Кверцетинът - по едни или други причини - е нужен на голяма част от нас в повишени дози, то той трябва да се набавя от всички тези източници и по възможност - ежедневно.

Източници на КВЕРЦЕТИН:
Ябълки, лук, чесън, зелен чай.

Известният доктор Аткинс смята кверцетина за най-доброто антихистаминно средство и го предписва на пациентите си, които страдат от различни форми на алергия.

На голяма част от лекарите кверцетинът е известен като средство за профилактика на съдовите заболявания.
При хората, поемащи много кверцетин, значително е по-малък рискът от инфаркти и инсулти, както и вероятността от образуване на тромби.

Ако се вземе късче от люспата на чесъна и се погледне под микроскоп, то могат да се открият кубични кристали на кверцетин, опаковани на редове.

Люспите на лука са игловидни бледо-жълти кристали, облицовани на редове по продължението на жилките на люспата. Това е много важно.

Тъй като кверцетинът е антиоксидант, в такъв кристален вид той е по-ефективен.
На това се основава и неговата роля на биологичен часовник. Докато е активен и не пропуска кислород към точката на растеж на луковичката на чесъна или на лука, те не покарват. Намират се в покой.

Затова отварите от люспите на лука и чесъна не бива да се пазят дълго. По-добре е да се използват веднага.

1996 година може да се назове като дата на второто раждане на кверцетина. По това време особено голям интерес се проявява към кверцетина като противораково средство, не само профилактично, но и лечебно.

Съгласно някои научни изследвания, той спира развитието на левкемията и ограничава растежа на тумора на млечната жлеза.
Именно през 1996 г. в списанието Clin. Cancer Res. (1996, 2, 659) е публикувана статията на Д. Р. Фери и съавтори „Първата фаза на клиничните тестове на флавоноида на кверцетина: фармакокинетиката и доказателството за инхибиране на тирозин „in vivo”, в която е показано, че кверцетинът притежава наистина уникалното свойство за възстановяване в раковите клетки на функциите на гена р53.
Именно мутациите на гена р53, са отговорни за възникването на 50 ÷ 60 % случая на новообразувания.

Реабилитирайки ген р53, кверцетинът спомага за лечението на рак на: млечната жлеза, на простатната жлеза (простатата), на дебелото черво, на белите дробове, на мозъка, на лимфосаркомата, на лимфогранулематозата (Болестта на Ходжкин).
Положителното въздействие на антиоксидантите е доказано чрез много изследвания и многогодишни клинични тестове.
Антиоксидантите притежават съдоразширяващи, противотуморни, противовъзпалителни, бактерицидни, имуностимулиращи и противоалергични ефекти.
Доказана е противовирусната активност на кверцетина, което позволява използването му за профилактика и комплексна терапия на редица вирусни инфекции.
При определени нива на постъпване в кръвта кверцетинът намалява скоростта на изпускане на хистамин и др. биологични активни вещества от мастните клетки, базофилите, неутрофилите и макрофагите, оказвайки им същия този противовъзпалителен ефект.
Също така кверцетинът забавя образуването на много продукти, съпровождащи възпалението, чрез участие в метаболизма на мастните киселини, образувайки определени ферменти. В резултат се понижава образуването на левкотриените, които притежават 1000 пъти по-силно възпалително действие, отколкото хистамина, и могат да провокират развитие на бронхиална астма, язвен колит, редица кожни заболявания като атопичен дерматит, псориазис и др.

Свойството да се свързват ефективно хистаминът и хистаминоподобните вещества позволява антиоксидантът успешно да се прилага в комплексна терапия на различните артрити, ревматизма, системната „червена вълчанка” (лупус еритематозус), язвен колит, сенна хрема и други алергични заболявания.

Антиоксидантът възпрепятства образуването на язви и кръвоизливи на стомашната стена и червата, предизвиквани от външни дразнители; нормализира функционирането на нервната, имунната и ендокринната системи.

Фармакологично действие.
Кверцетинът понижава пропускливостта на капилярите и увеличава резистентността на съдовата стена, разширява съдовете, понижава тонуса на гладката мускулатура, притежава спазмолитично свойство.

