Освен плажни емоции и игри за децата, лятото носи и рискове от вирусни и бактериални инфекции, които често протичат с висока температура, стомашно разстройство, гадене, безапетитие и повръщане. Обикновено оплакванията се появяват внезапно и изненадват семейството. Притеснението е особено голямо, когато се разболее малко дете от 0 до 3 годинки.

Малките деца по-лесно се обезводняват, отпадат, при висока температура може да се наблюдават и фибрилни гърчове, които също хвърлят родителите в паника, а тя е лош съветник.

На първо място родителите трябва да овладеят високата температура. Ако тя е над 38,5 - 40  С се прилагат физикални методи - обтриване с влажна кърпа,  казва педиатърът д-р Веселина Димова, завеждащ Педиатрично отделение на болница „Тракия“. Ако това не помогне се прибягва до душ с по-хладка вода, студени компреси или лед на магистралните съдове и се използват обичайните антипиретици.

Ако детето повръща, по-удобно е прилагането на антипиретик под формата на свещички, а при диария по-уместно е използването на перорални форми - сироп, капки, суспензия или таблетки.

При упорита температура с продължителност над 3 дни детето трябва да бъде прегледано от лекар, за да установи причината и да се започне подходящо лечение.

Болното дете по правило губи апетит и това е един от защитните механизми на човешкия организъм. И все пак, дори когато боледува, човек трябва да се храни. В това отношение родителите допускат две основни грешки – не дават на детето нищо за консумация от страх, че то отново ще повърне или ще получи разстройство, или обратно – настояват то да приема значителни количества храна с надежда да подсилят организма му.

Подобни крайности са погрешни, казва д-р Димова. Основният ключ към началото на оздравителния процес е премерената хранителна диета. Погрешно е да не се дава нищо на детето, защото учестените дефекации и повръщания обезводняват организма му. При кърмачетата е нормално да има до 5 дефекации дневно, но стигнат ли 10 – 15 и повече, обезводняването е неминуемо.

Родителите трябва внимателно да дават вода на детето – по лъжичка на няколко минути.

Може във водата да се разтворят закупени от аптеката прахчета за компенсиране на елекролитните загуби на организма. Погрешно е вместо вода в този момент да се дават натурални сокове, пюрета, мляко, пасирани плодове или зеленчуци, защото те само ще раздразнят още повече възпалената от вируса лигавица. Болното дете трябва да се захранва с малки количества храна, която не съдържа целулоза, не е мазна или сладка.

В първите дни на болестта е противопоказно и месото.

Препечен хляб, картофи, ориз, за бебетата лечебни каши или безлактозни млека, са подходящата диета. По-късно може постепенно да се разшири с бяло пилешко месо и пилешки бульон. Щадящата храна успокоява перисталтиката.

„Очакванията на родителите са още в началото на лечението болното дете внезапно да възстанови апетита си. Трябва да бъдем премерени в тези наши очаквания“, казва д-р Димова. Всяка по-голяма доза храна, всяко насилване връща ситуацията в изходно положение. Неправилното лекуване може да удължи ентероколитните оплаквания със седмици, дори температурата и другите симптоми да са вече повлияни.

Причината е, че чревната лигавица е увредена и не може да понесе голямо натоварване.

В различните страни честотата на вирусните и бактериалните ентероколити е различна.  У нас причинителите са най-вече вирусни и по-рядко бактериални. Най-честите вирусни инфекции са: ентеровируси (коксаки А и Б, ехо) през лятото, докато ротавирусите и аденовирусите се срещат през зимата и спорадично целогодишно. Причинители на бактериалните ентероколити могат да бъдат шигела, салмонела, ентеропатогенни ешерихия коли. Могат да бъдат паразитни инфекции, като ламблиаза. Лятната диария може да е резултат на хранително отравяне от токсините на бактерия като Staphylococcus aureus при замърсена и неправилно съхранявана храна.

Друга основна грешка е да се изписват антибиотици при лечение на вирусните инфекции. „Антибиотиците не повлияват вирусните летни инфекции, а могат да доведат до дисбиоза и да влошат състоянието на болния“, казва д-р Димова. По клиничната картина на болното дете един опитен лекар може да се ориентира дали е нужно да изпише антибиотично лечение или не.  При необходимост се провеждат и изследвания за по-точна диагноза. Продължителната употреба на антибиотици може да провокира  антибиотик-асоциираната диария.

Децата най-често се заразяват чрез мръсни ръце, неизмити плодове, недостатъчен контрол върху приготвянето и съхранението на храната, а не защото сме отишли на море,  планина, както обикновено си мислят родителите.

„Дали детето е в детската градина, в училище  или вкъщи, ръцете трябва да се измиват или дезинфекцират редовно. Малките деца имат навика да опознават света чрез лапане. Всяка замърсена играчка, повърхност, контакт с болно дете, е начин за предаване на инфекцията“, казва д-р Димова. Завеждайки детето в епидемичен период в детски кът, на плаж, на басейн или на място със струпване на много хора, неизбежно го поставяме в среда с повишен риск от заразяване. Това не означава, че не трябва да ходим с деца на почивка, но трябва да им осигурим адекватни битови условия, добра хигиена, задължителен режим - без случайни хранения на плажа със случайно закупена кифла или царевица, която не е ясно в какъв съд, с каква вода е варена, с доколко чисти ръце е пипана и как е съхранявана. Спазвайки тези правила човек по-трудно ще се разболее. Антибактериалните гелове за дезинфекциране на ръцете са също от изключителна полза, особено при пътуване.