Кръвотечение от носа (епистаксис)
Причинява се от чужди тела, инфекции, тумори и паразити, увреждащи носната лигавица. Травмите и прободните рани на ноздрите от тръни, бодли или бодлива тел също предизвикват кървене.

Спонтанното кръвотечение от носа може да е израз на общо смущение в кръвосъсирването, като хемофилия или болестта на Вилебранд (конституционална тромбопатия). Недоимъкът на витамин К е друга причина за спонтанното кръвотечение и се явява най-често при отравяне с антикоагулантни препарати против гризачи.

Лечение: Често кървенето от носа се придружава от пристъпи на кихане, което затруднява лечението. Успокойте кучето и  поставете леден компрес (лед, увит в плат) в основата на носа. Ако кърви само през едната ноздра, притиснете страната продължително с марля. Повечето кръвотечения от носа престават доста бързо при минимална намеса за спирането им. Ако въпреки взетите мерки кървенето не спира или няма видима причина за него, занесете кучето във ветеринарната клиника.


Лечение: Обикновено чуждото тяло се вижда близо до отвора на ноздрата и може лесно да се отстрани с пинсета. Понякога обаче е доста навътре и ако не се отстрани в скоро време, може да навлезе по-дълбоко в носната кухина. Не пъхайте на сляпо пинсета в носа на кучето, за да не нанесете по-голяма вреда. Заведете домашния си любимец при ветеринарния лекар. При премахването на чуждо тяло е необходима  употребата на успокоителни средства, а понякога и на пълна упойка.

След отстраняване на чуждото тяло ветеринарният лекар може да предпише вътрешно антибиотик за лечение на вторична инфекция.

Орално-назална фистула
При това състояние храната и водата се връщат обратно през носа по време на хранене и пиене. Най-честата конгенитална (вродена) причина е фисура (цепка) на небцето – това състояние е разгледано в глава 17. Придобитите фистули най-често се причиняват от някой инфектиран зъб. Кучешките зъби на животното и четвъртите премолари (предкътници) на горната челюст лежат под носовия проход и ако развият абсцес, могат да пробият носната кухина. Зъбът изпада и на това място се отваря фистула през твърдото небце към носа. Признаците са едностранна секреция с кихане предимно след поемане на храна.

Лечение: Фистулата се лекува хирургически чрез покриване с къс лигавица от устата и зашиване през дефекта.

Профилактика: Подходящите грижи за зъбите и отстраняването на всеки зъбен проблем, докато е още малък, предотвратяват възникването на орално-назална фистула, причинена от прогнил зъб.

Алергичен ринит
Явява се при кучета с атопия (вродена алергична чувствителност). Признаците са внезапен кихавичен пристъп и бистра секреция от носа. Сърбежът в очите принуждава кучето да си трие лицето о килима и о други предмети. При повтарящ се контакт с различни алергени алергичният отговор става целогодишен проблем.

Лечение: Пристъпът на алергичен ринит се повлиява много добре от антихистамини като бенадрил. Окончателната терапия е насочена към предиспониращата атопия.

Ринит и синузит
Фронталните (челните) и максиларните (горночелюстните) синуси са продължение на носната кухина и са покрити с подобна лигавица. Следователно инфекциите в носната кухина могат да се разпространят и към синусите и обратно. Назалната инфекция се нарича ринит, а на синусите – синузит.

Признаците на ринит и синузит са кихане, гъста носна слуз с мирис на гнило, гадене и повдигане от стичащ се в гърлото секрет.

Младите кучета обикновено не страдат от бактериален ринит и синузит, освен ако лигавиците не са били увредени от инфекция на горните дихателни пътища, от чуждо тяло в носната кухина или от травма на носа. Респираторните инфекции, причинени от херпесния вирус, аденовируса или вируса на параинфлуенцата, са най-честите причини за остър ринит. Вирусните инфекции често се последват от вторична бактериална инвазия.

Ганата е сериозна причина за вторичен бактериален ринит, при който секрецията е мукозна и гнойна.

При по-възрастни кучета най-честата причина за ринит и синузит са туморите и инфектираните зъби. Характеризират се с хронична гнойна секреция от едната ноздра заедно с кихане и смъркане. Туморите и абсцедиралите зъби могат да причинят и кървене.

Диагнозата се базира на рентгеново изследване, посевки от секрета за бактериални култури, директен преглед на носните кухини чрез ендоскоп и по-рядко тъканна биопсия.

Лечение: Бактериалният ринит след инфекция на горните дихателни пътища се лекува с широкоспектърни антибиотици най-малко две седмици.

Хроничните възпаления са трудни за лечение. Възпалителните отпадни материи причиняват продължителна обструкция (непроходимост) на носа. Лечението включва прилагане на антибиотици на основата на антибиограма за чувствителност. В някои по-тежки случаи се налага и хирургично лечение.

Носни полипи и тумори
Полипът е доброкачествено образувание, което започва от увеличението на мукозна жлеза в носа и изглежда като череша на краче. Симптомите са кървене и блокиране на въздуха. Може да бъде оперативно отстранен от ветеринарния лекар, но е възможен рецидив.

Другите тумори в носната кухина и в синусите обикновено са злокачествени и се явяват при по-стари кучета. Породите, които най-често боледуват, са хрътки, староанглийска овчарка, териер, немска овчарка и др. Водещ симптом са секрецията или кървенето през едната ноздра, кихането и гаденето.

Съмнителната диагноза се потвърждава с рентгеново изследване и с биопсия на материал от тумора, взет при ендоскопското изследване. Компютърната томография е полезна, за да се прецени дари няма евентуално костно засягане. Големите, много напреднали тумори причиняват подуване на едната страна на лицето.

Лечение: Доброкачествените тумори се лекуват с цялостно  хирургично отстраняване. Злокачествените са инвазивни и поначало нелечими, но при някои случаи животът на болното  животно може да се продължи чрез комбинация от хирургична намеса и лъчева терапия.