Месеци наред Петър изпитва силни болки в корема, предимно след като се нахрани. В един момент болката става непоносима и перманентна, това го води в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда. След преглед мъжът е приет в Клиника по съдова хирургия, където установяват наличието на хронична оклузия - запушване на стомашните артерии, чиято роля е да снабдява с кръв червата, черния дроб и слезката.

В подобни случаи силната болка след хранене кара пациентите да започнат да го избягват. Тогава те отслабват драстично. В рамките на няколко месеца Петър губи над 50 килограма от теглото си, разказват от лечебното заведение.

„Направихме му скенер. В повечето случаи успяваме да оперираме пациенти с подобна диагноза минимално-инвазивно, без големи разрези. Но при Петър беше невъзможно да се намери началото на артерията, изобщо не се виждаше, просто в аортата кръвотока продължаваше без да знаем откъде започва артерията и беше на практика невъзможно да се направи реканализация на тези артерии.“, споделя  д-р Александър Даскалов, специалист в Клиника по съдова хирургия на болницата.

По думите на специалиста случаи, в които не могат да се предприемат действия с минимално инвазивна операция са много редки.

В рамките на няколко дни Петър се влошава драстично и започва да проявява признаци на перитонит. Освен непоносимите болки в корема, пациентът е вял и много блед. Д-р Даскалов прави консултация с проф. Кирил Драганов, началник на Клиника по чернодробно-жлъчна, панкреатична и обща хирургия в лечебното заведение.

 При отварянето на корема хирурзите виждат, че червата са в много тежко състояние и установяват некроза. Тоест исхимията е много напреднала и не е само функционална, но и тъканна.

„На практика част от червата бяха пред разпад. Фактът, че пациентът имаше перитонит ни попречи да сложим изкуствена протеза, тъй като тя лесно се заразява с бактерии и микроби. Ако сложим такава там, където има перитонит, може да се получи гнездо на бактериална инфекция, което на практика е нелечимо състояние, ако не се махне самата протеза. Затова трябваше да сложим или собствена вена на човека, което беше невъзможно в неговия случай, или да поставим протеза,  направена от телешки перикард, така и постъпихме“, каза д-р Даскалов.

След поставянето на протезата проф. Драганов и екипът му се включват в операцията и се налага да отстранят близо 25 см. некрозирала част от червото.

„Веднага, когато пуснахме кръвотока в червата те порозовяха. След няколко дни отворихме корема повторно, защото нямахме сигурност до каква степен некрозата може да се разпространи по другите черва, трябваше да проверим дали това, което е изрязано е достатъчно и дали има нужда от допълнителна резекция. Също така трябваше да проверим дали байпасът работи, защото е възможно да се запуши“, обясни д-р Даскалов.

При повторното отваряне на корема хирурзите виждат некроза на жлъчния мехур. Нейната поява е вследствие на предишната тежка исхимия, тя е усложнение от заболяването. Специалистите диагностицират билиарен перитонит.

„Когато се излее жлъчка в перитонеума говорим за много сериозен перитонит. При повторното отваряне видяхме, че байпасът работи, червата бяха добре, нямаше нужда от допълнителна резекция. Коремните хирурзи махнаха жлъчния мехур, измихме хубаво перитонеума и затворихме.“, разказа д-р Даскалов.

Две седмици след повторната интервенция пациентът вече се храни, а месец след операцията е на крака, не изпитва болки в корема, значително покачва теглото си и се връща към нормален начин на живот.

"Искам да благодаря на лекарите в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда за всичко, което направиха за мен и за това, че спасиха живота ми.", споделя Петър.