 и 9 г. достигат до 17.1 на сто, а момичетата - до 10.2 на сто.

Хиперфагия или безконтролно преяждане от 2013 г., е класифицирано като хранително разстройство. Повтарящи се епизоди на преяждане, характеризиращи се с поемане на големи количества храна за кратък период от време и с чувството на загуба на контрол върху храненето. Причините са комплексни - стрес, изолация, повече свободно време, повече застоял живот, по-малко движение.

2021 г.  се оказа необичайно предизвикателна година по много причини и ние, клиницистите, забелязахме, че симптомите на хората с хранителни нарушения станаха много по-тежки. За хората с хранителни разстройства повишената изолация, по-малко рутинни действия, повече време насаме с огледалото и публикации в социалните медии като "Внимавайте да не наддадете по време на карантина" създадоха още по-голям стрес. Но и масово ширещият се мит, че с глад се отслабва, кара постоянно нови и нови хора да гладуват. Фастинг е нова дума за глад - контролиран период на глад, но отново води за трупане на запасни мазнини и то около корема - висцерална мастна тъкан с висок риск.

Обичайно след края на поредна диета, детокс или пропуснато хранене следва въглехидратно тъпчене - не е липса на воля, биологичен вик е "нахрани ме, аз ще го запазя". Отричайки глада си, се борим срещу природата си. Невъзможно е. Храната ни обсебва постепенно и започва въглехидратно тъпчене.

- Има ли в практиката Ви случаи на хранителни разстройства, които са застрашавали живота на пациентите?
- Хранителните разстройства са причина №1 за смърт при жени на възраст 15-30 г. Особеност на тези разстройства, е че дълго болните се стремят да отричат и да ги прикриват. Абнорменото хранене и поведение остават дълго време неоценени от близките като болестно състояние, помощ се търси при сериозни нарушения - спад на тегло, аменорея, самонараняване, суицидни опити.

- Как се отразява COVID-19 на човешкия организъм по отношение на храненето, има ли някакви отрицателни последици от болестта? Може ли с хранителен режим да се пребори човек по-лесно?
- Пандемията беше силно преживяване както за клиницистите, така и за пациентите. Важно е след преживяното всеки да излезе от това по-смислен, по-здрав, по-реален човек. За да се предпазим от COVID-19 е нужно да имаме здрава имунна система. Ако искате да сте здрави, променете начина си на живот. Не се излежавайте на дивана, гледайки телевизия, а се занимавайте със спорт, прекарвайте по-дълго време на чист въздух. Стресът е основният враг на имунитета. Разбира се, трябва да започнем с храненето. Най-важните за имунната система са витамините, минералите, физическите упражнения са изключително полезни. Важна е и релаксацията.

- Достъпът до информация в интернет по-скоро полезен ли е или вреди? Много хора правят консултации с интернет, вместо със специалист.
- Българинът може да се храни и живее здравословно. Но като всеки човек е нужно да осъзнае защо. Пациентите не са ни изпълнители, те искат мотивация и обяснения, осъзнат избор. Това е наболял въпрос в нашето здравеопазване, затова хората се образоват от Гугъл, защото няма кой да избере да отдели време да им обясни.

Аз ги уча, че здравословно не е само чиа и киноа, не е грамове и калории. Всеки обича хляб, домашна гозба, парченце сланина, туршия. И това не е нездравословно.

Медицината на 21 век е медицина на превенцията, не на лечение на последствията и грижа за инвалидизирани млади хора.

Често хората избират да се "самолекуват", но това е опасно, трябва да имаме критичност към достоверността на информацията, която достига до нас.

- Какви са последните технологични и модерни постижения, апарати и медикаменти в практиката Ви?
- Топ иновации в диетологичните технологии в Европа е целевото хранене - персонализиран подход към медицинските и диетичните нужди на човек. Цели създаване на поведенческа промяна към по-здравословен начин на живот. За да се изгради целевото хранене се използват измерване на теглото - бодиимпедансметрия със сегментен анализатор. Това е електронен метод за изследване на телесния състав с апарат, който установява точното тегло и изчислява индекса на телесна маса, както и количеството на телесни мазнини и течностите в организма, съпоставяйки ги със съответните норми и индекса на телесна маса. Използват се още кръвен тест за хранителна нетолерантност с периферна кръв, методиката Вега тест за определяне периодичната поносимост на организма към различни храни и алергени, и генетични тестове за хранителна нетолерантност. Вече разполагаме с първото в света ръчно, преносимо устройство за точно измерване на метаболизма.