
В източноправославната църква 5 декември е посветен на светец мъж – Свети Сава. Той се родил в Кападокия и живял през IV в. Още като младеж се оттеглил в манастир, после прекарал дълги години в пустинята. С наследството от родителите си основал странноприемници, болници и манастири в Палестина, както и знаменитата лавра край Ерусалим, носеща неговото име. Доживял до дълбока старост.
В българските представи, Сава е жена - светица, сестра на Варвара и Никола, покровителка на чумата, макар че в отделни райони на страната честват празника като на светец - мъж, покровител на вълците (вълчи пастир). Познат е също израза: "Варвара заварява болестите, а Сава ги разсява".
В някои райони се празнува за сечено и порязано, затова се избягва да се сече и реже. Жените не пипат остри предмети (ножици, ножове, игли), за да не им причинят зло Варвара и Сава. В определени райони празнуват Савинден и в чест на мъртвите. Жените приготвят варено жито и го раздават на гробището за помен.
В този ден бездетните булки стават още в тъмно и пресяват брашно през ново сито, обърнато наопаки. А най-старата жена в дома нарежда: "Обърни, чедо, ситото, че да ти се обърне корема." и вярват, че след като раздаде омесения и опечен обреден хляб на кръстопът, до годината рожба ще добие.
На свети Сава по стар обича се пържат мекици, които се раздават за здраве и благополучие. Българите се подготвят и за Никулден – 6 декември.
В определени райони празнуват Савинден и в чест на мъртвите. Жените приготвят варено жито и го раздават на гробището за помен.
"Сава" от старогръцки е „събота" (предвиждащ).
Имен ден празнуват: Сава, Савко, Савка, Савина, Сабина, Слав, Слави, Славчо, Славка, Светослав, Съби, Славена, Славина, Станислав, Станислава, Владислав, Владислава