„Здравница” продължава с  рубриката, в която ви запознава с големите имена на медицината, чийто принос е позабравен в наши дни.

Австрия е притегателен център за стотици хиляди българи повече от 300 години, а Виена –град № 1 в алпийската република за учене, бизнес, развлечения и постоянно пребиваване.

Виена се оформя като български културен център преди Освобождението и играе важна роля в историята на нашето Възраждане, пише д-р Димитър Драндийски в книгата си „Виена и българите. Из историята на българската общност ( 1700-2000 г. )
Началото на българската общност тук се полага през ранните години на 18-и век, когато нашия народ се замогва стопански и взема в свои ръце почти цялата търговия в Турската империя. Създават се големи търговски колонии не само в пределите на Османската държава ( Цариград, Измир, Солун и др.), но и във Влашко, Русия и Австро-Унгария. Българските търговци влизат в досег с европейската култура, техните синове следват в реномирани европейски учебни заведения и по-късно се явяват носители на по-високо културно съзнание у нас.

Немалко български фамилии и до ден днешен се гордеят с факта, че техни дядовци и прадядовци са получили лекарски дипломи в престижните медицински университети в Грац и Виена. Много български студенти и днес продължават да избират тези специалности и се насочват към реализация както зад граница, така и у нас.

Минало славно!
Медицина (преди Освобождението на България)

АПРИЛОВ, Васил – от Габрово
Завършва гимназия в Брашов  тогава Кронщат), а по-късно заминава във Виена, където записва медицина. Учи само 2 години – до 1807 г., тъй като е принуден да прекъсне заради финансовия фалит на брат му, който дотогава го издържа.

Д-р БЕРОН, Васил Хаджистоянов- от Котел
 Племенник на Петър Берон, известне лекар-възрожденец. Следва медицина в Мюнхен и специализира  през 1853 г. във Виена. През 1852 г. става доктор на медицинските науки като защитава дисертация върху болестта тетанус. Повишава лекарската си квалификация след като практикува 1.5 г. в известната виенска болница” Алгемейнес Кранкенхаус”. Тук е ученик в школата на известния учен проф. д-р Карл барон фон Рокитански.

Д-р БОГОРОДИ, Атанас – от Котел
от семейството на богат търговец. Внук на Софроний Врачански по бащина линия и брат на Стефан Богороди. След гръцкото училище в Арбанаси и Бейската академия в Букурещ следва медицина във Виена. Там се изявява като активен подръжник на гръцкото национално освободително движение и е изгонен от австрийските власти. Довършва образованието си във Вюрцбург (днешна Германия) и там през 1816 г. защитава първата българска медицинска дисертация, отпечатана през следваща година. Лекарската си професия практикува в Румъния и във Виена. След 1919 г. се установява в Париж, където умира.

Д-р ПАВЛОВ, К – от Ловеч
Учи медицина с помощта на д-р Петър Берон в Прага и във Виена, където се дипломира през 1861 г.

Д-р ПАВЛОВИЧ, Димитър – от Свищов
Брат на Николай Павлович. Също завършва медицинското си образование във Виена преди Освобождението на България.

СТЕФАНОВ, Петко – от Сливен
Студент по медицина във Виена през 1866 г., издържа го частно Никола Ценович- богат търговец от Сливен.

ШИШМАНОВ, Асен – роден в Темешвар
(днешна Тимишоара) от прочутия род Шишманови. Завършва медицина във Виена и работи във виенската болница „Рудолфшпитал”. По време на Освободителната война 1877/ 78 г. се включва в редовете на Опълчението. Пристига в София през 1878 г. и е назначен за градски лекар през 1879 г. Остава в София до 1889 г.

Медицина (след Освобождението на България)

Д-Р ГИРГИНОВ, Тодор
в 1892 г. виенският възпитаник е назначен за ординатор в Александровската болница. През 1895 г. става началник на очно-ушното отделение. Той е и първият дипломиран специалист офталмолог- отоларинголог.

Д-Р КОРУЕВ, Петър – от Габрово – учи медицина от 1890 г. във Виена.

Д-Р МИНЧЕВИЧ, Христо – следва медицина във Виена

Д-р МОЛЛОВ, Васил
завършва медицина в края на 19-и в. в австрийската столица. Специализира в началото на 20-и в. в Австрия и Германия физикална терапия и вътрешни болести. Един от създателите на Медицинския факултет при Софийския държавен университет и дългогодишен председател на Дружеството на интернистите в България.

ПАСХОВ, Наум – от Охрид, Македония
Следвал медицина във Виена през 1914 г. Помага при лечението на Пейо Яворов във Виена.

Проф. д-р СТОЯНОВ, Параскев
полага основите на българската хирургическата школа. Учи медицина в Париж, Женева и Вюрцбург. След завършванет си работи 2 г. в Ловеч, след това в продължение на 3 г. специализира хирургия във Франция, Австрия, Швейцария, Германия и Англия. През 1920 г. посещава 23 медицински факултета в Германия, Швейцария, Италия, Чехия и Австрия с цел организиране и преподаване на хирургия и оперативна медицина в София.

Проф. д-р ТОДОРОВ, Анастас
завършва медицина във Виена. Създател на Института по бактериология и на Катедра по съдебна медицина в Софийския университет.

Български студенти в Австрия (1919- 1938)
Времето между 1919-1938 г. , т.нар междувоенен период е най-плодотворно в културните връзки между България и младата Австрийска република. Със своите няколко носители на Нобелова награда, с авторитената из целия академичен свят преподавателска колегия и с модерните методи на обучение и научни търсения Виенският университет продължава да бъде притегателен център за много чуждестранни студенти, сред които и българи.

