Съветите са на д-р Румен Хичев, който в  момента ръководи съвместния щаб за бързо реагиране във връзка с пандемията между американската Асоциация по тъканно клетъчна трансплантология и американския департамент по здравеопазване.

Имунитет след преболедуване vs  имунитет след ваксинация

Макар и в много по-малка степен от хората, които никога не са се срещали с вируса, ваксинираните все пак могат да пренасят зараза при определени условия и поради това трябва да носят маски, когато се намират сред хора без имунна защита и/или с придружаващи рискови фактори. Това се дължи на особената физиология на имунната защита на лигавиците на горните дихателни пътища и носоглътката,  където вирусът се размножава непосредствено след инфектирането (което става за около 10 минути) чрез вдишване или докосване на устата и очите със замърсени ръце.

Клетките на тези лигавици са първите, които вирусът инфектира и в които започва да се размножава, но те не попадат под защитата на антителата, които се изграждат след ваксинация с инжекционна ваксина. Инжекционните ваксини създават антитела, които предотвратяват системното разпространение на вируса в организма и не допускат разболяване, но не гарантират пълно блокиране на вирусната репликация в лигавицата на носоглътката, която е входната врата и изходният трамплин, чрез който вирусът прескача от един на друг човек.

Поради това, дори и да се получат т.н. пробивни (breakthrough) инфекции, в повечето случаи ваксинираните или ги преодоляват безсимптомно, или получават само леки симптоми на хрема или възпаление на горните дихателни пътища, но докато вирусът бъде напълно елиминиран, в продължение на няколко дни такива хора попадат в категорията „безсимптомни носители“ и могат да предадат инфекцията на други.

Поради това, от чисто медицинска гледна точка, въвеждането на зеления сертификат не само не елиминира напълно рисковете, но в някои отношения би могъл да произведе обратния ефект поради необоснована самоувереност и загърбване на мерките за дистанциране. Трябва да се има пред вид, че издаването на сертификат веднага след 1-ва ваксинационна доза, независимо дали е с еднодозова или двудозова ваксина, не почива на никаква имунологична и епидемиологична логика и само подхранва тази фалшива самоувереност у индивидите, които си поставят ваксината с единствената цел да получат бърз достъп до високо-рискови места като нощни заведения, дискотеки.

Тази практика е дори още по-рискова предвид отпадането на изискванията за дистанция и намален капацитет на заведения, в които персоналът и посетителите са с издадени сертификати. Освен това, предизвиканите струпвания на хора пред пунктовете за ваксинация създава допълнителни условия за разпространение на вируса далеч преди хората, на които предстои да бъде поставена ваксина, да получат имунна защита от ваксината.

Време е да се осъзнае, че вирусът е аполитичен далтонист, който освен, че не разпознава зеления сертификат, не дели гостоприемниците и жертвите си по политически признак, а само и единствено по наличието или липсата на ефективна имунна защита. Поради това, ако реалният приоритет на тези, които вземат управленски решения, е запазването на здравето и живота на хората, време е този приоритет да бъде подкрепен с действия, които постигат именно запазване на живота и здравето на хората чрез спиране на разпространението, осигуряване на имунна защита и адекватно лечение на инфектираните.

Поставянето на политически, финансови или икономически приоритети над живота и здравето на хората, особено в условията на пандемия, влошава ситуацията, вместо да я подобри, защото политическите, финансови или икономически приоритети могат да се реализират само от живи хора в добро здравословно състояние.

Данните сочат, че сегашната вълна както в България, така и във Великобритания и САЩ, се подхранва почти изключително от имунологично наивни хора, т.е. от хора, чиито имунни системи не са подготвени за среща с вируса. А по ирония, или по закономерност на живота, имунологичната наивност от своя страна се подхранва от социална и когнитивна наивност. Това създава благоприятни условия за сглобяването на един порочен кръг от дезинформация (т.н. инфодемия) водеща до разпространение на инфекцията и подхранване на пандемията.

