Над 70% от пациентите с рак на белия дроб в България се диагностицират в трети и четвърти стадий на заболяването, като прогнозата за 5-годишна преживяемост при тях е под 5%.

По-добра преживяемост се регистрира само при пациенти с диагностициран карцином в ранен стадий, което дава възможност за своевременно оперативно и медикаментозно лечение. Ето защо специалистите препоръчват ранна профилактика и здравословен начин на живот, като от съществено значение е идентифицирането на рисковите за заболяването групи. Това каза медицинският онколог в СБАЛОЗ „Д-р Марко Марков“ -Варна доц. д-р Димитър Калев.

Ракът на белия дроб засяга над 1,8 млн. души в световен мащаб. Данните сочат, че от всички онкологични заболявания ракът на белия дроб е най-често срещаната причина за смърт при мъжете и втората при жените. В България ракът на белия дроб е най-честото злокачествено заболяване при мъжете и петото по честота при жените. През 2016 г. със заболяването са диагностицирани над 4000 българи. Годишно в Европа 270 000 от диагностицираните със заболяването умират.

Най-честите рискови фактори за рак на бял дроб са активното или пасивното тютюнопушене, хронична обструктивна белодробна болест, замърсяване на въздуха, някои химикали и видове радиация,фамилно предразположение към белодробен рак. 

Въпреки установената и доказана причинно-следствена връзка между рака на белия дроб и тютюнопушенето, е важно да се отбележи, че белодробният рак се среща често и при пациенти непушачи, като се нарежда на 7-мо място след най-често срещаните ракови заболявания в глобален мащаб. Приблизително 25% от всички случаи на рак на белия дроб по света се откриват при хора, които са били непушачи през целия си живот.

Симптоми на рака на белия дроб са: постоянна кашлица, недостиг на въздух, изкашляне на кръв, болка в гръдния кош, рамото или гърба, промени в гласа, дрезгавост, повтарящи се белодробни инфекции (пневмония, бронхит), затруднено преглъщане.Ако ракът се е разпространил извън белия дроб, симптомите са: необяснима загуба на тегло, слабост, умора, болки в кости и стави, необясними счупвания на кости, главоболие, некоординирани движения, тромбози или кървене, нарушение на паметта, подуване на врата. Обикновено в ранните стадии ракът на белия дроб не дава забележими симптоми, поради което се диагностицира твърде късно, за да бъде излекуван. Понякога се открива случайно при рентгенова снимка, напр. по повод на бронхопневмония. Данните сочат, че 25% от пациентите с рак на белия дроб нямат симптоми.
„Вероятността човек да развие белодробен рак в рамките на живота си е около 1 на 14 при мъжете и 1 на 17 при жените. Поради късното дигностициране 40 на сто от заболелите умират още в рамките на една година. При известна част от пациентите се установяват генетични мутации, които дават възможност да се приложи  персонализираното лечение. То дава надежда за по-дълъг и качествен живот“, отбеляза доц. Димитър Калев.
Той припомни, че генетичните изследвания са важна част от диагностичния процес, защото чрез тях могат да се идентифицират точните пациенти, при които персонализираната терапия би била приложима и ефективна. Генетичните тестове показват дали туморътима характеристики, които го правят податлив на лечение. Тези характеристики (биомаркери) могат да бъдат открити в кръвта, телесните течности или тъканите и да позволят идентифицирането на специфични подтипове на заболяването. След като генетичният профил на тумора бъде определен, се създава възможност за назначаването на по-ефективно и подходящо за конкретния пациент лечение, посочи още специалистът.