БЕРОВ-ТОМАС, Атанас - от с. Писаница, Смолянско
От есента на 1940 г. следва медицина в Грац. Активист на Българското академично дружество”Балкан” – Виена. Умира на 19 март 1945 г. в концлагер”Бухенвалд”.

Проф. д-р БЕРОН, Богомил – от Котел
Специализира във Виена. Основоположник на българската дермато-венерология.

КОРУЕВ, Петър – от с. Габрово, Кърджалийско. Учи медицина във Виена през Първата световна война.

БОЙЧИНОВ, Аспарух
след 2-годишна специализация във Виена придобива и научна степен доктор по фармация. През 1942 г. става директор на фабрика „Галенус” за производство на фармацевтични препарати. Един от основателите на българската фармация.

Проф. ДАНАДЖИЕВ, Стефан
възпитаник на виенската психиатрична школа. Дава особен тласък в развитието на клиничната психиатрия – основател на българската съдебна психиатрия.

ИВАНОВ, Михаил – от Банско
Следва медицина във Виена. След завръщанет си отваря своя, прочула се по-късно гинекологична клиника в София.

КАРАИВАНОВ, Стефан – от Велико Търново
През 1919 г. занимава за Кьолн, но после се прехвърля в Грац, къдет завършва медицина. Убит по политически причини през 1944 г.

КАРАМИХАЙЛОВ, Иван – от Шумен. Следва медицина и специализира хирургия във Виена.

Проф. КИРКОВИЧ, Стоян
възпитаник на виенската терапевтична школа, ръководител на Катедрата по пропедевтика на вътрешните болести, обучава поколения български лекари и специализанти.

НАЧЕВ, Йосиф – от с. Етъра, Габровско. През 1924-25 г. специализира вътрешни и детски болести във Виена.

ПЕНКОВ, Васил – роден в Грац, следва медицина във Виена. По-късно е изявен хирург отново в Грац.

РЯСКОВ, Сава
син на управителя на БНБ и министър на финансите преди 9-и септември  1944 г. Следва във Виена по време и в края на Втората световна война.

САРАФОВ, Ангел – следва медицина във Виена.

СТОЯНОВ, Любен – от Дупница
Завършва медицина в Грац през 1934 г. Пълномощен министър във Виена през 1962- 1963 г.

ТАГАРОВ, Павел – от с.Славяново, Хасковско.
 През 1921 -28 г. следва медицина във Виена. Пълномощен министър във Виена 1957-1959 г.

ТАШЕВ, Георги – с. Петково, Смолянско. През 1919 г. идва във Виена да следва медицина.

Проф. ЧИЛОВ, Константин – от с.Славейно, Смолянско
Завършва медицина във Виена. Автор на първото у нас ръководство по клинична лаборатория, дългогодишен ръководител на Клиниката по вътрешни болести на Медицински университет-София. Виден български учен.
ЧИПЕВ, Кирил – от Копривщица. Заедно със съпругата си Татяна следват медицина във Виена.

След 9-и септември 1944 г.

БУМБАЛОВ, Янаки – от Оряхово
През 1948 г. идва във Виена и следва медицина, която завършва през 1957 г. Дългогодишен деятел на Българското културно- просветно дружество „Кирил и Методий” – Виена.

Д-р ДОНЕВ, Доньо
следва медицина във Виена още по времето на Втората световна война и след нея. След завършването си остава да живее и работи във Виена.

КАЙТАЗОВ, Георги – от Костенец, Софийско
Следва медицина във Виена и след завършването си остава да живее и работи във Виена.

ТОДОРОВ, Кирил – от Нова Загора
Пристига във Виена на 12 март 1948 г. и записва да следва медицина. Завършва през 1957 г. Дългогодишен деятел на Българското културно- просветно дружество „Кирил и Методий” –Виена и негов председател.

ХРИСТОВ, Продан – от с.Мраченик, Карловско
През 1955 г. идва във Виена, записва медицина, но след това се прехвърля биохимия. Откривател на лекарството СН 23 (Антималигноцит) срещу болестта рак.

ЧОЛАКОВ, Паруш – следва медицина във Виена и след завършването си остава да живеее  и работи в австрийската столица.

ЧОЛАКОВА, Виктория – родена във Виена. Следва медицина и завършва на 13 ноември 1979 г.

Вместо визитка:
Д-р Димитър Драндийски е роден в гр. Оряхово, където през 1950 г. завършва средното си образование. Дипломира се с отличие в Института по библиотекознание и архивистика в София и от 1956 г. работи като методист по библиотечно дело в Софийски окръг. През  септември 1968 г.  идва във Виена и през 1969 г. започва да следва специалност Славистика във Виенския университет.
През 1970 г. е назначен на работа в Научната медицинска библиотека на  Gesellschaft der Ärzte–Wien. Същата година записва да следва и медицина. Пише и защитава дисертация и завършва с докторат Виенския университет през 1977 г. През 1992 г. по случай 60-та му годишнина е награден с Орден от Виенската камара на лекарите за заслуги в научната медицинска информация.
Участвува активно в родолюбивата дейност на Българската културно-просветна организация „Кирил и Методи“-Виена и е дългогодишен член на нейното ръководство.

През 1998 г.  се пенсионира, но продължава да работи по издирването на материали из историята на българската общност в Австрия. Плод на тази му дейност е книгата „Виена и българите. Из историята на българската общност в Австрия (1700-2000)”.