34% не са измервали нивото на гликирания си хемоглобин през последните 12 месеца.

Национално проучване за информираността на българите за захарния диабет бе проведено сред 1000 души, пропорционално разпределени във всичко региони на България. Съотношението между мъже и жени е 50:50 на възраст от 16 до 60 години. Данните показват, че 400 души (58% жени и 42% мъже) от анкетираните са с диабет, като 200 от тях са на инсулин.

Изследването е проведено от JTN Research през май 2017 г. в партньорство с Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (АRPharM).

Целите на проучването са да се установи на какво ниво са знанията на хора без диабет относно рисковите фактори, превенцията и ранното разпознаване на симптомите на захарния диабет, както и знанията на диабетно болните относно контрола на захарния диабет и превенцията на усложненията. За изготвяне на изводите от изследването са използвани данни от проведено през 2013 г. проучване, обясни проф. Цветалина Танкова, началник на клиника по диабетология към УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев“- гр. София, която представи данните от изследването.
 
По отношение на информираността на хората, които не страдат от диабет, данните сочат, че според 98% от тях диабетът е сериозно заболяване. Значително по-малък (63%) е делът на тези, които знаят, че диабетът на зрялата възраст може да бъде избегнат. Точно такъв е бил делът на запознатите и в проучването от 2013 г. Според 89% от запитаните наднорменото тегло и обездвижването могат да доведат до диабет. Това са 3% по-малко в сравнение с резултатите от 2013 г. Над 94% са съгласни, че ако не се лекува правилно, диабетът може да доведе до усложнения, а според 83.5% от анкетираните без правилно лечение може да се стигне и до инвалидизация. Нивата на информираността по отношение на симптомите на диабета (жажда, лесно изморяване, сухота в устата и др.) в двете проучвания се запазва, но все още не са добре разпознаваеми. При съмнение за симптоми на диабет най-висок дял от анкетираните (57%) споделят, че биха се консултирали първо с личния си лекар. Само 18% биха посетили ендокринолог, а 2% биха търсили отговори в интернет.

Проучването разделя анкетираните с диабет на две групи според терапията - на таблетки и на инсулин.

При респондентите от първата група се отчита 20% спад в измерването на кръвната захар поне веднъж месечно – от 90% през 2013 г. на 70% сега. Почти 75% от лекуващите се с таблетки твърдят, че знаят стойностите на кръвна захар на гладно, които са проблемни и реално 90% от тях посочват нива над 6 ммол/л. За сравнение, през 2013 г. над 94% посочват отговор над 6 ммол/л, което е индикация за леко намаляваща информираност. Според проучването 54.5% от анкетираните страдащи от диабет и ползващи таблетки, са мерили гликирания си хемоглобин през изминалите 12 месеца, което е спад с около 3% спрямо данните от 2013 г. Резултатите показват още нарастване на процента на посетилите ендокринолог през последната година от 59% през 2013 г. на 67% сега.

Данните за информираността на диабетиците на инсулин показват, че абсолютно всички анкетирани през 2013 г. са потвърдили, че мерят кръвната си захар поне веднъж месечно. Този процент сега е спаднал на 88%. Данните сочат, че 94% от измерващите кръвната си захар редовно посочват стойности над 4 ммол/л. 70% от диабетиците, чийто стойности са били над 6ммол/л, споделят, че са коригирали дозата инсулин, която приемат, но само 11% от тях са се консултирали с ендокринолог за резултатите си. 85% твърдят, че знаят стойностите на кръвната захар на гладно, които са проблемни и реално 92% от тях посочват нива над 6 ммол/л. За сравнение, през 2013 г. 85% посочват отговор над 6 ммол/л, което е индикация за леко увеличаваща се информираност сред пациентите на инсулин. Според проучването 78% от диабетиците на инсулин са мерили гликирания си хемоглобин през изминалите 12 месеца, което е спад с около 2% спрямо данните от 2013 г.

Изводите от проучването посочват, че 15% от диабетиците не знаят какви са притеснителните нива на кръвната захар, средно 34% от диабетиците не са измервали нивото на гликирания си хемоглобин през последните 12 месеца, а около 20% от тях не познават дефиницията на гликиран хемоглобин.

Проф. Танкова резюмира тенденциите, като отбеляза, че информираността сред респондентите без диабет е нараснала. Макар и с не големи темпове, но все пак расте склонността да се търси специалист ендокринолог при съмнение за заболяването. Леко намалява делът на диабетиците, които следят редовно нивата на кръвната си захар, но информираността им относно тревожните стойности на кръвна захар на гладно и 2 часа след хранене расте значително. Все повече диабетно болни постигат добрите стойности на гликиран хемоглобин.

По данни на Международната диабетна федерация в света живеят 415 млн. души със захарен диабет, като до 2040 г. се очаква броят им да достигне 462 млн. Засегнатите от заболяването в България са 484 000, като около 200 000 не знаят за това. Данните показват още, че новодиагностицираните у нас годишно са между 12 и 15 хил.