На Международния ден без тютюнев дим и в месеца за солидарност с болните от рак на бял дроб - ноември, за втора поредна година медицинските специалисти и пациентските организации обединяват усилията си, за да насочат общественото внимание към това коварно заболяване, което с всяка година увеличава броя на жертвите си.

В България ракът на белия дроб е най-честото злокачествено заболяване при мъжете и петото при жените. Честотата на рака на белия дроб е 47,9 на 100 000, като тенденциите са заболяването да се подмладява. Въпреки че се среща по-често при мъжете, се наблюдава нарастване на честотата му при жените.

Като един от основните проблеми, свързан със заболяването, се посочва недостатъчната профилактика и късното диагностициране, което е следствие от липсата на симптоми и оплаквания в ранните му стадии. Ранното откриване на заболяването обикновено се дължи на рентгенови снимки по повод други заболявания. Наличието на симптоми в преобладаващите случаи говори за напреднал стадий - над 70% от пациентите се диагностицират в трети и четвърти стадий на заболяването. Тогава възможностите за лечение са ограничени и основна цел на специалистите става удължаването на живота на пациента.

Ракът на белия дроб в България, а и в световен мащаб, е едно от най-бързо развиващите се заболявания, като обхваща най-много пациенти на възраст 45 до 65 години. Това заяви д-р Марчела Колева,специалист по медицинска онкология в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“.
 
В България броят на заболелите бавно, но прогресивно се увеличава с всяка изминала година. Тя подчерта, че благодарение на новите възможности за лечение и адекватните терапии все повече пациенти получават възможност да водят качествен живот, въпреки заболяването си, и продължителността на живота им бива увеличена.

При определянето на терапиите лекарите вземат предвид  в коя рискова група попада пациентът, какъв е видът на тумора и дали организмът на пациента може да понесе най-подходящото за него лечение (дали има съпътстващи заболявания, които биха могли да попречат или самите те да прогресират). Оттук се определят и целите: дали пациентът да се подложи на операция, дали да се намали туморът, за да се пристъпи към хирургична интервенция, да се стартира таргетна или имунотерапия или просто да се действа в посока удължаване на живота в случаите, в които диагнозата е поставена на прекалено късен етап, за да бъде адекватно повлияно заболяването, посочи още д-р Колева.
Проф. Данаил Петров, началник Клиника по гръдна хирургия в МБАЛББ „Света София“ акцентира на важността на сътрудничеството между специалистите от момента на диагностициране на проблема, през поставянето на точната диагноза и лечението. Той подчерта, че определянето на стадия на тумора е изключително важно, тъй като всеки сантиметър е от значение и може да е определящ за избора на метода на лечение. Стадирането дава информацията за възможностите за оперативно лечение, химио- и лъчетерапия, предоперативно лечение. Проф. Петров сподели от своя опит, че все още има пациенти, които се притесняват от извършването на биопсия, тъй като тя крие рискове от дисеминация, и подчерта, че това се случва при изключително малък брой пациенти, но си струва тя да бъде направена, тъй като на база на биопсията се поставя точната диагноза. Той посочи, че взимането на достатъчно материал за биопсия е от изключителна важност, като понякога една биопсия не е достатъчна и в хода на лечение се налага да се прави втора. Причината е, че морфологията на тумора може да се промени и настоящото лечение е възможно да е станало неефективно, а това може да наложи промяна в терапевтичната схема.

При белия дроб дорбокачествените тумори са изключително рядко срещани, посочи  д-р Александрина Влахова, от УМБАЛ „Александровска“.

Специално внимание беше обърнато на персонализирания подход в лечението на онкологичните заболявания. За част от пациентите с рак на бял дроб има подходящи терапии – т.нар. таргетни, за определянето на които е необходимо да се извърши генетичен тест, който да покаже дали туморът притежава мутации, които го правят подходящ за лечение с таргетна терапия (дали има определени биомаркери). След като се определи генетичният профил, се създава възможност за назначаването на по-ефективно и подходящо за конкретния пациент лечение. Персонализираният подход дава по-добри резултати и води до намаляване на разходите, свързани с терапевтичното лечение, тъй като индивидуалната терапия, определена от конкретните нужди, на практика избягва риска „проба-грешка“.
Новост в лечението на рака на бял дроб са и така наречените имунотерапии, при които се стимулира имунната система на организма да се бори с раковите клетки. Специалистите подчертаха, че въпреки че тези терапии се поемат от НЗОК, високоспециализираната диагностика не се реимбурсира и се налага да се заплаща от самия пациент, а понякога и чрез програми за ранен достъп.