Прочетено: 1040 пъти |
Коментари: 0.jpg)
Съветите са на Борислав Любомиров - учител.
1. Едно от най-важните неща е да имаме добри взаимоотношения с децата. Това автоматично ни придвижва стъпка напред към това да ги спечелим.
3. Важно е да се изтъкне – Защо ще го учим? – Да ги мотивираме.
4. Важно е да обясним – Как ще го учим? – Какво ни предстои накратко през следващите минути. Може дори да се направи кратък план на предстоящото – ще бъде полезно за децата.
5. Хубаво е да си подготвим списък с интересни факти специално за по-любопитните деца. Те може да са запознати с даден материал или да го усвояват по-бързо, но наличието на любопитните факти винаги би ги накарало да следят по-внимателно, за да не пропуснат нещо.
6. Това, което им преподаваме трябва да бъде представено визуално: с подходящи картинки, графики, планове, снимки, видеоклипове и др.
7. Слухово: разказ, дискусия по дадена тема, дори песен и др.
8. Кинестетично: информацията да бъде свързана с чувствата – съчувствие към някой, неодобрение на дадени постъпки, хумор; и разбира се сензорно – чрез докосване, движение и др.
9. Новата информация да им бъде казана, но освен това да имат възможност да я видят написана и също така да имат възможност да я прочетат – различните деца учат различно и трябва да им осигуряваме различни възможности.
10. Да правят нещо, свързано с материала, за да им даде чувството, че го разбират.
11. Някои деца имат нужда от време, за да могат да направят нещо успешно (става дума за умения). За това не бива да ги притискаме.
12. Някои деца имат нужда да направят нещо даден брой пъти, за да се уверят, че го могат (да решат 10 задачи със събиране, за да преценят, че го схващат). Трябва да им се осигурят възможности да се упражнят.
13. Източникът е много важен. Ако възрастният няма изградена връзка с децата, това ще пречи.
14. Тонът е от изключителна важност – може да промени напълно това, което казваме.
15. Това, което ще учат трябва да бъде разпределено на различни части, които не са прекалено дълги. Ако разказваме за дадено събитие по история е хубаво да направим план от няколко точки, по който да се водим. Може дори да добавим подточки и ключови думи. Това помага на децата.
16. Трябва и да разговаряме с децата по въпросите, които засягаме. Обсъждането на даденото нещо може да ги накара да го запомнят по-добре.
17. Децата трябва да имат ясна представа какво се иска от тях.
18. Децата трябва да са решили какво означава успехът за тях. – Да имат вътрешна мотивация.
19. Децата трябва да имат конкретни цели (да разбере кой е Васил Левски, да може да смята, да може да оцветява и т.н.) и да знаят как да ги измерват (тестове, упражнения, въпроси).
20. Има деца, които учат, защото се стремят към удоволствие (да знаят и да могат) и други, които учат, за да се отдалечат от страдание (лоша оценка, липса на привилегии, допълнителна работа). Трябва да мислим и за двата типа деца поне докато успеем да мотивираме всички. И все пак не винаги всички ще са еднакво мотивирани.
21. Трябва винаги да показваме на децата възможността, която им дава новото знание (ще можете да пишете, да смятате, ще знаете защо..., ще разберете как...)
22. Можем да възложим допълнителни проекти на децата (разкази по темата, рисунки с история, презентации, работа с интернет, състезание по групи, интересен конкурс).
23. Би ни помогнало да наблюдаваме кое върши най-добра работа и какво не ни помага и да отстраняваме второто.
24. Децата да имат възможност за самостоятелна и за групова работа – различните деца имат различни предпочитания, но трябва да умеят да се справят и с двете.
25. Децата трябва да имат сигурност, че могат да разчитат на възрастния по всяко време, дори той да не им помага директно, а просто да ги насочва. Това ги кара да се чувстват по-спокойни.
26. Да свързваме новите неща с това, което децата вече знаят.
27. Да можем да разграничаваме новите неща, с тези, които децата още не знаят. (Днес ще учим за бозайниците, а в бъдеще ще учим и за други класове животни).
Сигурен съм в едно - има ли желание има и начин.
Телешки желатин за здрави стави
