"Годишно имаме по няколко такива пациенти, които престояват с месеци. Нямат близки, или са изоставени от тях. По обясними причини не можем да настаним друг пациент в стаята на Валентин, а тя е с четири легла. Имаме чакащи пациенти за операция, така се блокира работата ни, а и самият той не иска да остава в болницата", обясни доц. Василев.

Началникът на клиниката подчерта, че активно търсят съдействието на социалните служби, но решенията за тези болни се бавят. Освен, че няма места в социалните домове, работата на лекарите затруднява и оформянето и обработването на документацията, която е сериозна. "Разбираме социалните, стараем се да сме толерантни, но призивът ми е да действат малко по-бързо. Нашата социална функция - операцията и лечението на тези болни, много от които са неосигурени, сме я свършили. Те вече нямат нужда от лечение, имат нужда от грижи", каза още доц. Василев.

"Благодаря много на доц. Василев, както и на всички в отделението. Не искам да съм им в тежест, чувствам неудобство, макар  че те се грижат за мен много добре. Много искам да бъда настанен в социалния дом в село Горица, чувал съм много добри неща за там, но все ми казват, че няма места", казва бездомникът Валентин и показва как от количката може сам да се качи на леглото. "Бил съм в един друг дом, още когато бях само с един отрязан крак. Там е дом на ужасите, не искам да си спомням за това място. Казах на директорката - дай ми да работя, нещо да правя, картофи ли ще беля, ръцете ми са здрави, а тя ми отказа. "Болен си" - вика, не мога да ти дам да работиш", обяснява мъжът. Подчертава, че може сам да се грижи за себе си и би се чувствал добре навсякъде, където му дадат работа.

Личната му история е подобна на стотици други. С един интересен щрих - по времето на соц-а Валентин тръгнал да бяга от България. Заловили го на границата и го прибрали в затвора. Там изкарал 8 години. Тези години са татуирани на тялото му - спомен от "академията", както нарича затвора той. После се оженил, създал деца. Работил като сапунер в бургаския завод "Камбана", но дошла 2000 г., заводът затворил и го съкратили. С жена му се преместили в село Брястовец, откъдето била родом тя. Той се хващал за каквато и да е работа - основно по строителни бригади. Нещата в семейството не провървяли, развели се. Валентин останал на улицата, започнал да пие, да боледува. Първо загубил единия си крак, сега - втория. От него не се интересува нито бившата му жена, нито децата му. Но има здрави ръце и бистър ум и моли - ако имате възможност да му помогнете да намери работа и дом.