Животът ни е отражение на нашите мисли
Живея, съществувам, раста и се развивам или напротив, задържам се в своето развитие и всичко, което ме заобикаля – хора, предмети, отношения, събития, - се явява като част от мен и моето настоящо състояние, като мое отражение.
Заобикалящата ме действителност е показателна за много мои проблеми, грешки, състояния. Тя е като семафор, показващ пътя – къде да отида, какво да говоря, за какво да премълча, към какво да се стремя, от какво да се отърва, какво да съкратя, а какво да увелича...
Бих могла да се вглеждам в околните като в огледало, за да разбера по-добре себе си – знаете, понякога е толкова трудно самостоятелно да се ориентираш в себе си, а по този начин получаваш подсказване. И понякога не е само подсказване, а цяла верига доказателства и готови решения, които разпределят всичко на мястото му. Но това е само при условие, че се научиш да ги четеш и разшифроваш като ребуси или гатанки. Защото всъщност никой няма да ти каже направо:
“Вие, госпожо/госпожице, се страхувате от близки отношения, защото някога някой ви е наранил. И по тази причина във вашия живот се появяват много мимолетни връзки, несериозни и скучни. А нормалните мъже предпочитат да общуват с усмихнатата ви съседка.”
Всичко е много просто, само трябва да се научите да разчитате по лицата и събитията
И на мен не ми е много ясно как да навържа всичко това. Нима моят дебел и педантичен началник със своето вечно заяждане и отегчителни инструкции относно “усъвършенстване на работния процес” е мое отражение? В него се отразяват моят страх от творческа инициатива, моето неумение да планирам работния си ден, липсата на гордост и чувство за собствено достойнство, които не ми позволяват да казвам “не”, особено когато е нужно да отстоявам позицията си.
Ами онази досадна съседка, вечно облечена с пеньоар и готова да разкаже клюки за всеки и за всичко... Всъщност може би тя само отразява моята собствена склонност към пикантните подробности от чуждите биографии? Тя неслучайно избира точно мен за своите беседи, на принципа на слабото звено. Като че ли е способна да отгатва! Веднъж се опита да приобщи към своите интриги и моята приятелка, но тя бързо я отказа. При това незабележимо, деликатно. И сега съседката се упражнява предимно върху мен. Защо ли? Може би за да се докаже още веднъж моята слабохарактерност?
Тази сутрин ми беше изключително тъжно и самотно, пътувах в трамвая и си мислех, че сигурно е трудно да се обръща внимание на такива загубенячки като мен. И точно в този момент ме заговори непознат мъж на средна възраст с приятна, интелигентен външност. Каза ми, че в профил съм приличала на една известна картина на Крамски. Странно, нали? Като че ли беше прочел мислите ми.
А вчера в метрото пак точно за мен се залепи подпийнал небръснат субект със съмнителна външност и започна дълга беседа за вредата на нарастващата политическа криза. И това при положение, че наоколо беше пълно с всякакви други хора! Какво ли значеше това?
Как да разгадаем всичко това в края на краищата? И защо все се лепят на мен, с какво толкова ги привличам? Може би усещат някои мои тайни мисли?
Хората са огледала, които отразяват състоянието на душата ни
Но не всички очевидно умеят да четат по лицата, защото техните огледални отражения са изкривени от допълнителните гънки на съзнанието. А може би огледалата им са по някакъв начин криви, нереални?
Понякога и аз чувствам как огледалната стая, в която влизам ежедневно, напускайки пределите на моя малък свят, плавно се превръща в зоологическа градина, а след това и във филм на ужасите, в който главен герой не е съседката или колегата ми, а аз самата.
Да, затова с такова огледало трябва да умееш и да си служиш. Имайте предвид, че в някои даже не се препоръчва да гледаш прекалено дълго, защото те изсмукват от нас жизнената енергия.
Най-чувствителните огледала са нашите близки
Тъй като те отразяват това, което се осмеляваме да разкрием само пред тях. Не сте ли забелязали, че понякога вашите вътрешни съмнения, често дори неконтролируем душевен смут, който вие даже още не сте се осмелили да облечете с думи, изведнъж по съвсем неочакван начин се проявяват в думите и фразите на близкия човек? Сякаш той има дарбата да усеща вашето състояние на някакво дълбоко междуличностно ниво, на ниво биополе. Чувства и отразява. А вие оставате изненадани от неговата прозорливост...
Много ясно чувстват нашето състояние децата и животните
Те буквално крещят според състоянието на душата ни, като че ли ни призовават да се спрем и да се замислим за самоконтрол върху вътрешния ни дисбаланс.
Но понякога не искаме да осъзнаем очевидни неща и започваме да обвиняваме хората в различни пороци и неприятни черти на характера. Като забравяме, че това не са техни пороци, а наши собствени, просто отразени.