След професионални дискусии и анализ на данните  от САЩ и Великобритания, установихме че настоящото повишение на показателите на пандемията се дължи до голяма степен на рязък скок на разпространението сред ученици и студенти след започването на учебната година и настъпването на есенния сезон. Това, че първите фази на ваксинационната кампания бяха фокусирани основно върху по-възрастната и болна част от населението по разбираеми причини, докато по-младата и активна част от населението остана извън ваксинационното покритие, създаде определен селекционен натиск срещу вируса, чийто първоначален вариант поразяваше основно възрастни и носители на определени рискови фактори.

В резултат на този селекционен натиск, възползвайки се от възможността да се реплицира сред големи групи незащитени хора и така да налучква различни спонтанни протеинови варианти, вирусът постепенно промени конфигурацията си в посока към все още „неусвоената“ част от човешката популация – по младата и активна част, която освен че няма имунна готовност за срещата с вируса, поради своята социална активност, интензивни контакти и пренебрежение към мерките за дистанциране, представлява идеална мишена за коронавируса в настоящия момент. Докато по време на миналогодишната есенна пикова вълна след започването на учебната година присъствените контакти на учениците допринасяха основно за пренасянето на вируса в домовете на учениците и заразяването на по-възрастните им близки, то сега се наблюдава едно нарастване на броя на заболелите млади хора, вкл. с тежките форми на инфекцията.

Природата на вируса и логиката на епидемиологичния процес гарантират, че коронавирусът ще продължи да се разпространява и да мутира, докато някъде по света все още има големи сегменти от човешката популация, които не са ваксинирани. И докато това е така, е въпрос на време появяването на вариант на вируса, който ще успее да заобиколи имунната защита, изградена след преболедуване или ваксинация, и да върне надпреварата между човечеството и вируса на стартовата линия.

Във връзка с някои практически въпроси относно необходимостта от ваксинация след преболедуване и съответните ваксинациони схеми, може да се каже, че според данните от последните научни проучвания към днешна дата, ваксинацията след преболедуване е препоръчителна - не само защото осигурява по-ефективна и трайна имунна защита срещу стратегическите протеини на вируса, докато след преболедуване имунният отговор е доста вариабилен и в някои случаи би могъл да е фокусиран върху т.н. камуфлажни вирусни протеини, вместо стратегическите, които осигуряват инфекциозната способност на вируса, но така също и поради вече доказания факт, че 36% от преболедувалите не развиват никаква имунна защита и остават напълно уязвими от повторна инфекция месеци след първата.

Ваксинацията след преболедуване, обаче носи оптимална защита след една доза, т.е. не е необходима втора доза. Ако пък ваксиниран бъде инфектиран след първата доза, то инфекцията изиграва ролята на втора игла. Ако напълно ваксиниран след двете дози бъде инфектиран (т.н. пробивни или „breakthrough” инфекции) - инфекцията изиграва ролята на бустер-доза. След време, обаче е възможно антителата отново да спаднат и тогава необходимостта от реваксинация трябва да се прецени индивидуално, като се вземат предвид много фактори: възраст, придружаващи заболявания, общ имунен статус, евентуални нови варианти на вируса и т.н., както и в какъв етап е борбата с  пандемията“.

Изписан от болница след прекаран ковид, не значи излекуван, както и антителата не означават непременно имунитет, според статистика за последващи увреждания в рамките на година след преболедуване, което поставя въпроса за последващо лечение на проболедувалите. Сравнително ниският процент смъртност, който отчитат държавите по света е само една част от общата смъртност в резултат на вируса т.е. върхът на айсберга.

„Приемането на антиоксиданти, ензими и други клетъчно-протективни хранителни добавки не е задължително, нито пък е противопоказано, до колкото не се прекалява и става след обща консултация с лекар“, коментира той в отговор на въпроси и допълни, че „поне една година след преболедуване е препоръчително да се поддържа контакт с лекуващия лекар и да се правят регулярни изследвания, за да не се пропуснат евентуални късни усложнения, най-вече от коагулационен и възпалителен характер“.