Ива Захариева  може би ще е новата икона на пациентските организации в битката им  за повече права в здравеопазването. Не само защото е дъщеря на Теодора Захариева. 22 - годишната студентка по маркетинг, мениджмънт и търговия в Колежа в Приморско  вече работи по първия си самостоятелен проект.

Тя скромно го нарича „колежански проект”, но за него предстои да се шуми и да се пише много.

„Мама имаше една мечта - в Панагюрище да направим рехабилитационен център за хора с онкологични заболявания, и не само за тях.  Сега, 1 година  след нейната смърт, проектът е написан, и за него вече търсим европейско финансиране”, разкрива Ива. 
Центърът ще бъде построен върху семейния терен на  Захариеви в Панагюроще, който е над 1.5 декара. За амбициозното си начинание Ива ще привлече кметът на градчето, както и съмишленици от съседните общини, заедно с бизнеса. Целта й е само една - колкото се може повече хора да научат за този проект и  като стане - да се възползват от него. В центъра ще бъдат назначени и психолози. Те ще работят както с децата, които имат някакво онкозаболяване, така и с малчуганите на родители, заболели от коварното заболяване.

„ Децата  приемат много трудно новините за болест на родителите им, и по-голямата част от семействата им в такива моменти не могат да намерят сили да обяснят какво се случва  с мама и тати. Но психолозите  могат да направят това”, смята Ива.

„Бях на 7,  когато мама се разболя, едва ли съм разбирала толкова много. По-късно я питах често: „Защо на нас?,  „Какво сме направили  толкова, че ни се случва това?”, а мама отговаряше : „Това са изпитания, ще ги преживеем заедно, ще бъдем двете, ще бъдем силни. И винаги е казвала това, независимо колко й е било тежко. Така стана, че

живецът в нейните очи  дойде в моите ,

но аз никога не съм си мислила, че може да й се случи нещо лошо. Никога не съм мислила, че тя може да си тръгне от този свят или че няма да може да се излекува, че ще се случи нещо лошо, не съм го допускала, дори за секунда”, отбелязва със сълзи на очи Ива. 
На по-късен етап, центърът ще приема и хора с други заболявания, но нещата ще се случват едно по едно.
„Ще направя всичко възможно - рано или късно този проект  да стане”, казва момичето.

В момента всичко се върти около ученето -  взела е 2  години за една,  през септември й предстои да се дипломира. Още сега треперя за държавния изпит. След това мисли да запише магистратура, но тук, в България. Избрала е бургаският университет „д-р Асен Златаров”,  харесва й как преподават и как се отнасят със студентите. „Учат те на най-важното, което ще ти трябва”, не спира да хвали висшето училище тя.

През лятото й е много натоварено, работи в един хотел по морето в Китен. Обича да играе волейбол, особено плажен волейбол.
„Чета много”, признава тя. В момента на ношното й шкафче е  книгата на Джо Наваро и  Марвин Карлинс - „Какво казва тялото”. Искам  като си говоря с някого, да разпознавам по жестовете какво мисли – „да го разкрия” на секундата, доверява тя. Вече прилага първите 5 упражнения, които е  научила.- трудно е, но просто трябва практика.

На морето среща и любовта. „Вярвам в любовта. Станислав е страхотен човек, винаги ме подкрепя, той се стреми аз да се чувствам добре и да се чувствам щастлива, да не мисля за лошите неща, които могат да се случат. Благодарение на него продължавам напред и съм тъжна по-малко”, заявява Ива. „Ако не беше той, не знам как щях да преодолея мъката по мама”.
„Животът не е справедлив”, смята още Ива . „Мама казваше, че Господ изпраща изпитания на добрите хора, за да израснат духовно . Не смятам, че чак толкова изпитания са нужни в живота на един човек. В такива моменти се изправяш и се опитваш да продължиш напред. Всеки човек има трудни моменти - при един са по-малко, при друг са повече.

Трябва да си силен в днешно време ,

 толкова много препятствия ти  се случват,  често  в рамките на един ден, толкова много неща могат да те спънат, че ако не можеш да се изправиш и да забравиш, няма как да стане. Лошите неща не се забравят, но човек трябва да се опита да ги остави назад”, коментира момичето.

„Български пациентски форум” ме приема много добре. Не съм толкова навътре в нещата, както те. Стремя се да ги подкрепям, но има една граница, която не мога да я премина в момента.  Ако съм всеки ден в една такава атмосфера и преживявам всичко това, което се случва на тези хора, ще се срина. Още не ми е дошъл момента да съм  стопроцентово в тяхна полза. Обаждам ми се непрекъснато хора, поддържам фейсбук страница , отговарям на  всяко запитване към мен. А после с „Български пациентски форум” обсъждаме с тях на кой какво можем да помогнем – съвети, лекарства, юридическа консултация.

„ Болката на другите я приемам като своя. Когато друг разкаже своята съдба,  връщам се назад, това, което съм преживяла с мама, отново и наново, и това просто ме срива до абсолютната нула. Просто не съм преживяла смъртта на мама”, обобщава Ива Захариева.