Прочетено: 2025 пъти |
Коментари: 0.jpg)
Ратанията (Krameria lappacea)е растение, което никога няма да спечели конкурс за красота. Този гъст храст обича сухи и скалисти местности и не се набива на очи. Но подобно на много растения, които се пренебрегват с лека ръка, неговите лечебни качества са забележителни. Родината му е в подножието на Андите в Боливия, Перу и Еквадор, където местното население винаги е гледало на ратанията като лечебно растение, особено подходящо при възпаления в устата.
Коренът на ратанията съдържа танини, които имат успокояващ ефект и се приготвят от опитните билкари като алкохолен екстракт в продукти за грижа за устната кухина. Техният специфичен червеникав цвят устоява на обработката и остава в крайните продукти.
Танините подсилват и укрепват венците, като същевременно облекчават раздразнението в устната кухина.
Много често се влага в пасти за зъби. Растението притежава успокояващо действие, което стяга венците и ги заздравява.
В народната медицина пък приготвят тинктури със стягащ ефект. Те се прилагат при възпаление на венците, устата и гърлото, при стоматит и фарингит, обикновено като гаргара. Може да се комбинира с мирта..
В кората на корена се съдържат до 15% катехин танини и проантодианиди (флавоноиди). От ратанията може да се извлече и багрило, известно като ратаниево червено. В Португалия напр. стритите на прах корени са служили за оцветяване на виното в червено. В Европа идва чрез испанския ботаник Хиполито Руис Лопес през 1780 г., който й дава името Krameria lappacea.
Сода Бикарбонат - без алуминий
