.jpg)
По данни на БЛС в България съществуват големи различия в здравния статус и в достъпа до медицински услуги.
В рамките на провелия се обществен дебат по здравеопазване от БЛС обясниха, че има съществени разлики в това отношение, ако бъдат сравнени хората с различни доходи. Разминавания се забелязват и при сравнение на географските региони у нас.
В част от областите в България детската смъртност може да бъде сравнена със средното равнище за Европейския съюз. Пример за това е Силистра с 3,5 на 1000 живородени деца, както и София с 4,2 на 1000 живородени деца.
Сливен, Ямбол и Шумен пък са градовете, в които има значително по-висок процент на детската смъртност. Средното за България ниво е 8,6 на хиляда. В Сливен например нивото е 20,5. Това в Ямбол е 19,9, докато в Шумен е 16,2 на 1000.
Едва 10% от жените на възраст 50-69 години преминават у нас мамографски изследвания, сочат данни на БЛС. За сравнение В Унгария те са 37 на сто, а в Латвия - 23 на сто. В България само 18% от жените между 20 и 69 години са преминали профилактичен тест за рак на маточната шийка.
В Източна Европа 35 на сто от жените са се подложили на този тест, докато в Западна Европа са около 50 на сто. Статистиката дава отговор и защо смъртността от рак на шийката на матката в България продължава да е висока.
Според проучване на домакинствата, направено през 2010 и 2011 г. от Световната банка и Евростат, повече домакинства у нас са ограничили допълнително разходите си за здраве. Причината за това е икономическата криза.
Данните показват, че 40% от домакинствата с ниски доходи са престанали да купуват лекарствата, които се налага да приемат редовно. Средно за всички домакинства този показател е 19%. Около 10 на сто от болните изобщо не посещават профилактични прегледи и не търсят медицинска помощ. 5 на сто пък са прекратили здравното си осигуряване през този период.
Разходите за лекарства у нас през 2008 г. са били 35 на сто от разходите на здраве. За сравнение те са 25 на сто в ЕС. Едва 40% от тях са покрити от публични средства, докато останалите са частни и са платени от пациента.
23% от хората не са имали финансовата възможност да си закупят лекарствата, които са им били предписани.