Всичко, което особено силно ни дразни у околните хора, го има и у нас самите, само че скрито в подсъзнанието
И то е това, от което ние настойчиво искаме да се отървем. След като веднъж се осмелите да си признаете, че сте алчни, скандални или досадни, изведнъж с радост ще откриете, че във вашето обкръжение са намалели скъперниците, раздразнителните или скучните хора, защото нямате повече нужда чрез тяхната същност да показвате обратната страна на своите мисли, вие сте се осмелили да я погледнете с отворени очи.
Не бързайте да обвинявате другите тогава, когато би трябвало да обвините себе си. Все пак не те, а ние сме създали настоящото напрежение в общуването. Те само са го отразили на всеослушание. А даже трябва да им благодарим!
Но, признайте си, често ли сме им наистина благодарни за такава смела постъпка? Не ги ли обвиняваме и осъждаме по-скоро, като с невинен вид скриваме своите истински чувства и собствените си пороци.
“Аз всъщност не закачам никого, работя си мълчаливо, вторачена в монитора – си мисли невзрачният офис сътрудник, опитващ се да докаже на всички образцовото си отношение към работата, - но защо тогава този колега скандалджия точно тук е решил да демонстрира показните си изстъпления? Аз какво общо имам?”
Помислете... Може би колегата ви сигнализира, че не си струва така старателно да се вглъбявате в процеса, че всичко трябва да е по-просто и по-близо до околните, иначе вашият трудов ентусиазъм прилича по-скоро на прекомерна горделивост. И точно за да отстрани от вас малко от образа на недостъпна непогрешимост, той ви изважда от равновесие.
Всичко наоколо в някаква степен показва нас самите
Това, което ние със своите усилия сме създали. Подобното привлича и отразява подобното. Не приятелката ви е с прекалено свободно поведение, а просто вие също, скъпа, не сте ангел. А приятелката ви случайно е попаднала под ръка на вашия ангел-хранител. На нейно място между другото можеше да бъде всяка друга. И какво означава това? Всичко, което мислено сте пожелавали, за което сте бленували насън, от какво сте се страхували през цялото време – ето, заповядайте да го видите как изглежда отстрани.
Какъв цвят е хамелеонът, когато се гледа в огледалото? Известно ли му е на него самия, който през целия си живот се е нагаждал спрямо обстановката, какъв цвят е и какво е неговото истинско лице?
Разбира се, най-лесно е, без да философствате излишно, да обвините огледалото, че е криво. Но ако твоята физиономия е крива, струва ли си да чупиш огледалото? Без него няма да можеш никога да се възприемаш адекватно.
На човек му е необходима обратна връзка – от хора, които да коригират неговото поведение, да го насочват по правилния път, да му отварят очите и ушите; хора, които да отразяват неговото състояние и мисли, очаквания и грешни постъпки. Всичко, което ни заобикаля, е чувствителен камертон на нашето вътрешно състояние.
Скоро пробвах да се наблюдавам отстрани като опитно зайче, на което са сложили датчик за състоянието. Сутринта започна неуспешно. В седем и половина звънна шефът и каза, че днес ще се състои важна делова среща с важен партньор и аз съответно не трябва да закъснявам и да си облека делови костюм. И това ако не е неприятна изненада!
Най-хубавият ми костюм беше на химическо, защото на предишната презентация ме бяха залели с кафе. Във вълнението си сменях различни тоалети и не можех да се спра на подходящ – с този ще ми е топло, другият не съответства на дрескода, третият не ми седи много добре...
Най-накрая се спрях на един не съвсем подходящ и се запътих на работа. Вътрешното ми състояние беше неспокойно, костюмът не ми придаваше увереност, при това с него ми беше топло. Нервничех.
И изведнъж, сякаш като по замах с вълшебна пръчица, всичко наоколо започнаха старателно да отразяват моето състояние – бутнаха ме, притиснаха ме, нагрубиха ме. С ужас се хванах за чантата си, защото очаквах най-лошото – на всичкото отгоре да ми измъкнат портмонето или мобилния телефон. А всъщност на какво толкова се учудвах – аз сама нажежих пространството около себе си и бумерангът проработи.
Разбира се, не всички обкръжаващи ни хора и предмети са толкова символични и значими. Да, те отразяват нашите мисли и чувства, но по-скоро на нивото на фон, който ние не забелязваме. А даже и да забележим и да се включи веригата на нашите вътрешни асоциации, то тя не засяга толкова глобално нашата същност, че да сигнализира за нещо.
Може, разбира се, да се поровим, но за това са нужни време и желание. Ако това беше така, то, опитвайки се да разгадаем погледа на някой случаен минувач, продавач в магазина и хиляди малки незначителни детайли от нашия живот (например обикновената разходка до кварталния супермаркет), бихте могли да полудеете от напрежение и да имате нужда от специализирана помощ.
Изобщо не е нужно да се закачате за всяко огледално отражение. Достатъчно е да се вгледате в главното си огледало. В това, с което се намирате в близък контакт всеки ден от своя живот. Да се вгледате, да почувствате тази тънка обратна връзка и да се усмихнете, за да ви се усмихнат в отговор.
Още статии за Психично здраве
Всичко за Вашето здраве
Каталог - АптекиВиж всички градове |
Каталог - Лекари
Виж всички категории |