През последните дни психолози дадоха интервюта във водещи издания, споделяйки мнения за това що е „автентичност“ и „неавтентичност“.

Консултантът на „Здравница“ доц.Маргарита Бакрачева обяснява що е това идентичност и как да гледаме на неуспеха. Неуспех спрямо какво – спрямо очакванията на другите? Спрямо собствените ни стандарти? Неуспех или разочарование?, пита известната психоложка.

 - Защо се отчуждаваме от себе си?

- Трупайки социален опит, без да искаме, попиваме негативни преживявания. Учим се да спазваме норми, да се дистанцираме, за да се предпазим от нараняване. Да избегнем провал и негативни оценки. Всичко това за съжаление, ни отдалечава от самите нас. Кара ни да потискаме емоциите си, да бъдем предпазливи и дистанцирани. Често се крием от собствените си желания и страхове. Опитваме се да си слагаме маски и да бъдем „силни”. По този начин се лишаваме от красотата на ред положителни емоции. Разбира се, които понякога носят болка, но въпреки всичко които са красиви.

 - Кога сме най-уязвими?

Може би най-уязвими сме, когато не искаме да си признаем, че се страхуваме. Че имаме нужда от подкрепа, изслушване, погалване. Когато се страхуваме да изкажем мислите, а най-вече чувствата си. Страхът без причина – породен от собствените ни мисли – не само е най-стопиращ и окастрящ. Това е състоянието, което ни пречи да разгърнем потенциала си, намалява увереността ни в себе си и ни кара да се свиваме в черупката си.

 - Кои признаци показват, че този процес е в ход?

Натрупващата се полека и по малко неудовлетвореност. Усещането, че не ни радва денят. Лъчите на слънцето. Загубата на ентусиазъм за „утре”. Гледането в една точка и усещането за безсмислие и безперспективност без конкретна причина. Минорното настроение като цяло.

 - Какво разбират психолозите под състоянията "автентичност" и "неавтентичност" ?

Автентичност ми звучи доста претенциозно. Терминът, който аз предпочитам да използвам, е идентичност – чувството да бъдеш себе си въпреки вътрешните и външните промени. Да останеш верен на целите и ценностите си, да ги променяш, без да изневеряваш на себе си. Идентичността е отговорът на въпроса Кой съм аз? Тя се постига, губи, поддържа, преформулира през целия живот. Ако спреш да се променяш, значи не си истински жив. От друга страна означава и да се адаптираш към външните промени. Отново обаче оставяйки верен на собствените си принципи. Това е и смисълът на автентичността.

 - Как да си помогнем?

На всекиго се е случвало да изгуби себе си. Ако средата се промени преди да сме готови за това. Или ако ние се променим, а средата не отговаря на очакванията ни. В такива ситуации изживяваме дисбаланс преди да съумеем да възстановим  вътрешната си хармония. Пътят е да потърсим максимален брой допирни точки между себе си, собствените си желания и света. Да се откажем от това, което не можем да променим и да  насочим силите си към  това, което можем.

 - Има ли връщане към тези състояния?

По-скоро важен е обратният път – на излизането от тези състояния. Първата мисъл е, че щом сме имали своята вътрешна хармония, значи отново можем да я постигнем. От нас самите  зависи  колко време ще ни отнеме. Все пак има толкова много неща, които не се променят. На които можем да стъпим, за да продължим напред.

 - Как да гледаме на неуспеха?

Неуспехът е задължителен елемент, иначе не бихте оценили  успеха. Освен това е до голяма степен условно понятие – неуспех спрямо какво – спрямо очакванията на другите? Спрямо собствените ни стандарти? Неуспех или разочарование? Ако си отговорим на тези простички въпроси, със сигурност ще променим и нагласата си, а и самата използвана дума в повечето случаи.