Кверцетинът се прилага:
При повишена пропускливост и чупливост на капилярите, при хипертонична болест, при атеросклероза, при ревматизъм, хематологични, инфекциозни и други заболявания;

При увреждане на капилярите при лечение с антикоагуланти, арсен, бисмут, тиоционати;
Като спомагателно и профилактично средство при съдови усложнения на атеросклероза (инфаркт на миокарда, инсулт, ретинопатия);

При лъчевата терапия и радиохирургическия метод на лечение на злокачествени новообразувания.
Кверцетинът е средството, с помощта, на което Вие ще се избавите и от своите болести, и от причините, които ги предизвикват.

Основно действие:
• антиоксидантно - кверцетинът защитава мембраните на клетките, блокирайки действието на фермента алдозредуктаза, отговорен за развитието на късни стадии на цяла редица заболявания, и свободните радикали с екзогенен и ендогенен произход, забавя процеса на стареене на клетките на кожата, роговицата на окото, миокарда.
• повишаващо тонусът на съдовете (вени, артерии, капиляри) - кверцетинът, притежавайки антиоксидантно и мембраностабилизиращо въздействие върху съединителната тъкан на съдовете, стабилизира клетъчните мембрани, намалява пропускливостта на стените им.
• противоалергично - кверцетинът препятства изработването на хистамин и серотонин (медиатори на алергията), намалява отоците при сенна хрема и други алергии.
• антиатеросклеротично - кверцетинът по-ефективно, отколкото витамин Е, ликвидира потенциалната заплаха за сърцето, произлизаща от холестерина.
Той предпазва липопротеидите с ниска плътност от окисляване, намалявайки вероятността за натрупването им в стените на артериите и цялата съдова система. Редовното потребление на кверцетин значително намалява риска от възникване на сърдечно-съдови заболявания.
• кардиопротекторно / кардиозащитаващо - кверцетинът подобрява работата на миокарда, тъй като повишава енергийното осигуряване на кардиомиоцитите, благодарение на антиоксидантното му действие и подобряването на кръвообращението, тъй като препятства сгъстяването на кръвта, намалява вероятността за образуване на тромби, инхибира синтеза на тромбоксан.
• хипотензивно - кверцетин нормализира артериалното налягане при невроциркулаторна дистония, при коронарна болест на сърцето, при стенокардия.
• имуностимулиращо - кверцетинът увеличава активността на фагоцитите, Т- и В- лимфоцитите, повишава продукцията на антитела, което намалява проявата на вторичен имунодефицит, заболеваемостта от остри респираторни вирусни инфекции: облекчава адаптацията към хипоксия на децата, често боледуващи от ОРВИ (остри респираторни вирусни инфекции).
• противовъзпалително - кверцетинът блокира липооксигеназният път на метаболизма на арахидоновата киселина, препятства изработването на левкотриени, понижавайки риска от развитване на възпалителни процеси.
Кверцетинът препятства образуването на възпалителни вещества в организма, предизвикващи болка, при ревматоидния артрит, при колита.
• регенеративно - кверцетинът спомага за ускорено зарастване на раните при пародонтоза, ерозивно-язвени заболявания на слизестата обвивка на устната  кухина и горните дялове на на червото, гнойно-възпалителните заболявания на меките тъкани, предизвикани от приемането на нестероидни противовъзпалителни средства влияе на процесите на ремоделиране на костната тъкан.
• онкопротекторно / онкозащитаващо - кверцетинът, укрепвайки имунната система и ускорявайки изработването на дезинтоксикационни ферменти, които избавят организма от потенциални канцерогени, противодейства на злокачествения растеж на клетките при левкемията и тумора на  млечната жлеза, рак на дебелото черво, яичниците и ендометриума.
• комбинирано лечение на възпалителните заболявания, в т. ч. – на артрозите и  артритите;
• болестите от  изгаряния и измръзвания;
• катаракта;
• козметични програми за подмладяване и намаляване на бръчките
• укрепване на имунитета.
• варикозно разширяване на вените.
• за забавяне процесите на стареене.