Визитка:
Юлия Стоянова е биолог, с медицинско образование. Работила е в "Пирогов", Медицинска академия, Софийски онкодиспансер, УСБАЛ по ендокринология, НЦЗПБ и СофияМед. Работи в областта на вирусологията, имунологията, генетиката и други лабораторни дисциплини при активен контакт с различни групи пациенти. Това е поредната й книга, наред с „Как да сме здрави" , "Как да се защитим от сезонен и свински грип, "Коронавирус и сезонен грип".
- Г-жо Стоянова, могат ли да се хапват ферментирали храни през лятото и топлото време на годината?
- През лятото, в големите горещини е най-добре да се консумират млечни продукти, особено кефир, който ни предпазва от нежелани внезапни разстройства и намалява газообразуването. Разбира се може да се използват и напитките – квас, бира, комбуча, които доста добре утоляват жаждата. Може сутрин да се приема и ябълков оцет, ако това е редовен навик.
- Как сезонността на ферментиралите храни влияе на полезността им?
- Зеленчуковите ферментирали храни не издържат на топлото време и трябва да се изконсумират своевременно. Най-доброто време за залагане на новата продукция от тях е по-късната есен. По-хладното време ще насочи и ферментациите в желаната посока.
- Кои рецепти от чужди народи, които също използват ферментацията смятате за най-подходящи за нашите условия и здраве?
- Книгата съдържа достатъчен брой рецепти от различни националности, които могат да бъдат изпълнени с успех и у нас. Изборът е в ръцете ни съобразно с вкусовете и семейните ни традиции. Едни от най-полезните напитки, които целогодишно и при всеки случай могат да бъдат използвани са кефирът и квасът, също и комбуча. Аз лично за пръв път вкусих и открих за себе си кефира и кваса, когато пристигнах в Русия през 1990 г. Заминах на това дълго пътешествие със стомашно-чревни проблеми, както и със сезонната алергия. И се върнах в цветущо здраве, пълна със сили. Освен на чистия въздух /тъй като бяхме повечето време в тайгата/, отдавам този факт и на тези две целебни напитки.
Разбира се задължително е в топлото време напитките да бъдат наблюдавани ежедневно.
Корейската туршия „кимчи” е вкусна, пикантна и лесноизпълнима и за нашите условия. Би могла да внесе разнообразие в ежедневното ни меню.
Супата „Мисо” е мое любимо ястие и предпочитана храна в по-студено време. Използвам готов продукт. Загрява добре и доста засища без да предизвиква тежест в стомаха.
- Има ли заболявания при които трябва да се внимава с този вид храни?
- Хора, предразположени към хипертония трябва да внимават с употребата на туршии, съдържащи повече сол и оцет.
Страдащите от хроничен колит и улцерозен колит трябва да внимават с тези храни, които съдържат повече целулоза.
При бременност е добре да се внимава с обема на поетата храна, особено в по-напреднала бременност, тъй като може допълнително да утежни храносмилането.
- Защо написахте книгата Здраве и ферментирали живи храни" и за кого е предназначена?
- Тази книга се роди поради читателски интерес. Получиха се редица въпроси относно новостите за ферментиралите храни, нови видове такива, които влизат като че ли малко инвазивно и спекулативно в нашата търговия, в частност и по-нови рецепти и най-вече ползите от тях.
Увеличаващият се брой хора у нас, които предпочитат вегетарианския начин на хранене /колкото и невероятно да звучи/ търсят различни хранителни варианти - това също ме насърчи да подхвана темата.
Изразявам дълбоката си благодарност към проф. Светла Данова – професор по микробиология в Института по микробиология към БАН за помощта, подкрепата и насърчението, без които не бих могла да продължа. Монографията, озаглавена „Пробиотици” , в която тя участва в съавторство с доц. д--р Нели Георгиева е изключителен принос за българската наука, основание за наша национална гордост, също и основен фундамент, на която се позовах пристъпвайки към тази толкова дълбока и обширна тема.
Едно интервю на Светлана Желева